Определение № 169 от 25.01.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. София, 25.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20211000503679 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 121 и чл. 274, и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което е прекратено първоинстанционното производство пред сезирания Софийски градски съд и е изпратено делото по правилата за родова и местна подсъдност, съответно на Софийски районен съд и на Районен съд – Панагюрище.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и връщането на делото на първоначално сезирания първоинстанционен Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Софийски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения в срок, и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

1

Предявени са установителни искове за собственост срещу две лица, и върху два недвижими имота, намиращи се съответно в гр. София и гр.

Панагюрище.

Установителният иск за собственост е такъв за вещно право върху недвижим имот по см. на чл. 109, изр. 1 от ГПК и се предявява винаги по местонахождението на имота.

Подсъдността по чл. 109 от ГПК е специална, прилага се винаги в случаите, в които е предявен иск за вещни права върху недвижим имот, и изключва общите правила за определяне на подсъдността.

Без значение е при това, че искът е предявен срещу повече от едно лице, имащи различно местожителство – в случая чл. 116 от ГПК е неприложим, освен в случай, че самият недвижим имот се намира в повече от един съдебен район, какъвто процесният случай /разглеждан поотделно за двата, процесни имота, по отношение на всеки от който е приложим императивът на чл. 109, изр. 1 от ГПК, не е/.

Правилно е определена от първоинстанционния съд и родовата подсъдност на делата като такива за вещни права върху имот с данъчна оценка под 50000 лв. – чл. 104, т. 2 от ГПК.

При така изложеното налага се извод за допустимост, но неоснователност на частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, поради което и обжалваното със същата определение, като валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в настоящата въззивна инстанция на основание чл. 272, по препращане от чл. 279 и чл. 278, ал. 4 от ГПК, настоящият състав препраща и към мотивите на обжалваното определение.

Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 270386, постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-15 състав по гр.д. № 12837 по описа на съда за 2020 г.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд на 2

Република България, в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3