Решение № 164 от 01.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Ловеч, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500228 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 576/22.12.2023 г., по гр.д. № 37/2023 г. на РС Ловеч, съдът е отхвърлил предявения от Националната агенция по приходите, чрез старши публичен изпълнител Р. В. Н. против „ФОСИЛА“ АД, с ЕИК 200115990, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ж.к.“Стрелбище“, ***-24, ет. 1, ап. 1 и „АМОРА

БГ“ ЕООД, с ЕИК 202623343, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ж.к. „С.о“, ***, ет. 1, ап. А4 иск по чл.

216, aл. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК за обявяване на недействителността по отношение на Националната агенция по приходите на сделка, извършена с нотариален акт № 41, том. 1, вх. рег. № 138/12.01.2018 г. при Агенция по вписванията Ловеч, с която „ФОСИЛА“ АД прехвърля на „АМОРА БГ“ ЕООД собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри, заедно с намиращата се в него сграда с идентификатор ***, находящ се в село ***. С решението съдът разпределил между страните отговорността за разноските, осъждайки Р. В. Н. да заплати на „ФОСИЛА“ АД сумата 3 600 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба, подадена от Националната агенция по приходите, чрез старши публичен изпълнител Р. В. Н.. Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост, във следните аспекти: несъобразяване от районния съд, че преди извършване на разпоредителната сделка „ФОСИЛА“ АД е имало публични задължения, както и че за същите задължения разпоредилото се дружество е подавало декларации - ГДД по ЗКПО (за корпоративен данък), в 1 декларации, образец № 6 за ДДФЛ, ДОО, здравно осигуряване и УПФ, справки-декларации по ЗДДС; несъобразяване от районния съд, че при прехвърляне на имота от представляващия дружеството са били подписани декларации по чл. 264 ДОПК за липса непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски; несъобразяване от районния съд, че „ФОСИЛА“ АД се разпоредило с имота си след установяване на публичните задължения, с оглед на което действията му се явявали увреждащи. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника по жалбата не е постъпил писмен отговор.

Въззивникът н е взема участие в съдебното заседание чрез представляващия го по закон орган или чрез процесуален представител по пълномощие.

Въззиваемият „АМОРА БГ“ ЕООД също не взема участие в съдебното заседание – чрез представляващия го по регистрация орган или процесуален представител по пълномощие.

Въззиваемият „ФОСИЛА“ АД взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В. И., който оспорва въззивната жалба, като в хода на устните състезания дава становище за нейната неоснователност, респ. за правилност на обжалваното решение и моли за неговото потвърждаване.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в атакуваната част, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от публичен изпълнител към ТД на НАП София против „ФОСИЛА“ АД и „АМОРА БГ“ ЕООД иск по чл. 216 ДПОК за обявяване за недействителна по отношение на НАП на сделка между ответниците, извършена с нотариален акт № 41, том 1, вх. peг. № 138/12.01.2018 г. на Служба по вписванията Ловеч, с която „ФОСИЛА“ АД продава на „АМОРА БГ“ ЕООД поземлен имот, находящ се в ***, с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-42/24.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-11159/28.07.2009 г. на началника на СГКК-Ловеч, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор ***. В срока по чл. 131 ГПК от „ФОСИЛА“ АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който са направени правоизключващи възражения за неоснователност на предявения иск, основани на оспорвания и правни доводи. С решение № 576/22.12.2023 г., по гр.д. № 37/2023 г. на РС Ловеч, предявеният иск по чл. 216 ДОПК е отхвърлен, по съображения за недоказаност на намерението за увреждане с прехвърлителната сделка и за липса на установени публични задължения на прехвърлителя, т.е. при извършеното произнасяне съдът се произнесъл по допустим иск и е останал в рамките на търсената защита.

Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът 2 следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 12.01.2018 г. „Ай Еф Джи Лизинг“ АД, с ЕИК 200115990 продава на „Амора БГ“ ЕООД, с ЕИК 202623343 поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри, заедно с намиращата се в него сграда с идентификатор ***, находящ се в село ***, което се установява от нотариален акт № 41, том. 1, вх. рег. № 138/12.01.2018 г. при Агенция по вписванията Ловеч. От същия нотариален акт се установява несъответствие между цифровото и текстово изписване на цената „27 000 лв.

(дванадесет хиляди лева)“, че пълномощникът на продавача направил изявление пред нотариуса, че ще получи цената по банков път от купувача в срок до един месец от подписване на договора, че данъчната оценка на продадения имот според представеното в нотариалното производство удостоверение е 28 925,40 лв.

През 2019 г. дружеството „Ай Еф Джи Лизинг“ АД, с ЕИК 200115990 променило наименованието си на „ФОСИЛА“ АД.

От приетите разпечатки от партидата на „ФОСИЛА“ АД в НАП на справките за общите задължения на дружеството се установява наличие на публични задължения, вкл. към началото на 2018 г., като от същите документи и от разпечатките на подаваните декларации се установява, че задълженията са установени със справка-декларации по ЗДДФЛ и ЗКПО (за периода 20142016 г.), с ГДД за 2014, 2015 и 2016 г., със справка-декларации по ЗДДС (за месеците в периода януари 2015 г. декември 2017 г.), с декларация обр. 6 за периода януари 2015 г. декември 2017 г.).

