Решение № 473 от 16.11.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. гр.Несебър, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150100733 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От ответника е предявено възражение за прихващане с правно основание чл. 61, ал. 2 вр чл.

59 от ЗЗД.

От ищеца - Етажната собственост на комплекс „******“ срещу ответника „*******“ ЕООД, са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По иска по чл.

38, ал. 1 от ЗУЕС ищецът претендира присъждане на сумата от 7669,64 лв. – главница, формирана както следва: по 440 лв. (общо 3080 лв.) за всеки от 7 апартамента (апартамент № 16 с идентификатор **********, апартамент № 24 с идентификатор ***********, апартамент № 27 с идентификатор ************, апартамент № 30 с идентификатор ***********, апартамент № 34 с идентификатор ***********, апартамент № 35 с идентификатор ***********, апартамент № 36 с идентификатор ************), представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части за 2021г., по 440 лв. ( общо 3080 лв.) за всеки от същите 7 апартамента – разходи за управление и поддръжка на общите части за 2022г., сумата от 101,40 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 16 с идентификатор ********** за 2021г. , сумата от 101,40 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 16 с идентификатор ********** за 2022г., сумата от 89,08 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 24 с идентификатор *********** за 2021г., сумата от 89,08 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 24 с идентификатор *********** за 2022г., сумата от 93,45 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 27 с идентификатор ************ за 2021г., сумата от 93,45 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 27 с идентификатор ************ за 2022г., сумата от 101,40 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 30 с идентификатор *********** за 2021г., сумата от 101,40 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 30 с идентификатор *********** за 2022г., 1 сумата от 126,05 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 34 с идентификатор *********** за 2021г., сумата от 126,05 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 34 с идентификатор *********** за 2022г., сумата от 150,70 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 35 с идентификатор *********** за 2021г., сумата от 150,70 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 35 с идентификатор *********** за 2022г., сумата от 92,74 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 36 с идентификатор ************ за 2021г., сумата от 92,74 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 36 с идентификатор ************ за 2022г. По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД претендира лихва за забава в общ размер от 1085,24 лв. , от които 892,29 лв., начислени върху главниците по чл. 51 от ЗУЕС за периода 02.08.2021г. – 06.07.2023г. (относно главниците за 2021г.) и периода 02.08.2022г. – 06.07.2023г. (относно главниците за 2022г.), както и 192,95 лв. общо върху главниците за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 02.10.2021г. – 06.07.2023г. (относно главниците за 2021г.) и за периода 02.10.2022г. – 06.07.2023г. (относно главниците за 2022г.). Ищецът излага, че ответникът е собственик на цитираните апартаменти. Твърди, че на 28.05.2021г. било проведено общо събрание на етажната собственост. Излага, че на събранието се приело решение за определяне на разходи за поддръжка и управление по 220 лв. на човек, като се приело, че във всеки апартамент живеят по двама човека, а вноската следвало да се заплати до 01.08.2021г. Сочи, че била определена и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ – по 78 лв. на 1 % идеални части от общите части на сградата, която следвало да се заплати от 01.08 до 01.10 включително на текущата година. Твърди, че решенията са влезли в сила. Излага, че ответникът не е заплатил дължимите вноски за 2021г. и 2022г. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главниците.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „*******“ ЕООД е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват поради неизпълнение на задължението на ищеца за поддръжка на сградата. До съда се отправя и възражение за прихващане със заплатени от ответника суми за поддържане на общите части в сградата. Сочи се, че с тази цел е заплатена общо сумата от 8926,19 лв., както следва: 3600 лв. на основание граждански договор № 1 от 15.05.2021г., по силата на който ответникът е възложил на В.Н. да поддържа общите части на жилищната сграда през 2021г.;

4000 лв. възнаграждение по граждански договор за 2022г. за поддръжка на общите части в сградата; 1326,19 лв. – платено електрозахранване за 2022г. за помпено помещение, собственост на етажната собственост. Твърди се, че поради липсата на поддръжка през 2021г. се наложило такъв договор да бъде сключен с В.Н., като извършената от него работа била приета с констативен протокол и му била платена сумата от 3600 лв. Сочи се, че част от собствениците помолили ответника да сключи договор с него и през 2022г., за което била заплатена сумата от 4000 лв.

