Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 11.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 296/2023
Вид
Решение № 210
Подписан
11.07.2025
Състав
Румяна Бончева Пенева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. С**, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С** в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря **и Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900296 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.

Ищецът Д. С. А., действащ лично и със съгласието на майка си А. И. М. твърди в исковата си молба, че е син на починалия вследствие на ПТП ** А., на 38 г. Изложени са обстоятелства, че на 29.11.2022 г. около 11:24 ч. е настъпило ПТП на главен път І-5, км. 253+700 в землището на **, при което се е движил л.а. „**“ с peг. № **, управляван от К. Н. К., който нарушил правилата за движение по пътищата, като реализирал удар с движещото се МПС л.а. „**“ с peг. №**, управляван от ** А.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на водача на л.а. „**“ - ** А., както и телесни повреди и смърт на повече от едно лица. Сочи се, че по случая е образувано ДП № 295/2022 г. по описа на ОД на МВР гр. Ст.Загора, пр.пр. № 5398/2022 по описа на ОП-С**, което към настоящия момент не е приключено. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от К. К. нарушения на правилата за движение по пътищата. Посочено е, че в конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Твърди се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на К. К. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на ** А.. Посочва се, че за увреждащия л.а. „**“ с peг. № **, с водач К. Н. К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със З** обективирана в полица № BG/33/122000927131 със срок на валидност от 29.03.2022 г. до 29.03.2023 г.

Излагат се аргументи, че по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер 10 420 000 лв., която сума 1 представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „** с писмо, получено от застрахователя на 07.03.2023 г., към която са приложени всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета, по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. Счита се, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца. Посочва се, че в резултат на инцидента е загинал ** А., на 38 г., баща на ищеца. Същият е получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания. Починалият е бил деен, активен и в добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за сина си. В деня на инцидента починалият е пътувал, за да присъства на о.с.з. по водено дело във връзка с причинена смърт на сестра си при ПТП.

Сочи се, че Д. С. А. е син на загиналия ** А.. Твърди се, че ищецът изключително тежко преживява смъртта на своя баща. Тя е била неочаквана и съкрушителна за него. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност. ** е бил опора на своя син. Д. А. е растял с всеотдайните грижи на баща си, неговите съвети и напътствия. ** е влагал много старание и любов в отглеждането на Д., осигурявал му е всичко, от което се нуждае, не го е лишавал от нищо. В резултат на трагичния инцидент, обаче, ищецът губи моралната и физическата подкрепа на баща си, тази, която винаги е имал и на която е разчитал.

Внезапната смърт на бащата - неочаквана и насилствена, е причинила на ищеца неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и към момента и ще продължават за в бъдеще, тъй като загубата на най близкия до него човек е непрежалима. Несвоевременната смърт се отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищеца.

Сочи се, че моралните страдания на ищеца, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на ** А. ще го съпътстват през остатъка от живота му. Твърди се, че независимо от изминалото време, болката от загубата не утихва, в резултат, на което ищецът продължава да страда и скърби.

Изложено е, че при определяне обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на родител, следва да се обезщетят не само болките и страданията, които децата към момента търпят, а и тези, които ще търпят в бъдеще поради липсата на ласка, обич, внимание и закрила. Сочи се, че детето Д., освен, че е лишено изцяло от бащина обич и грижи, е лишено също и от издръжка от баща си за целия си живот. За почти 1 година и 3 месеца до навършване на пълнолетие, като се има предвид, че издръжка се дължи месечно, а това са 15 месеца и при минимална издръжка от 200 лв. месечно, съответно издръжката, от която детето е лишено е сума в размер на 3 000 лв.

Заявява се, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача К. Н. К., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото, като се излагат доводи по чл.432 от КЗ.

2

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника ЗАД „** гр.

** да заплати на Д. С. А., чрез майка му А. И. М., обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 200 000 лева, за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия баща ** А., както и обезщетение в размер на 1000 лв., частичен иск от 3 000 лв., представляващи 15 месеца лишаване от издръжка от баща, считано от датата на причинената смърт на баща му 29.11.2022 г., до навършване на пълнолетие на детето.

