Определение № 3219 от 30.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3219 гр. Варна, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20243100501472 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Х. И. К. Председател на УС на ЕС на сграда с адрес: Варна, бул. „Република“ № 58 против Определение № 7086 от 21.06.2024 година, постановено по гр.дело № 5122/2024 година, по описа на ВРС, с което е било спряно производството по делото.

В жалбата се излагат оплаквания, че това действие се явява незаконосъобразно и че не почива на наличните в делото доказателства.

Искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдо – производствените действия. За целта се прилагат различни писмени доказателства – Определение № 2885 от 11.07.2024 година по в.гр.дело № 1321/24 година ва ВОС, Упълномощителни Договори, както и Площообразуване на сградата на ЕС. Искането е определението за спиране да бъде отменено, като се разпореди на решаващия съд да продължи със съдо – производствените действия.

За да се произнесе по спора ВОС съобрази следното:

Пред първата съдебна инстанция е бил предявен иск, с правно основание чл.124 от ГПК / след уточнението/, с които ЕС, представлявана от Управителя на ЕС Х. И. К. е настояла пред ВРС да се приеме за установено, че

„Марчела Трейдинг“ ООД, „Гюрла“ ЕООД и „Барабов“ ЕООД не са собственици на 61 външни надземни паркоместа , посочени в н.а. № 145/2021 година, н.а. 99/21 година и н.а. 197/21 година.

За целта и в изпълнение на указанията, дадени от решаващия съд ищцовата срана е приложила и съответния Протокол от ОС, проведено на 22.02.2024 година, които обективира взетите там решения.

Станало е ясно още, че на производство също пред ВРС преди тази искова молба е гражданско дело – 3279/2024 година, по което ищци са 1 настоящите ответници и които са насочили против ЕС иск по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети от ЕС и обективирани в Протокол от 22.02.2024 година. От Определение № 2885 от 11.07.2024 година, постановено по гр.дело № 1321/2024 година ва ВОС става ясно, че съдът е отменил искането за спиране изпълнението на решенията по т.4 и т.6 от Протокола на ЕС.

С атакуваното Определение №7086 от 21.06.2024 година, ВРС е спрял производството по делото.

Виждането на ВОС е следното:

Действително, предвид описаните по горе фактически обстоятелства, по броя и вида на исковите претенции и ответниците, може да се направи обоснован извод, че производството пред ВРС– конкретно гр.д. № 3279/2024 година между страните е преюдициално. Разрешаването на въпроса за валидността на взетите от 22.02.2024 година решения на ЕС по отношение на ответниците е основополагащ.

От разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва, че единственото условие за спиране на производството е наличието на връзка на преюдициалност между две висящи дела. Във всички случаи на спиране подлежи обусловеното дело, независимо дали е заведено по-късно от обуславящото. Самата норма урежда хипотеза на спиране на производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, т.е такова, което е преюдициално по отношение на обусловеното от него спряно дело. За наличието на такава преюдициалност е необходимо обуславящото производство да разрешава спора между страните относно преюдициалното правоотношение със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението обхващат и разрешените с него възражения на ответника. В конкретния случай – по гр.дело № 5122/2024 година на ВРС, не се цели иск по чл.40 от ЗУЕС, а такъв по чл.124 от ГПК. Невярно е посоченото УМ на л.156 от делото, че решенията са влезли в сила.

Напротив – ВРС е бил сезиран с жалба против тях от страна на ответниците в настоящия процес, в цялост и по този повод е било образувано гр.дело гр.д. № 3279/2024 година. Следователно, при наведени от страна доводи за атакуване на самото Решение/ Решения, с което се упълномощава Председателя на УС на ЕС да води такива дела, съдът е длъжен да изследва и каузалните отношения между страните, свързани с това правоотношение. Резонно ВОС се позовава и на Определение № 2126 от 29.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 989/2024 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова. Предвид изложеното до тук, съдът намира, че определението на ВРС се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

На изложеното основание, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение

2

№

7086 от

21.06.2024 година, постановено по гр.дело № 5122/2024 година, по описа на ВРС, седемнадесети състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяването, пред състав на ВКС на Р България на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3