Решение № 5843 от 31.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 31.07.2019 година

В И М

Е Т О Н

А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.:

БИЛЯНА КОЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №11069 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №183090 от 31.07.2017г., постановено по гр.дело №938/2013г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Е.А.К. дължи на "Т.С." ЕАД следните суми: на основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 4754.72 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №81, находящ се в град София, ж.к.”********, за периода м.08.2009г. - м.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2012г. до окончателното й плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 1432.48 лв., представляваща лихва за забава в плащането върху главниците за периода от 31.10.2009г. - 11.10.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №22197/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 86 състав, като е отхвърлен иска с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата над 4754.72 лв. до пълния претендиран размер от 5834.33 лв. и за периода от м.02.2008г. - м.08.2009г.; както и е отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над 1432.48 лв. до пълния претендиран размер от 1757.74 лв. и за периода от 31.03.2008г. до 30.10.2009г.. Със съдебното решение е осъдена Е.А.К. да заплати на "Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 1269.18 лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „Т.С.” ЕАД, чрез юрисконсулт Ж.Желева, срещу решението на СРС в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата над 4754.72 лв. до пълния претендиран размер от 5834.33 лв. и за периода от м.02.2008г. - м.08.2009г., както и в частта на разноските. Наведени са твърдения относно неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части. Твърди се, че неправилно

СРС не се съобразил с изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е отчела извършеното прихващане на начислената сума за връщане в резултат на направените корекции по изготвените за периода изравнителни сметки с неплатените от ответницата стари задължения. Твърди се, че по този начин съдебно-счетоводната експертиза посочва реално дължимата сума за процесния период, получена в резултат на издадени фактури, при включени изравнителни сметки и съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго решение, с което да бъде уважен изцяло предявения иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца вземане за доставена топлинна енергия за процесния период до пълния претендиран размер.

Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - Е.А.К., чрез назначен особен представител адв.К. депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Изложени са доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ е отхвърлен, като постановен при правилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че СРС правилно е приел за частично основателно своевременно релевираното възражение за давност, предвид на което е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за периода от м.02.2008г. - м.08.2009г.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на ищеца.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Е.А.К., чрез назначен особен представител адв.К. срещу решението на СРС в частта, в която са уважени предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 4754.72 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №81, находящ се в град София, ж.к.”********, за периода м.08.2009г. - м.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2012г. до окончателното й плащане; както и на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 1432.48 лв., представляваща лихва за забава в плащането върху главниците за периода от 31.10.2009г. - 11.10.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №22197/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 86 състав, както и в частта на възложените в тежест разноски в размер на сумата от 1269.18 лв., направени в заповедното и исковото производство. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че по делото е останал недоказан факта на възникнали договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия, съответно оспорва се приетия от съда факт, че притежава качеството потребител на топлинна енергия. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове за признаване за установено, че ищецът има вземане от ответницата за сумата от 4754.72 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №81, находящ се в град София, ж.к.”********, за периода м.08.2009г. - м.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2012г. до окончателното й плащане; както и за сумата от 1432.48 лв., представляваща лихва за забава в плащането върху главниците за периода от 31.10.2009г. - 11.10.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №22197/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 86 състав. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от ответницата.

Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадените въззивни жалби.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Е.А.К. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №22197/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 86 състав, въззивника-ищец- „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.10.2012г. и е постановена на 31.10.2012г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Е.А.К. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - Е.А.К. възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявения от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответницата - Е.А.К. иск за признаване за установено, че Е.А.К. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 4754.72 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №81, находящ се в град София, ж.к.”********, за периода м.08.2009г. - м.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2012г. до окончателното й плащане, като е отхвърлен иска за установяване вземания за главница за разликата над 4754.72 лв. до пълния претендиран размер от 5834.33 лв. и за периода от м.02.2008г. - м.08.2009г.; както и за частична основателност на предявения от ищеца - „Т.С.”

ЕАД срещу ответницата - Е.А.К. иск за признаване за установено, че Е.А.К. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.86 ЗЗД сумата от 1432.48 лв., представляваща лихва за забава в плащането върху главниците за периода от 31.10.2009г. - 11.10.2012г., като е отхвърлен иска за установяване вземания за мораторна лихва за разликата над 1432.48 лв. до пълния претендиран размер от 1757.74 лв. и за периода от 31.03.2008г. - 30.10.2009г.. Прието е, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което ответницата, в качеството на ползвател на имота, има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в имота на ответницата при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период от време. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадените въззивни жалби досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. В конкретния случай между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер, както и че ответницата е ползвател на процесния топлоснабден имот, който имот се намира в сграда – етажна собственост. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че през исковия период ответницата има качеството потребител на топлинна енергия и е страна по договорното отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. Съгласно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Ето защо изложените в обратния смисъл доводи във въззивната жалба на ответницата са неоснователни.