Определение № 12651 от 31.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12651 гр. София, 31.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110145429 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.

140, ал. 3 ГПК:

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Л. С. против А. Н. Я., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 444,82 евро /в левова равностойност 870 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на изнесени обидни твърдения, обективирани в депозирани от ответника А. Н. Я. писмени обяснения с вх. № 27/13.01.2023 г. по дисциплинарна преписка № 3/2023 г. на АК – Пловдив, а именно: „Този път наглостта й стигна до там, че да пише, че страдам от душевна болест, което е изключително абсурдно и изобщо няма смисъл да го коментирам“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 13.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

С влязло в сила разпореждане от 27.01.2026 г. съдът е върнал насрещната искова молба, обективирана в отговор на исковата молба с вх. номер 373138/13.11.2025 г.

Ищцата твърди, че във връзка с подадена от нея жалба до Адвокатска колегия – Пловдив /ПАК/, касаеща етапна епикриза с изх. № 12/24.01.2022 г., издадена от психиатър на пациента А. Н. Я., от която се установявало, че в периода от 24.01.2022 г. до 01.11.2022 г., докато е упражнявала адвокатска професия, е страдала от душевна болест, била образувана дисциплинарна преписка №3/2023г. по описа на АК-Пловдив. По същата А. Н. Я. била дала писмени обяснения, в които изрекла спрямо ищцата следното: „Този път наглостта й стигна до там, че да пише, че страдам от душевна болест, което е изключително абсурдно и изобщо няма смисъл да го коментирам“. Ищцата поддържа, че с гореописаните обидни твърдения ответницата накърнила правото й на чест и достойнство, които били фундаментални права на личността в демократичното общество, гарантирани от Конституцията. Твърди, че във връзка с дисциплинарно дело № 173/2021 г. на Дисциплинарен съд – САК, била разпитана като свидетел, като в залата била и ответницата. Сочи, че Я. се провиквала по време на нейните показания, за което й била направена забележка от председателя на състава, и след като разпитът приключил ищцата твърди, че при излизането й от залата била последвана от ответницата, която я нападнала и осъществила физическа и вербална агресия. Във връзка с предходното, ищцата твърди, че още същия ден била освидетелствана от съдебен лекар, а впоследствие образувано досъдебно производство № 777/2022 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр.№ 48790/2021 г. по описа на СРС, за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Ищцата поддържа, че дадените от ответницата обяснения по д.пр.№ 3/2023 г. по описа на ПАК, съдържащи обидни твърдения, описани по-горе, са станали достояние на 14-те члена на 1

Адвокатския съвет при ПАК, което засягало усещането й за чест, достойнство и справедливост. Била дискредитирана и злепоставена, което повлияло на психическото и равновесие и на самочувствието и в обществото. Поддържа още, че претърпяла сериозни и многобройни болки и страдания, изразяващи се в нарушено спокойствие, разстроено ежедневие и влошаване на отношенията й с близки и приятели. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявения иск, като моли за уважаването му в предявения размер, който счита, че е съобразен с практиката на съда за подобни случай. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата А. Я. подава писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че с ищцата М. С. и нейният колега И. М. Ц. имат сериозен конфликт, който продължава вече четири години. Твърди, че всичко започнало след като установила, че И. Ц. е фалшифицирал подписа й и е образувал 14 броя съдебни производства от нейно име, към които приложил подправени договори за правна помощ и на които бил придаден вид, че са сключени между Я., като адвокат, и него, за да му присъдят съдебно-деловодни разноски и да извлече имотна облага за себе си. По случая била образувана прокурорска проверка, в хода на която Я. била призована за даване на обяснения. Впоследствие разбрала, че И. М. Ц., с когото работили през периода м.10.2017 г.

– м.12.2018 г. в Адвокатско дружество „С.“, където той бил стажант, злоупотребил с личните й данни. Ответницата твърди още, че в резултат на действията на И. Ц., непознати за нея и трети за спора лица - г-жа Д. и г-н Ч., си създали убеждението, че Я. действително е негов адвокат, като получавал високи възнаграждения, изнудвайки техните клиенти за пари.