Претендира законната лихва върху сумите от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Моли да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът ЗАД „** гр. ** оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на ПТП, както и твърдението, че произшествието е настъпило вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил ** с peг. № **. Посочва се, че в исковата молба са изложени единствено твърдения за подобно поведение, без дори да се сочи в какво то се изразява, какви действия е извършил водачът и какви правила за движение по пътищата е нарушил. Заявява, че липсват каквито и да е доказателства, които да обосновават наличие на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на водача К. К.. Отбелязва се, че е представен единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който изцяло липсват данни за механизма на ПТП и за наличието на противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил ** с peг. № ** ВА - К. К.. Според ответника, при липса на противоправно поведение на водача, не може да се приложи презумпцията за вина в гражданското право.

Сочи се, че липсва краен съдебен акт по наказателно производство, който да има обвързваща настоящия състав сила по отношение на обстоятелствата, извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Твърди се, че доколкото договорната отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност на застрахованото лице, то не е налице и основание за ангажиране на отговорността на ЗАД „** във връзка с предявения главен иск. Твърди, че произшествието е настъпило вследствие на противоправно и виновно поведение на пострадалия ** А., като водач на л. а.

** с peг. № **. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на произшествието от страна на пострадалия ** А., като водач на л. а. ** с peг. № **. Твърди, че същият се е движил в нарушение на правилата за движение по пътищата и със скорост, която е по-висока от максимално разрешената за съответния пътен участък, поради което е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и получените тежки и несъвместими с живота увреждания. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от страна пострадалия ** А., изразяващо се в 3 нарушение на задължението за ползване на обезопасителен колан, с което поведение е допринесъл в изключително висока степен за получаването на потежки по вид, степен и характер увреждания. Заявява, че в случай, че ** А. е бил с поставен предпазен колан, то той не би получил тежките и несъвместими с живота травми. Предвид възраженията по-горе, в случай, че се приемат предявените от ищеца против *** искове за основателни, то моли да се намалят определените размери на обезщетение с процент, съответстващ на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, а именно 50%. Оспорва вида, тежестта и размера на твърдените като причинени на ищеца неимуществени вреди. Посочва, че не съществува основание в закона, въз основа на което съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди. Твърди, че не са настъпили претендираните неимуществени вреди, както и че ако има настъпили болки и страдания, то те не отговарят на степента и интензитета, твърдян от ищеца.

Излага съображения, съгласно чл. 51 ал. 2 и чл.52 от ЗЗД. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен, в противоречие с принципа на справедливост по чл.

52 от ЗЗД. Счита, че претендираният размер на обезщетение не съответства на твърдените в исковата молба като претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Оспорва по основание и размер и предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от издръжка. Оспорва като неоснователни акцесорните искове за присъждане на законна лихва за забава върху размерите на обезщетенията, предвид неоснователността на главните искове. Оспорва акцесорните искове и с оглед началната дата на периода, за който се претендира законна лихва за забава, а именно - 06.12.2022 г. Заявява, че ищецът не сочи основанието за претендирания период. Посочва, че задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение е регламентирано от специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ. Сочи се, че ищецът е предявил претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по реда на чл. 380 от КЗ, с молба от 07.03.2023 г., както е посочено в исковата молба. Твърди, че към молбата не са представени документи, обосноваващи основанието и размера на претенциите. Сочи, че предвид липсата на доказателства и по аргумент от чл. 497 ал. 1, т. 2 от КЗ, ** не е в забава, поради което не дължи лихва за забава. Намира, че при условията на евентуалност, предвид посочената разпоредба, релевантната начална дата за периода на дължимата лихва за забава върху размера на застрахователните обезщетения, в случай на основателност на главните искове е 08.06.2023 г. датата, следваща изтичането на тримесечния срок по 496, ал. 1 от КЗ, с оглед предявяване на претенциите по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя с горепосочената молба от 07.03.2023 г.

Оспорва размера на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца, в случай че същият надвишава минималните такива, определени с Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Претендира присъждане на направените по производството съдебни и деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

4

По делото е постъпила допълнителна искова молба /молба/, с която ищецът моли на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия л.а. „**“.