Решение № 1972 от 05.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1972 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330103584 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. К. К., с ЕГН **********, против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, с която се предявяват установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № *** г., сключен между страните и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 467,90 лева, представляваща недължимо платена по посочения договор сума, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 14.03.2022 г., до окончателното й погасяване.

При условията на евентуалност, се предявяват установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 379,52 лева и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 379,52 лева, представляваща недължимо платена сума за неустойка, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 14.03.2022 г., до окончателното й погасяване.

1

В исковата молба се твърди, че на *** г. между страните бил сключен договор за паричен заем № ***, по който на ищеца била предоставена сумата от 400 лева, при фиксиран годишен лихвен процент – 39 % и ГПР – 47,70 %, като страните уговорили, че ответникът ще погаси кредита на 16 двуседмични вноски, всяка в размер на 28,34 лева. Съгласно т. 11.5 от ОУ заемателят следвало в срок от три дни след сключване на договора да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими по договора суми, а в противен случай на основание т. 16.2 и т. 16.3 от ОУ заемателят дължал неустойка в размер на 379,52 лева, платима разсрочено към всяка погасителна вноска, която с неустойката била в размер на 52,06 лева. Ищецът извършил плащания с ПКО по договора в размер общо на 867,90 лева. Твърди, че процесният договор е нищожен, като излага подробни съображения в тази насока. С фиксирания годишен лихвен процент в размер на 39 % се нарушавали добрите нрави, като трайната съдебна практика предвиждала, че уговорка за възнаградителна лихва, чийто размер надвишава трикратния такъв за законната лихва, е в противоречие с добрите нрави.

Посочва, че вземането за неустойка по т. 16.3 от ОУ в размер на 379,52 лв. има характер на възнаградителна лихва, тъй като не притежава присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна функции, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва – скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът не оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не били изпълнени на още едно основание, доколкото в договора не били посочени условията за прилагане на лихвения процент. На следващо място, посоченият размер на ГПР от 47,70 % не бил действителният, защото в него не се включвала неустойката по договора и по този начин не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото неустойката като скрита лихва следвало да бъде включена в размера на ГПР. Липсвало и ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, което от своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК. При условията на евентуалност, твърди, че е нищожна клаузата за неустойка, доколкото в договора било уговорено, че се дължи при 2 неизпълнение на договорно задължение, което не представлява основната престация и, че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, поради което така уговорена излизала извън присъщата й обезщетителна функция. Неустойката не притежавала и обезпечителна функция, доколкото било уговорено, че се дължи в тридневен срок след сключване на договора и единствената цел била поставянето на неизпълними изисквания за предоставяне на обезпечение, за да обоснове получаването на допълнителна печалба. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответното дружество „Кредит Тайм“ ЕООД е депозирало писмен отговор, като счита, че исковата молба е нередовна и релевира възражение за местна неподсъдност на правния спор.

На следващо място, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Условията по договора за заем били посочени е стандартен европейски формуляр и били уговорени индивидуално, като ищецът можел и повлиял на тези условия. Заявява, че заемателят се е съгласил със задължението за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство в тридневен срок, поради което възражението за недължимост на неустойката за непредоставяне на обезпечение било неоснователно. Счита, че уговорената от страните неустойка не е прекомерна, тъй като не противоречала на общоприетите принципи за справедливост, както и не излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски. Възразява, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните е сключен договор за паричен заем № *** г , по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 400 лева, при лихвен процент в размер на 38,75 лева и ГПР в размер на 44,55 лева.

В ОУ към договора е посочено, че заемателят следва в срок от три дни 3 след сключване на договора да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими по договора суми.

Съобразно т. 11.5.2.1 от ОУ всяко едно от двете лица - поръчители следва да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: да е дееспособно физическо лице, са е с навършена възраст 25 години, да има минимален брутен осигурителен доход 1500 лева, стабилна кредитна история, валидно трудово правоотношение поне 6 месеца назад, да не е активен потребител на заемните продукти на заемодателя и/или да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемателя.

При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение, съобразно т.

11.5 от ОУ заемателят дължи неустойка в размер уговорен с договора и погасителен план. Видно от договора, така определената неустойка е в размер н а 379,52 лева, платима разсрочено към всяка погасителна вноска, като към всяка от вноските се добавя 52.06 лева.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 84-87/ се изяснява, че при формиране на ГПР по процесния договор е включена единствено договорната лихва. Посочено е, че с включване на неустойката при непредоставяне на обезпечение, кредитът се оскъпява с 94.88 %., като приложимият ГПР, ако в него се сключи уговорената неустойка е в размер на 1331,78%. Вещото лице е заключило също и че, по договора е заплатена общо сумата от 867.36, от които суми са погасени 400 лева – главница, 53.44 – за договорна лихва, 379.52 лева – неустойка и 34.40 лева платени в повече. Съдът кредитира така изготвеното заключение, като дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява с изключение размерът на сумата, която е платена по договора. Вещото лице е посочило, че запознавайки се с документите по делото е установило, че платената сума е общо 867.36 лева, като е посочило плащанията, които са извършени по дати и суми и в частност е посочило, че на дата *** ишцеът е заплатил сумата от 259.00 лева.

Видно обаче от приложените и приети като писмени доказателства документи и по-специално приходно касов ордер № ***от *** год. се установява, че на *** год. от ищеца по договора е заплатена не сумата от 259.00 лева, а сумата от 259.54 лева. Тоест установява се, че цялата 4 заплатена сума по процесния заем е 867.90 лева.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кридит тайм" ЕООД като заемодател и В. К. К. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 400 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Съгласно Договора за паричен заем, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора – физическо лице поръчител, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 379.52 разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. В т.11 от ОУ е посочено, че заемателят се задължава в срок от 3 дни след сключване на договора да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Посочено е, че поръчителят следва да отговаря кумулативно на посочените там условия – да бъде дееспособно физическо лице, навършена възраст 25 г., минимален осигурителен брутен доход – 1500 лв., валидно трудово правоотношение от 5 поне 6 месеца преди сключване на договора, стабилна кредитна история, предложеният поръчител да не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя.

Прочитът на съдържанието на клаузите на т.11 от ОУ и договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката" представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузите на т.11.5 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури физическо лице поръчител и то две, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.