Поради това посочените две лица сигнализирали Софийска адвокатска колегия с жалба срещу него и ответницата. Във връзка с неправомерното използване на личните й данни ответницата по твърди, че е сигнализирала Софийска районна прокуратура, СДВР и Комисия за защита на личните данни. Постановеното от последната решение било обжалвано пред АССГ, състав на който се произнесъл с решение от 18.06.2024 г. по адм. дело №20247010703472, с което било прието, че И. Ц. неправомерно е използвал личните данни на Я.. Последната поддържа, че в САК била образувана дисциплинарна преписка, а с решение по д.д.№ 1/2022 г. по описа на Висш адвокатски съвет правата на И. Ц. да упражнява адвокатска професия били отнети. Ищцата твърди, че на едно от заседания по дисциплинарното дело пред САК, проведено на 16.12.2021 год., образувано по нейна жалба срещу И. Ц., се явила и ищцата М. С., с която тогава се виждали за първи път. Поддържа, че С. през цялото време лъгала, че много пъти е виждала Я. да разменя документи с И. Ц., както и че го е консултирала по делата, които той образувал. Излага, че след като разпита на С. приключил, излязла от залата за да разговаря с нея и да й поиска обяснения защо е дала лъжливи свидетелски показания. Сочи, че след това С. започнала да подава множество жалби и сигнали срещу нея, описани подробно в отговора. Освен до Адвокатска колегия – гр.Пловдив, която отказала да образува дисциплинарни производства, С. подавала жалби против Я. в 01 РУ – СДВР, но образуваните досъдебни производства и част от образуваните съдебни производства били прекратени, а по останалите била призната за невиновна.

Поддържа, че жалби били подадени и до КЗЛД. Според ответницата неоснователното иницииране на производства от С. срещу нея представлява очевидна злоупотреба с право и ангажира времето на всички държавни служители, които трябва да се произнасят по неоснователните й жалби. Сочи още, че въпреки това, С. не спира да подава жалби срещу нея и продължава с опитите да я дискредитира в обществото и да почерни доброто й име и репутация. Сочи още, че производствата между нея, И. и М. са над 30 броя за последните 4 години, като на всички тях последните двама се явяват заедно, заяждат се с нея пред съдебната зала и се опитват да я провокират със злобни коментари. Поддържа, че с действията си ответницата я злепоставя и уронва доброто й име и престиж пред колегите й в офиса, тъй като многократно се е налагало да отсъства от работа, за да ходи на разпит в полицията и да обяснява на колегите си в каква абсурдна ситуация е попаднала, а с подаваните множество жалби я злепоставяла пред всички органи на МВР, където многократно била викана на разпит, пред съдии, съдебни заседатели и други. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

2

По доказателствената тежест

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата по иска с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпяла твърдените неимуществени вреди, че те са настъпили в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, който е изнесъл описаните в исковата молба твърдения и че същите имат обиден характер, като вината се предполага по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено обстоятелството, че ответницата е депозирала писмени обяснения с вх. № 27/13.01.2023 г. по дисциплинарна преписка № 3/2023 г. на АК – Пловдив, в които се съдържа следното изявление: „Този път наглостта й стигна до там, че да пише, че страдам от душевна болест, което е изключително абсурдно и изобщо няма смисъл да го коментирам“.

По доказателствата

Към исковата молба и отговора на исковата молба страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Наведените в писмения отговор възражения относно представените към исковата молба доказателства не са въпрос по тяхната допустимост, а по същество на спора и ще бъдат коментирани при обсъждането им наред с останалите събрани по делото доказателства.

Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства е допустимо и относимо за посочените обстоятелства, като при предпоставките на чл.159, ал.2 ГПК до разпит следва да бъде допуснат само един свидетел.

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел – Р.

А. Д., при режим на призоваване, за установяване на обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на ответника, съдът намира за неотносимо към предмета на спора, като същото не е и необходимо с оглед останалите ангажирани доказателства, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Доказателствените искания на ищеца за изискване на документи от Адвокатска колегия – Пловдив следва да бъде отхвърлено, тъй като същите вече са представени към исковата молба и повторното им прилагане не е необходимо, а освен това ответникът изрично признава на стр. 21 от отговора на исковата молба, че е депозирала процесните писмените обяснения.

Искането на ответницата за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, които да установят развитието на отношенията между нея и ищцата и как поведението й се е отразило негативно върху личния й живот, е неотносимо към предмета на спора и следва да бъде оставено без уважение. Неотносими са и исканията на ответника по реда на чл. 192 ГПК за изискване на документи от нохд № 4591/2023 г., 32 състав, СРС, както и относно обстоятелството налице ли е наложена мярка за неотклонение на ищцата, поради което също следва да бъдат оставени без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2026 г. от 15.00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че ответницата е депозирала писмени обяснения с вх. № 27/13.01.2023 г. по дисциплинарна преписка № 3/2023 г. на АК – Пловдив, в които се съдържа следното изявление: „Този път наглостта й стигна до там, че да пише, че страдам от душевна болест, което е изключително абсурдно и изобщо няма смисъл да го коментирам“.

3

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца при режим на довеждане за установяване на изложените в исковата молба обстоятелства относно претърпените от нея неимуществени вреди.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р. А. Д., при режим на призоваване, за установяване на обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на ответника ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на документи от Адвокатска колегия – Пловдив по реда на чл. 192 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника за събиране на гласни доказателства, както и по реда на чл. 192 ГПК.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, както и препис от разпореждане с номер 12193/27.01.2026 г. (л.