Решение № 429 от 20.12.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. гр. Лом, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20241620101670 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Производството е по реда на чл. 238 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 12.03.2024 год., по ч.гр.д . № 408/2024 год. на ЛРС срещу ответника, като длъжник е издадена заповед за изпълнение на парично задължение към И. Р. И., която заповед е връчена на длъжника и той е възразил по нея, което е основание за предявяване на настоящата искова претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумите по издадената заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

408/2024г. ЛРС.

Претендира и разноски по делото.

Ответникът призован редовно не се явява, не изразява становище по иска, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл.

238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея, лично. Същият в срока по чл. 131 ГПК, не е представил отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, не е направено искане за разглеждането му в отсъствието на негов представител, указани са му последиците от 1 неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването на негов представител в първото заседание по делото, както и, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Ответникът дължи плащане и на направените от ищеца разноски в този процес и по заповедното производство, тъй като с поведението си е дал основание за него.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца И. Р. И. ЕГН ********** чрез пълномощника, адв. Р. Б. от МАК, че Б. П. К. с ЕГН ********** му дължи сумата от 1300,00 лв. /хиляда и триста лева/ главница, представляваща неизплатен остатък от заемна сума по устен договор за заем от м. ноември 2019г. с падеж - м.юли 2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.02.2024г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Б. П. К. с ЕГН **********, с ЕГН **********, да заплати на И. Р. И. с ЕГН ********** чрез пълномощника, адв. Р. Б. от МАК, сумата – 425,00 лв./четиристотин двадесет и пет лева/ - разноски по заповедното производство, представляващи платена държавна такса – 25,00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 400,00 лв., както и направените в исковото производство такива в размер на 428,60 лв. /четиристотин двадесет и осем лева и 60 ст./ , от които 28,60 лв. ДТ и 400,00 лв. за адвокат.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 2