Развиват се съображения в насока, че в подземното помещение на сградата е налице обща част – шахта, ведно с две помпи, които изпомпват дъждовните води до външната канализация. Излага се, че консумацията на електрическа енергия за тези помни погрешно се начислява по партида на ответника, като за промяната й е необходимо решение на общото събрание, което до момента не е взето. В тази връзка се сочи, че за 2022г. ответникът платил сумата от 1326,19 лв. – електрозахранване за тези помпи, което представлява разходи за общи части. От съда се иска претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност – да бъдат отхвърлени като погасени чрез прихващане със сумата от 8926,19 лв., дължима от ищеца на ответника. Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на 2 адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна :

По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост от 28.05.2021г. са определени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за посочения в исковата молба период. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответницата е да докаже погасяване на вземането.

По така предявения иск и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорно, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, както следва: апартамент № 16 с идентификатор **********, апартамент № 24 с идентификатор ***********, апартамент № 27 с идентификатор ************, апартамент № 30 с идентификатор ***********, апартамент № 34 с идентификатор ***********, апартамент № 35 с идентификатор ***********, апартамент № 36 с идентификатор ************.

На 28.05.2021г. се провело общо събрание на етажната собственост в сградата – комплекс „******“ в с. ******, ул. „********* (видно от протокол на л. 14 – л. 21 от делото). Съдът намира, че от посочения протокол се доказва провеждане на събрание на тази дата, като същото не е оспорено от ответника. Няма данни и твърдения решенията на общото събрание да са атакувани по надлежния ред, поради което съдът приема, че са влезли в сила.

По т. 4 от дневния ред на събранието бил представен за обсъждане бюджет за периода 28.05.2021г. – 28.05.2022г. Общото събрание взело решение разходите по чл. 51 от ЗУЕС да се определят в размер на по 220 лв. за един човек, както и взело решение – да се приеме, че всеки самостоятелен обект в сградата се обитава от двама човека. Вноската по чл. 50 от ЗУЕС била определена в размер на 78 лв. за един процент идеални части от общите части на сградата в годишен размер. Събранието приело решение вноските по чл. 51 от ЗУЕС да се заплащат до 01.08.2021г., а вноските по чл. 50 от ЗУЕС в периода 01.08 – 01.10 включително на текущата година. В самия бюджет била заложена сумата от 7800 лв. – за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 08.2021г. – 08.2022г. и 25 960 лв. – за разходи по чл. 51 от ЗУЕС за периода 08.2021г. – 08.2022г.

Налага се извод, че с решението на общото събрание разходите не са определени поименно и поотделно за всеки собственик, но същите са напълно определяеми, доколкото в инкорпорирания в протокола проект за бюджет (приет от общото събрание) се съдържат цялостните суми по отделните пера, а в чл. 50 – чл. 51 от ЗУЕС са посочени правилата за разпределение на разходите (които са спазени при вземане на решението за разпределянето им).

Освен това са посочени конкретните суми, дължими за всеки самостоятелен обект по чл. 51 от ЗУЕС, както и размерът на вноската за един процент идеални части от общите части в сградата.

Решенията на общото събрание от 28.05.2021г. (на които се основава искът) са влезли в сила. Няма твърдения и данни да са обжалвани, поради което следва да се зачетат от настоящия съдебен състав. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС и Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по 3 описа на II гр.о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание.

При това положение е необходимо да се обсъди въпросът какви точно такси са определени за собствениците на самостоятелни обекти с решенията от 28.05.2021г., тъй като ищецът основава претенцията си единствено на тези решения. Очевидно е, че на база тези решения се претендират отделни суми както за 2021г., така и за 2022г., за всеки от собствените на ответника самостоятелни обекти. Следва да се има предвид обаче, че буквалният текст на взетите решения по т. 4 от дневния ред насочва към приемане на бюджет за период 08.2021г. – 08.2022г. (предложенията проект е бил за периода 28.05.2021г. – 28.05.2022г., но решението, което в крайна сметка е взето от общото събрание е за периода 08.2021г. – 08.2022г.). Именно като функция от този бюджет са определени и конкретни вноски (на база на заложените в него величини за разходи по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС), а именно: по 440 лв. на самостоятелен обект (при взето решение вноската по чл. 51 от ЗУЕС да е по 220 лв. на човек и прието, че всеки обект се обитава от по двама човека) и за разходите по чл.

50 от ЗУЕС – по 78 лв. на процент притежавани идеални части. Така определените разходи по чл.

50 и чл. 51 от ЗУЕС имат за цел да покрият глобалните суми, приети по тези пера (7800 лв. по чл.

Разпечатката съдържа 27 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6ed0153-0233-40fe-8568-6db0f51d07f9