Определение № 3731 от 16.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3731 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20261100501469 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по повод подадена от адв. К.Й. от САК, процесуален представител на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул.

********, частна жалба срещу определение № 51524 от 17.12.2025 г., постановено по гр. дело №16027/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав, с което първоинстанционният съд частично е уважил молбата на ответниците –етажните собственици на сградата в режим на етажна собственост по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като е намалил присъдените с решението разноски в полза на ищцата от 580 лв. на 480 лв., и е оставил без уважение молбата на ответниците по чл. 248, ал. 1 ГПК в останалата част.

Частните жалбоподатели поддържат, че определението на СРС в обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилно, поради което молят съдът да го отмени и да приеме, че етажната собственост не дължи разноски по делото. В условията на евентуалност е заявено искане да бъде намалено претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение под минимума на Наредба №1 с оглед признанието на предявения иск с отговора на исковата молба и ниската фактическа и правна сложност на делото.

Въззиваемата страна е подала в законоустановения срок писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на въззивната частна жалба.

Счита, че независимо от признание на иска ответниците са станали причина за завеждане на делото и по тази причина дължат разноски.

Частната въззивна жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Софийският градски съд, като взе предвид наведените с частната въззивна жалба доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязло в сила решение № 21538 от 25.11.2025 г. , постановено по гр. дело № 16027/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав е уважен конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС , предявен от ищцата М.Г.Д. срещу етажните собственици на етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ул. „********, за отмяна на взето решение по т. 3 от дневния ред на общо събрание на ЕС, проведено на 12.12.2024 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата са присъдени съдебни разноски в размер на сумата общо от 580,00 лв.

В преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – в срока за обжалване на постановеното по делото решение, е подадена от ответниците молба по чл.

248, ал. 1 ГПК за неговото изменение, в частта му за разноските.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищеца има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, като по силата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Следователно, с оглед на основния принцип в българския граждански процес – диспозитивното начало /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/, съдът не се произнася служебно по сторените от страните съдебни разноски в процеса, а само когато е сезиран и с този предмет на спора, в обема на търсената от тях защита. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 8 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в което се приема, че „претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася само, след като бъде сезиран”. Въпросът относно извършването, размера и доказването на съдебните разноски е част от предмета на спора, по който съдът е длъжен да се произнесе, но само след съответно сезиране от страните – арг. чл. 81 ГПК. Ето защо този правен спор следва да бъде въведен в предмета своевременно, до приключване на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция. В този смисъл са и тълкувателните разяснения, дадени в т. 11 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в което се приема, че „макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция”.

В разглеждания случай липсва формулирано искане за присъждане на разноски, което да е своевременно заявено пред СРС от ищцата, която би имала право на разноски при уважаване на предявения от нея иск, на 2 основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Искане за присъждане на разноски не е релевирано нито в исковата молба, нито в хода на цялото първоинстанционно производство, като в проведено съдебно заседание, в което е приключило съдебното дирене ищцата, респ. нейн процесуален преставител не се е явил и не е заявил искане за разноски по делото. Следователно, СРС не е бил надлежно сезиран от ищцата с искането за присъждане на сторени от нея съдебни разноски, като този спор не е бил въведен в предмета на делото /в преклузивните срокове/, поради което такива не следва да й бъдат присъдени.

Ищцата е била надлежно уведомена за о. с. з., в което е приключило съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, поради което тя следва да понесе неблагоприятните правни последици от своето бездействие /неявяване в о. с. з., респ. несвоевременно релевиране на искането за присъждане на съдебни разноски/. В това отношение се явява ирелевантно обстоятелството дали ответниците са дали повод за завеждане на делото.

Предвид гореизложеното въззивната инстанция следва да отмени определението в обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата на ответниците за изменение на първоинстанционното решение и вместо това да измени на основание чл. 248, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение като го отмени в частта му, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищцата разноски в размер на 480,00 лв.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. чл. 278, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №51524 от 17.12.2025 г., постановено по гр. дело №16027/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав, с което е оставена без уважение подадената молба от Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. ********, за изменение на решение № 21538/25.11.2025 г. по гр. д. № 16027/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав, в частта, в която етажните собственици на етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ул. „********, са осъдени да заплатят на М.Г.Д. разноски в размер на 480,00 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 21538/25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 16027/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав, като ОТМ ЕН Я решението в частта му, с която етажните собственици на етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ул.

„********, са осъдени да заплатят на М.Г.Д. разноски в размер на 480,00 лв.

Определение №51524/17.12.2025 г. по гр. дело №16027/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав, е влязло в сила в останалата част, с която е отменено първоинстанционното решение в частта му за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за 3 разликата над 480,00 лв. до размер от 580,00 лв. /т.е. за сумата от 100,00 лв./, представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4