Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 236 от 17.03.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 4939/2024
Вид
Решение № 236
Подписан
17.03.2025
В сила
17.03.2025
Състав
Неделина Минчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Стара Загора, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря .......... като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530104939 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 180,95лв. по Договор за потребителски кредит №......г., 40,96лв. - законна лихва за забава върху главницата за период от 14.08.2020г. до 19.03.2024г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№.....г. по описа на РС-Стара Загора. Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.

Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България” ЕООД гр.София срещу Д. Д. Д. от гр..... Ищецът твърди, че на ...г. е сключен Договор за потребителски кредит №..... между ответника и „Сити кеш“ ООД, по силата на който кредиторът предоставил на ответницата сумата от 300,00лв., а ответникът се задължил да върне заема със съответното оскъпяване на 3 броя вноски по 146,00лв. в срок до 14.08.2020г.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент от 40,05% и ГПР в размер на 47,50%. При сключване на договора били спазени всички законови изисквания на ЗПК. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022г. задължението на ответника бил прехвърлено от кредитора на ищеца. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със съобщение на посочения от него телефонен номер. Дори съдът да не приеме, че ответникът е уведомен по посочения начин за извършената цесия, ищецът счита, че ответникът е уведомен и с получаването на исковата молба, дори получаването да не е лично. И към настоящия момент задължението на ответника не било изпълнено. Поради тази причина ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на 1 чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№....г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът издал заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът разпоредил предявяването на иск по чл.422 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск.

Моли съдът да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 221,91лв., образувана, както следва: главница в размер на 180,95лв. по Договор за потребителски кредит №.....г., 40,96лв. - законна лихва за забава върху главницата за период от 14.08.2020г. до 19.03.2024г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№.....г. по описа на РС-Стара Загора.

Претендира направените разноски по настоящото и заповедното производство.

Ответникът в срока за писмен отговор не представя такъв по смисъла на чл.131 ГПК, не прави възражение по иска и по представените доказателства. В първото заседание по делото ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, след като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на представените писмени доказателства: копия на: Договор за потребителски кредит №.......г., Погасителен план, Общи условия по договор за заем, Искане за сключване на договор за заем от .....г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД, Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022г., Пълномощно, Извлечение от Приложение №1, Уведомление за цесия, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.

При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК, така, както е предявена.

На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25,00лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати претендираните от ищеца, направени в заповедното производство разноски по ч.гр.д.№.....г. в размер на 25,00лв. за държавна такса и 50,00лв. за 2 юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните съображения и на основание чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ....... дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България” № 81В, ап.3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, изпълнение на парично задължение за сума в размер на 180,95лв. (сто и осемдесет лева и 95 стотинки) - главница по Договор за потребителски кредит №......г., 40,96лв.

(четиридесет лева и 96 стотинки) - законна лихва за забава върху главницата за период от 14.08.2020г. до 19.03.2024г. и законната лихва върху присъдената главница от датата на подаване на заявлението в съда – 11.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №896/12.04.2024г. по ч.гр.дело №......г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ......... да заплати на “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България” №81В, ап.3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента направените разноски по делото в размер на 125,00лв. (сто двадесет и пет лева), представляващи платената от ищеца държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България” №81В, ап.3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, направените разноски по заповедното производство в размер на общо 75,00лв. (седемдесет и пет лева) за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №896/12.04.2024г. по ч.гр.дело №......г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3