Решение № 1979 от 04.03.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2098/2024
- Вид
- Решение № 1979
- Подписан
- 04.03.2026
- Състав
- Атанаска Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 и ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 и ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21, ал. 1, т. 11 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 27, ал. 2 и ал. 3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 27, ал. 2 и ал. 3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21 · Закон за общинската собственост
- чл. 21, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 8, ал. 3 · Закон за регионалното развитие
- чл. 103, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 103, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 103, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 104, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 104, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 108, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 108, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 109, ал. 1, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 110, ал. 1, т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 115, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл.124а, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 126, ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 127, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл.128, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 128, ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 129, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 138 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 64, ал. 1, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 64, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 136, ал. 3 · Конституция на Република България
- чл. 141, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 15, ал. 5 · Конституция на Република България
- чл. 17, ал. 5 · Конституция на Република България
- чл. 16 · Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1979
Бургас, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20247040702098 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по повод жалба на „П. инвестиционна банка“ АД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори С. А. П. и Р. И. Б., против Решение по т. 5 от Протокол № 14 от 25.09.2024 г. на Общински съвет - Бургас, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 129, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ и чл. 21 от Закона за общинската собственост ЗОС), е одобрен Подробен устройствен план- Парцеларен план за трасе на пътна връзка от о. т. 209 по плана на [жк], [населено място], до Републикански път І-9 „ГКПП Дуранкулак - Бургас - ГКПП Малко Търново“, съгласно приложен проект.
В жалбата са развити доводи за нищожност на оспорения акт, поради противоречие с Общия устройствен план на [населено място] и с разпоредби на Конституцията на РБ и ЗОС, алт.- за незаконосъобразност на акта, поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че според ОУП пътният възел е разположен изцяло в терен - общинска собственост, а с ПУП- ПП той е преместен (без изменение на ОУП) в терени- частна собственост. Твърди се, че възложителят на парцеларния план - Община Бургас притежава подходящи имоти, върху които да разположи пътния възел, т. е. общинската нужда може да бъде напълно задоволена, без да се налага извършването на отчуждителни процедури за реализиране предвижданията на парцеларния план. С жалбата са въведени и твърдения, че необходимите за реализиране на пътния възел отчуждителни процедури водят до противоречие на оспорения ПУП-ПП с изискването за икономично осъществяване и целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и кварталите. На следващо място се твърди в жалбата, че имотът на жалбоподателя попада в обхвата на допуснат за изработване Генерален план на пристанище за обществен транспорт Бургас по смисъла на чл. 106 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България (ЗМПВВППРБ), пристанищен терминал Бургаски корабостроителници Южен кей-Л. Наред с това се сочи, че оспореният ПУП-ПП е приет въз основа на некоректна кадастрална основа, като в тази връзка отбелязва, че решението на Общински съвет- Бургас е взето на 25.09.2024 г., а кадастралната карта на засегнатия от него поземлен имот е изменена на 03.10.2024 г., въз основа на влязло в сила съдебно решение. Твърди се също, че приетият ПУП-ПП е в отклонение от предвижданията на одобреното задание за изготвяне на Прединвестиционни проучвания за избор на трасе на ПУП-ПП за трасе на пътна връзка от о.т. 209 по плана на [жк], [населено място] до Републикански път 1-9 „ГКПП Дуранкулак- Бургас-ГКПП Малко Търново“. По същество се иска обявяване на нищожност, алтернативно отмяна на обжалвания акт и присъждане на направените разноски по делото.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Счита, че оспореният акт е незаконосъобразен по изложените в жалбата съображения. В писмена защита излага подробни доводи, по същество идентични с развитите в жалбата. Счита, че е налице противоречие на приетия ПУП-ПП с ОУП и то е установено по безспорен начин по делото, като косвено се установява и от обстоятелството, че едва след приемане на процесния ПУП-ПП е предприето изменение на ОУП. На следващо място сочи, че обжалваният ПУП-ПП противоречи на чл. 15, ал. 5 от Конституцията на Република България. В тази връзка отбелязва, че с действащия ОУП пътният възел „тип тромпет“ е предвиден в територия, която е собственост на Община Бургас, а впоследствие общината решава да „пощади“ общинския терен за сметка на бъдещо отчуждаване на имоти- частна собственост. Наред с това сочи, че обжалваният административен акт е в противоречие с изискването на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, тъй като изместването на пътния възел в терени-частна собственост ще наложи тяхното отчуждаване и заплащане на справедливи обезщетения по пазарни цени в значителен размер, и ще отнеме значително време. Твърди, че по отношение на засегнатия недвижим имот има възложен генерален план на Пристанище Бургас, като процедурата по приемането му е стартирала и към момента на приемане на процесния ПУП-ПП не е приключила, а не е допустимо едновременно процедиране на два устройствени плана за един и същи поземлен имот. Позовава се на решение на ВАС, с което е отменено решение на Административен съд- Бургас и е обявено за нищожно предходно решение на Общински съвет- Бургас за приемане на ПУП. Твърди също, че оспореният ПУП-ПП е приет въз основа на некоректна кадастрална основа. Моли за отмяна на оспорения акт. Претендира разноски.
