Решение № 288 от 23.12.2024, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Решение № 289/23.12.2024г. по ЧНД № 750/2024г. по описа на СлОС Производството е по реда на чл.32 ал.1, вр.чл.16 ал.1 - ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС). Образувано е по повод на получено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че с Решение за налагане на финансова санкция № ВН-GS/03/246000028886/24 от 05.06.2024 г., влязло в сила 27.06.2024 г., постановено от несъдебен орган BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT GÜSSING, Австрия, по отношение на българския гражданин А. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С., ул.„К.В.“ № 13, по реда на австрийски Правилник за движение по пътищата (StVO) § 20 Abs. 2 Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960 zuletzt geändert durch BGBI. I Nr. 52/2005 § 99 Abs. 3 lit. a Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960 zuletzt geändert durch BGBI. I Nr. 154/2021 е наложена финансова санкция в размер на 110 евро, за това, че на 10.02.2024г. в 18:53 часа в Nickelsdorf, A4, StrKm 61,950, Fahrtrichtung Ungarn (Австрия), с превозно средство с рег. № LL-3CRP е извършил нарушение „превишаване на скоростта“. При разрешена максимална скорост 130 км/ч, измереното превишаване на скоростта (след изваждане на допустимата погрешност на измерването) е 26 км/ч.

Изпратеното удостоверение в превод на български език е издадено по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на чл. 30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура гр. С. заявява, че са налице законовите предпоставки за признаване решението за налагане на финансовата санкция и изпращането му на органите на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице А. Д. Х., нередовно призован, не се явява. Назначеният му служебен защитник изразява становище, че са налице условията за признаване решението на несъдебния орган на Република Австрия.

Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено СЛЕДНОТО:

Засегнатото лице А. Д. Х. е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр.С., ул.„К.В.“ № 13, поради което компетентен да разгледа делото съобразно чл.31, вр.чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, е Окръжен съд С..

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение № № ВН-GS/03/246000028886/24 от 05.06.2024 г., влязло в сила 27.06.2024 г., постановено от несъдебен орган BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT GÜSSING, Австрия, с което по отношение на българския гражданин А. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.С., ул.„К.В.“ № 13, е наложена финансова санкция в размер на 110 евро по реда на австрийски Правилник за движение по пътищата (StVO) § 20 Abs. 2 1

Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960 zuletzt geändert durch BGBI. I Nr. 52/2005 § 99 Abs. 3 lit. a Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960, BGBI.

Nr. 159/1960 zuletzt geändert durch BGBI. I Nr. 154/2021. Левовата равностойност на сумата от 110 евро е 215,14 лв.

Видно от Удостоверението по чл. 4 е, че накратко изложени, обстоятелствата на извършване на нарушението от засегнатото лице са следните: на 10.02.2024г. в 18:53 часа в Nickelsdorf, A4, StrKm 61,950, Fahrtrichtung Ungarn (Австрия), с превозно средство с рег. № LL-3CRP е извършил нарушение „превишаване на скоростта“. При разрешена максимална скорост 130 км/ч, измереното превишаване на скоростта (след изваждане на допустимата погрешност на измерването) е 26 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба.

От описанието на извършеното нарушение следва извод, че деянието на засегнатото лице А. Д. Х. представлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава и тъй като поведението му нарушава правилата за движението по пътищата, за него не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено от органа, който го е издал копие и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.

От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция.

Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото: няма данни срещу същото лице и за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че 2 решението е било връчено на засегнатото лице на 12.06.2024г. и то е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване. Към момента на постановяване на настоящото решение не е изтекла давността и по австрийското законодателство.

С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган - Bezirkshauptmannschaft Güssing, Република Австрия. С решението на несъдебния орган, българският гражданин А. Д. Х. е осъден да заплати глоба в размер на 110 евро, чиято левова равностойност към 05.06.2024г. - датата на постановяване на решението в издаващата държава е 215,14 лв.

След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

3