От приетите по делото разпечатки от търговския регистър партидата на „ФОСИЛА“ АД и на НАП за свързани лица се установява, че в графа съдружници е вписвано „Амора БГ“ ЕООД. От 30.05.2017 г. за едноличен собственик на капитала на „Амора БГ“ ЕООД е вписано „Ай Еф Джи Инвест“ ООД, в което единствените съдружници от 2013 г. са А. К. С. (35 лв.) и М. Х.

К. (15 лв.). А. К. С., С. И. К. и М. Х. К. са били членове на съвета на директорите на „ФОСИЛА“ АД с мандат от 31.05.2017 г. до 19.08.2021 г.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 216 ДОПК е основателен.

Към момента на извършване на сделката, прехвърлителят по договора за продажба, чиято относителна недействителност спрямо държавата се претендира от публичния изпълнител, е имал публични задължения. За тези задължения прехвърлителят „Ай Еф Джи Лизинг“ АД (с настоящо наименование „ФОСИЛА“ АД) е подавал съответните декларации в предходните години - по ЗДДФЛ и ЗКПО (за периода 2014-2016 г.), с ГДД за 2014, 2015 и 2016 г., със справка-декларации по ЗДДС (за месеците в периода януари 2015 г. декември 2017 г.), с декларация обр. 6 за периода януари 2015 г. декември 2017 г.). Ако данъчно задълженото лице е подало декларация по чл.

105 ДОПК, без последващи корекции в същата от страна на органа по приходите, както и ако е подало такава, но с оглед последващи корекции не е предприета ревизия, в срока по чл. 109 ДОПК, подадените декларации 3 установяват окончателно публичното задължение така, както е декларирано. В този смисъл публичните задължения на прехвърлителя са установени преди сключване на разпоредителната сделка по един от допустимите по закон способи – чрез декларирането им от задълженото лице (чл. 105 ДОПК), поради което е осъществена предпоставката в чл. 216 ДОПК за извършване на разпоредителната сделка след деклариране на публичните задължения (възникването им в декларирания от прехвърлителя размер). Ето защо в случая не трябва да се поставя изискване за установяване на публичните задължения с влязъл в сила ревизионен акт, както прието от районния съд в мотивите на обжалваното решение.

Извършената от ответниците сделка е правно действие, което уврежда фиска на държавата. Поначало продажбата също би могла да бъде увреждащо кредитора действие, защото чрез извършването й длъжникът се лишава от един несъмнени и сигурен актив, срещу получаване на цена в пари, които са трудно събираеми заради получаването им в брой, респ. след изтеглянето им от сметката, по която са получени. В случая увреждащият характер на продажбата следва от съдържанието на сделката относно размера на цената, за която имотът се продава, и относно неяснотата за нейното заплащане от купувача. Заради двусмислено означения размер на цената чрез несъответствието между цифровото и текстово й изписване - „27 000 лв.

(дванадесет хиляди лева)“, заради определянето й под размера на данъчната оценка на имота (28 925,40 лв.), както и с оглед изявлението на продавача пред нотариуса, че ще получи цената по банков път от купувача в срок до един месец от подписване на договора, няма как да се приеме, че интересът на купувача е удовлетворен адекватно, че той реално и несъмнено е получил конкретна по размер цена на отчуждения актив и че е имал действително очакване за получаването й, предвид заявената от него увереност за бъдещото й заплащане от купувача. В този смисъл и при данните за налични публични задължения (декларирани), съдът приема, че продажбата е извършена от разпоредилото се дружество с намерение за увреждане на фиска (чл. 216, ал.

1, т. 4 ДОПК). При иска по чл. 216, ал. 1 ДОПК съществуване на такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, не е необходимо, за разлика от иска по чл. 135 ЗЗД при претендирана относителна недействителност на възмездни разпоредителни сделки. Предпоставките по чл. 135 ЗЗД са неприложими към иска по чл. 216, ал. 1 ДОПК, тъй като двете разпоредби уреждат самостоятелни фактически състави на относителна недействителност и само при предявен Павлов иск се изисква знание за увреждане и от третото лице, с което длъжникът е договарял, като такова се презюмира оборимо, ако страните по разпоредителната сделка са свързани лица (чл. 216, ал. 3 ДОПК).

При сключване на договора за продажба А. К. С. и М. Х. К. са били членове на съвета на директорите (с мандат от 31.05.2017 г. до 19.08.2021 г.) на „ФОСИЛА“ АД (дружеството продавач), от една страна, а от друга, същите физически лица са единствените съдружници в „Ай Еф Джи Инвест“ ООД (участието на А. К. С. е 35 лв., а на М. Х. К. - 15 лв.), което дружество е едноличен собственик на капитала на „Амора БГ“ ЕООД (дружеството купувач). С оглед на това страните по сделката са свързани лица по смисъла на § 1. т. 3 от ДР на ДОПК, а при тази връзка е удовлетворено и условието по чл.

216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

По изложените съображения предявеният иск по чл. 216 ДОПК е 4 основателен. Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на иска не съвпадат. На основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, ГПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което на основание чл. 216 ДОПК се обяви за недействителен по отношение на държавата договора за покупко-продажба между ответниците, извършена с нотариален акт № 41, том 1, вх. peг. № 138/12.01.2018 г. на Служба по вписванията Ловеч.