Процесуалният представител на ответника Общински съвет- Бургас оспорва жалбата. Представя доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. В писмена защита развива подробни доводи за законосъобразност на оспорения ПУП-ПП. Счита, че същият не противоречи на действащия ОУП на [населено място], а го конкретизира в рамките на допустимото по закон, като предвижданията му за съобразени с устройствената зона, функционалното предназначение и параметрите на застрояване, като придава конкретизация, присъща на парцеларните планове. Наред с това сочи, че още на ниво ОУП е предвидено развитието на южната транспорта връзка като елемент на обходната инфраструктура на града, като в последствие с оглед оптимизиране на транспортни решения е направен избор на вариант, при който се елиминира необходимостта от преминаване през водни площи и намеса в чувствителни територии, и същевременно се запазва функционалната роля южния обход. Отбелязва, че при направеното прединвестиционно проучване и отчитането на прогнозите за развитие на [населено място], като единствена, реалистична и технически осъществима алтернатива е определен вариантът на пътен възел на две нива тип „тромпет“.
Процесуалните представители на заинтересованата страна Община Бургас оспорват жалбата и молят за нейното отхвърляне. Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. В писмена защита излагат подробни доводи по съществото на спора. Считат, че не са налице основания за обявяване нищожност на оспорения акт, като сочат, че същият е издаден от материално и териториално компетентен орган, при липса на твърдените противоречия с ОУП на [населено място] и приложимите законови разпоредби. Твърдят, че одобреното трасе за пътна връзка е съобразено в максимална степен със съществуващата инфраструктура и застрояване, както и с необходимостта да бъдат разрешени проблемите с трафика и адекватното транспортно обслужване. Твърдят, че не е възможен друг вариант за разположение на пътната връзка, при който да не се засяга имотът на жалбоподателя.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока, посочен в обжалваното решение, и е процесуално допустима в частта, досежно собствения на жалбоподателя ПИ с идент. № *** по кадастралната карта на [населено място]. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:
С решение по т. 61 по Протокол №56/30.04.2019 г. на Общински съвет Бургас, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл.124а, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 108, ал.2, чл. 109, ал. 1, т. 1, чл. 110, ал. 1, т.5 и чл. 138 от ЗУТ, е разрешено изработването на Подробен устройствен план- Парцеларен план за трасе на пътна връзка от о.т. 209 по плана [жк], [населено място] до Републикански път 1-9 „ГКПП Дуранкулак - Бургас - ГКПП Малко Търново“, в съответствие с ОУП на [населено място], и е одобрено задание за изготвяне на Прединвестиционни проучвания (ПИП) за проучване за избор на трасе и ПУП-ПП за трасе на пътна връзка от о.т. 209 по плана [жк], [населено място] до Републикански път 1-9 „ГКПП Дуранкулак - Бургас - ГКПП Малко Търново“ в съответствие с ОУП на [населено място] (на л. 81 от делото).
