Решение № 1004 от 18.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Перник, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720103021 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. М., срещу Община Перник, ЕИК ***, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2318,40 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. вкл. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 289,27 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до 22.03.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1237 от 23.04.2024 г. по ч.гр.д. № 2028/2024 г. на РС-Перник.

Ищецът твърди, че ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имот, находящ се на посочения административен адрес. Излага, че дължимата цена за доставената топлинна енергия не е заплатена, поради което ответникът дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, представляван от Кмета С.В., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни по основание и размер.

Твърди, че Община Перник не е приела наследството на починалия, от което са се отказали наследниците му от първи ред, нито е съставен Акт за частна общинска собственост за процесното жилище. По изложените съображения, се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски за производството.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез пълномощника си юрк.

С., а ответникът оспорва исковете чрез пълномощника си юрк. Л..

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение № 1237/23.04.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2028 по описа за 2024 г. на Районен съд – Перник срещу Община Перник за сумата 2318,40 лв. - представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 289,27 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до 22.03.2024 г., и са присъдени разноски на заявителя.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 29.04.2024 г., който е депозирал възражение на 09.05.2024 г.

С Разпореждане № 6832/10.05.2024 г., получено от заявителя на 13.05.2024 г., му е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение и на 06.06.2024 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

В заповедното производство е представен заверен препис на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено за служебно известно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия са публукивани в един месттен и централен ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).

С декларация акт № ***г. с нотариално удостоверен подпис, вписана в СВ-гр. Перник с вх.рег. №*** г., С.Д.К., ЕГН **********, се е отказал от правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент ***, в ***, представляващ самостоятелен обект с идентифиактор № *** по КККР на гр. Перник.

Представена е справка от 11.08.2023 г. за вписванията от 01.01.2002 г. до 11.08.2023 г. при СВ-Перник, съгласно която на 15.07.2021 г. по партидата на апартамент, находящ се на 2 адрес: ***, с идентификатор № ***, е извършено вписване на отказ от вещни права. Под това вписване справката съдържа вписване, че ½ ид.ч. е собственост на С.Д.К. и ½ ид.ч. е Община Перник.

От приетото по делото удостоверение за наследници на И.Д.К., ЕГН **********, се установява, че е починал на 05.12.2012 г. като е оставил наследници по закон две дъщери – М.И.Т., ЕГН **********, и К.И. Ди, ЕГН **********.

Съгласно съдебно удостоверение с рег. № 5705/16.05.2014 г., издадено от Бургаския районен съд, М.И.Т., се е отказала от наследството, останало от баща й И.Д.К., като отказът от наследство е вписан в особената книга на съда под № 64/16.05.2014 г.

Съгласно съдебно удостоверение с рег. № 6096/26.05.2014 г., издадено от Бургаския районен съд, К.И. Ди, се е отказала от наследството, останало от баща й И.Д.К., като отказът от наследство е вписан в особената книга на съда под ***1/26.05.2014 г.

С Договор от 01.11.1968 г. С.И.К. е закупила от Градския народен съвет апартамент, находящ се на адрес: ***, ***.

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 22.10.1992 г., че С.И.К. е продала на своя син С.Д.К. ½ ид.ч. от апартамент, находящ се на адрес: ***, ***.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че за имот, находящ се на адрес: ***, е въведена услугата „дялово разпределение“ в СЕС от момента на подписването на Договор 101/13.11.2000 г. Между топлофикационното дружество и фирмата за Дялово разпределение е подписан Договор /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/, уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесният период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Вещото лице дава заключение, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата определена от вещото лице и тази по исковата молба. Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок. Сумите за топлинна енергия, начислени на ответника за процесния период с вкл. ДДС са сумите, начислени от „Топлофикация Перник“ АД, коригирани с тези, изчислени при дяловото разпределение на ТЕ, които възлизат в размер на 3

2318,40 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и комептентно дадено, неоспорено от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

Въз основа на събраните по делото доказателствен материал не се доказва по безспорен и категоричен начин ответникът да е бил собственик или ползвател на процесния недвижим имот през процесния период. От представената по делото справка, извършена чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания по данни за имот и по данни за физическо/юридическо лице за периода от 01.01.2002 г. до 11.08.2023 г. при Служба по вписванията - гр. Перник, е видно, че на 15.07.2021 г. е вписан отказ вещни права за ½ ид.части от процесния топлоснабден имот, направен от С.Д.К.. По делото обаче не са налице доказателства, че преди вписване на отказа другата ½ ид.част от процесния имот е била собственост на лицето И.Д.К., за което е представено удостоверение за наследници по делото, поради което извършените от наследниците му откази от наследство са ирелевантни за предмета на спора.

Нормата на чл. 53 ЗН предвижда, че частта на отреклия се или на лицето, което е 4 изгубило правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници, като това решение се приеме и при отказ от съсобствен дял от имота. Отказът на единия съсобственик уголемява дяловете на останалите съсобственици. От друга страна нормата на чл. 13, ал. 2 ЗОС се посочва, че общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия, т.е. законът възлага в задължение на общината да поеме грижата за него.

Тази разпоредба оначе не въвежда ново основание за придобиване на собственост от общината. Обстоятелството, че Община Перник е вписана като собственик на ½ ид.част на този имот също не представлява основание за придобиване на право на собственост. Целта на вписването в имотния регистър е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове.

Вписването прави акта противопоставим и дава възможност да се провери дали праводателят е собственик и дали имотът не е обременен с тежест, то има декларативно и защитно-оповестително действие, а не е способ за придобиване на право на собственост.