Решение № 1023 от 27.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1023

Варна, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Членове:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА канд № 20257050702611 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Зам. кмет на Община Варна, чрез процесуален представител – ст. ю.к. А. Р., против Решение № 1120/24.09.2025г. по АНД № 1532/2025г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № СК/2/-1/18.03.2025г. на Зам. кмет на Община Варна, с което на „Хидроам“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. “Сливница“ № 201, представлявано от Н. К. П. и Б. Н. Н., за нарушение по чл.23, т.2 от Наредбата за обществения ред /НОР/ на Община Варна е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., на осн. чл.36, вр. чл.31, ал.1 от НОР.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Изложени са съображения, че административнонаказателното производство /АНП/ е проведено при спазване на процесуалните правила; АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове; нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства, а наложеното от административно-наказващия орган /АНО/ наказание е в размера, императивно определен в чл.183 ал.2 от ЗДвП. Счита се за правилна преценката на АНО, че случаят не е маловажен. Оспорват се изводите на съда за допуснати в хода на АНП нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с твърдения, че вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълнота и се установяват от представените с преписката доказателства. Поддържа се също така, че правилно с НП е ангажирана отговорността на ДЗЗД, предвид разпоредбата на чл.24 от ЗАНН и доколкото не е налице изключението на чл.83 от ЗАНН. По подробно развити съображения се отправя до касационната инстанция искане решението на ВРС да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което процесното НП да се потвърди в неговата цялост.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния представител – гл.ю.к. Р., касационната жалба се поддържа и се моли нейното уважаване. Поддържа се, че по никакъв начин в хода на АНП не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Нарушението е извършено съзнателно, като не са налице смекчаващи вината обстоятелства. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От ответника по касация – „Хидроам“ ДЗЗД, в депозирано чрез пълномощника адв. С. писмено становище, жалбата се оспорва. Отправя се искане решението на ВРС, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно Районен съд - Варна е постановил отменително решение, тъй като НП на Община Варна е издадено в нарушение на закона и на процесуалните правила. Пледира въззивното решение да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Варна е сезиран с редовна жалба от „Хидроам“ ДЗЗД срещу НП № СК/2/-1/18.03.2025г. на Зам. кмет на Община Варна.

За да се произнесе по спора въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.02.2025 г., около 10.30 ч. служители на Община – Варна – свид. И. Т. и свид. П. И., извършили проверка в СО “Манастирски рид“, в гр.Варна. При проверката е установено, че „Хидроам“ ДЗЗД при изпълнение на строеж: етап 4 - Изграждане на водопроводни връзки към ново трасе на магистрален водопровод „Варна - Златни пясъци“ - III етап, е стоварило и съхранява инертни строителни материали и PVC тръби по ул. „Рилски манастир“ и ул. „Веселина Цанкова“, извън посочените места в одобрения инвестиционен проект - част „План за безопасност и здраве“. При така установените факти, свид.Т. съставила на ДЗЗД “Хидроам“ АУАН за нарушение на чл. 23 т. 2 от Наредбата за обществения ред на Община Варна. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 36 от НОР е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за описаното в АУАН нарушение, като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събрани в хода на съдебното производство доказателства – писмени доказателства и свидетелски показания.

В решението си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове.

За да отмени НП съдът е приел, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Изложил е мотиви на първо място, че в случая е нарушена нормата на чл. 42 от ЗАНН, съотв. на чл. 57 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП не обективират дължимото според закона съдържание на релевантните факти. Нарушението е описано бланкетно, доколкото липсва конкретизация на частта от двете улици, в които е установено, че е осъществявано съхранението на строителните материали, както и мястото, което според АНО и актосъставителя се извежда от плана за безопасност и здраве като предназначено за съхраняване на тези строителни материали. И на второ място е приел, че АНО неправилно е определил субекта на административното нарушение, тъй като гражданското дружество по чл. 357 и следващите от ЗЗД, каквото в процесния случай е и „Хидроам“ ДЗЗД, не е юридическо лице и отговорност за задълженията му носят неговите съдружници, които запазват своята юридическа самостоятелност. При констатиране на нарушение от ДЗЗД, административната отговорност не може да се търси от ДЗЗД, а такава следва да понесат лицата, или лицето, управляващо такова дружество.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При извършване на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон.