В изпълнение на приетото решение е извършено прединвестиционно проучване за избор на трасе за пътната връзка, възложено на „Алве консулт“ ЕООД. Значението на пътната връзка е обосновано с данни от предварителни проучвания, извършени от експерти на Община Бургас, при които е констатирано, че [жк], като един от големите жилищни комплекси на територията [населено място], е свързан с пътищата от републиканската пътна мрежа и улици от първостепенната мрежа на града само чрез един пътен възел. Прието е, че с реализацията на инвестиционното намерение ще се осигурят добри условия за транспортна връзка с 1-9 „ГКПП Дуранкулак - Бургас - ГКПП Малко Търново“ и транспортна обезпеченост на комплекса и на ПЗ „Юг-Запад“. Предложени са два варианта на техническо решение:
1) вариант 1, при който за пресичането на двете пътни отсечки е на две нива с пътен възел от 1-ви клас тип „Тромпет“, при което път І-9 преминава под новопроектираното трасе, като всички посоки на движение са решени безконфликтно и
2) вариант 2, при който пресичането на двете пътни отсечки е на едно ниво с пътен възел тип „Елипса“ и е с директни връзки.
Дадени са препоръки за разработване на вариант 1, като е посочено, че безопасността на преминаване на автомобилния трафик по път І-9, безконфликтното решаване на всички посоки на движение и голямата пропусквателна способност на този тип възел са предимство за този вариант. По отношение на вариант 2 е посочено, че земните работи са минимални и отпада пътният надлез от вариант 1, но проблемът на това решение е безопасността на движение в самото пътно кръстовище. Отбелязано е, че направлението по път І-9 „Бургас - Малко Търново“ е много натоварено, а в обсега на пътния възел се пресича с всички потоци на движение, без посоката „Малко Търново- Бургас“, както и че в обсега на пътния възел скоростта на движение ще бъде ограничена до 40 км/ч за всички посоки на движение, което ще доведе до създаване на възможности за образуване на колони от превозни средства, с изключение на посоките на движение по директните пътни връзки.
По прединвестиционното проучване е дадено становище от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е изразено предпочитание пътният възел при пресичането на път І-9 да се осъществи по вариант 1- тип „Тромпет“ (арг. от писмо с изх. № 08-00-1113/09.08.2021г.- на л. 70).
Въз основа на прединвестиционното проучване за избор на трасе е изработен проект на ПУП-ПП, с който е предвидено изграждане на пътна връзка от о.т. 209 до Републикански път І-9, предвидена с четири ленти за движение, кръгово кръстовище при обвръзката му с уличната регулация и пътен възел на две нива- тип „тромпет“ при връзката с път І-9 (по вариант 2), с дължина на пътната връзка 2400 м., с габарити на пътя 20 м. Изготвен е проект, обявен по реда на чл.128, ал.1 от ЗУТ- със съобщение, обнародвано в Държавен вестник бр. 51 от 18.06.2021 г. (на л. 76), като в законоустановения срок не са постъпили възражения, за което е съставен Акт за приключило обявяване от 19.07.2021 г. (на л. 74).
Изработеният проект е разгледан от Експертния съвет по устройство на територията на 04.08.2021 г. и с протоколно решение № 20 е изразено положително становище, като е прието, че същият е в съответствие с предвижданията на ОУП на [населено място] (на л. 72).
Проектът е съгласуван с ЕРЮГ EVN група (на л. 79), с „ВиК“ ЕАД Бургас (на л. 78) и с Министерството на отбраната (на л. 80). Издадено е становище по екологична оценка № БС-2-5/12.09.2024 г. на Регионалната инспекция по околната среда и водите- Бургас (на л. 178), в което е посочено, че територията, предмет на разработката, не попада в защитена местност по смисъла на Закона за защитените територии, а граничи със защитена местност „Пода“ в обхвата на новопроектирания пътен възел тип „тромпет“ при пресичане на път I-9 „Бургас- Созопол“. Посочено е също, че основното ново трасе, започващо от о.т. 209 и преминаващо през водните пространства (ПИ с [идентификатор] и ***), не попада в защитени зони от мрежата на натура 2000. Част от територията, предмет на плана, попада в границите на защитена зона BG0000271 „Мандра-Пода” за опазване на дивите птици, но парцеларният план за трасе на път в участъка, попадащ в границите на защитената зона е допустим, спрямо режима на дейностите на защитена зона BG0000271 „Мандра-Пода”.