Не са налице наведените касационни основания. Законосъобразен е изводът на въззивния съд за допусната съществени процесуални наршения при издаване на АУАН и НП, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. От една страна макар и да са посочени улиците, на които са стоварени строителните материали, отсъства конкретно посочено място на тези улици. От друга, съгласно посочената като нарушена норма на чл.23, т.2 от НОР строителят е длъжен да стоварва и съхранява строителна механизация, строителни отпадъци и материали на посочените в плана за безопасност и здраве места. Доколкото се касае за съставомерен елемент на нарушението, определеното място за съхраняване на строителните материали, следва да е конкретно посочено. В административнонаказателното производство волята на органа следва да е ясна и конкретна, а не да се извлича от различни документи. В този смисъл позоваването в НП на Плана за безопасност и здраве /ПБЗ/ не е достатъчно. Още повече, че в самия план, приложен по делото, липсва изрично обозначено място, а такова не се конкретизира дори и в касационната жалба. В ПБЗ е налице регламентация единствено по отношение строителните отпадъци и земни маси, и то единствено е посочено, че местата за извозване на такива следва да се съгласуват с общинската администрация.

Наведеното едва с касационната жалба твърдение, че също така на место е липсвало и ограждението, изискуемо по ПБЗ, необосновано се поддържа, че води до извода за основателност на повдигнатото обвинение. Такива основания липсват в НП, поради което и изобщо не следва да ес обсъждат от съда.

Настоящият състав напълно споделя и изводът на ВРС относно авторството на извършеното нарушение и неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. В допълнение следва да се посочи, че ДЗЗД „Хидроам“ е правно организиран във формата на дружество по чл.357 от ЗЗД /гражданско дружество/, а съобразно правилата на ЗЗД, гражданското дружество не е персонифицирано и с дружествения договор не се учредява нов и различен правен субект. Изрично в чл.2 от представения пред въззивния съд Договор за учредяване на ДЗЗД „Хидроам“ е посочено, че консорциумът не е самостоятелно юридическо лице, като съдружниците в него запазват своята административна, юридическа и финансова самостоятелност. Следователно дружеството не е юридическо лице и не е обособено посредством отделно имущество и органи чрез които да формира своя воля, което пък означава, че е неправосубектно - т.е. поначало не може да упражнява права и да носи задължения, а носители на правата и задълженията са отделните съдружници. След като, съобразно правилата на чл.358 - чл.364 от ЗЗД, самото гражданско дружество не притежава имущество, то поначало не може да бъде адресат и на имуществени санкции. Правата и задълженията на такова дружество не са права и задължения на отделен правен субект, различен от съдружниците, а са права и задължения на самите съдружници, поради което незаконосъобразно с оспореното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството по ЗЗД, а не на неговите съдружници или представляващите дружеството. Обстоятелството, че за целите на отделни административни производства /например тези по ЗОП и ДОПК/, за дружествата по чл.357 от ЗЗД е въведена известна ограничена правосубектност, даваща им право да участват в административните процедури и обжалват резултатите от тях, включително и по съдебен ред, не променя горния извод. Посочените случаи на фингирана процесуална правосубектност на гражданското дружество, като изключения от правилото, са изрично законодателно уредени, а производствата от вида на настоящото не попадат между тях.

На следващо място в разпоредбите на чл.24, ал.2, чл.26, чл.83 и чл.83а от ЗАНН изрично са посочени лицата, които могат да носят административно-наказателна отговорност и това са физическите лица, а в предвидени от нормативни актове случаи - и юридически лица или еднолични търговци. Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична. Съгласно чл. 24, ал.2 от ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Изключение от това правило е предвидено в нормата на чл.83 от ЗАНН съгласно която, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Това изключение обаче се отнася само до изрично посочените в нормата правни субекти - еднолични търговци и юридически лица. Видно е, че неперсонифицираните дружества по ЗЗД не попадат сред така дефинирания кръг от субекти, дори и като носители на безвиновна отговорност. Тъй като посочените по-горе разпоредби са създадени с цел определяне персоналния обхват на санкционни норми, недопустимо е те да бъдат тълкувани разширително или да бъдат прилагани по аналогия. Различна от тази правосубектност не въвеждат и административнонаказателните разпоредби на НОР на Община – Варна. Видно от приложената санкционна норма на чл.31, ал.1, имуществена санкция от 1 000 лева до 5 000 лева е предвидена единствено за юридически лица, а в случая ДЗЗД „Хидроам“ не се явява такова и следователно не може да бъде адресат на горната санкция.