Разпореждане № 22980 от 19.02.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22980 гр. София, 19.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Г.М. като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело № 20221110163875 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.

Софийският районен съд е сезиран от /ФИРМА/ със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Д. Р. за посочените в заявлението парични суми, с произход непогасени задължения по сключен договор за паричен заем. Сред претендираните в заявлението вземания са и договорна неустойка, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство и още едно обезпечение по избор на заемополучателя – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, в размер на 485.55 лв., както и еднократна неустойка за забава в размер на 20 % от неплатената главница по договора за заем, в размер на 54.85 лв., начислена „на датата на прехвърляне на вземането“.

В производството по реда на чл. 410 и следващите ГПК съдът следи за наличието на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и за наличието на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, включително ГПК.

Вземането за неустойка се основава на твърдения за уговорена такава, ако кредитополучателят не предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция.

Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката – обезпечителната, е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат. Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. Така предвидената в чл. 8 от договора за паричен заем неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора 1 задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Отделно от това, от уговореното следва, че неустойка би се дължала и в случай, че потребителят редовно обслужва кредита. Налице е противоречие на така уговорената неустойка с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – по аргумент от чл. 71 ЗЗД. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че неустойка за непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Относно еднократната неустойка за забава в размер на 20 % от неплатената главница по договора за заем, в размер на 54.85 лв., начислена „на датата на прехвърляне на вземането“. Такава не се установява да е уговаряна в размер на 20%. Уговорена е в чл. 14, ал. 1 от Общите условия при които е сключен Договор за паричен заем № 179261 от 02.04.2021 г. между П.

Д. Р. и /ФИРМА/, в размер на 10 % от неплатената главница по договора за заем, на който процент съответства претендираната сума в размер на 54.85 лв., поради което последната подлежи на присъждане. На отхвъляне подлежи претенцията за еднократна неустойка за забава за разликата над 10% до заявените 20 % от неплатената главница по договора за заем, начислена „на датата на прехвърляне на вземането“.

На основание изложеното по – горе, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, подадено от /ФИРМА/ срещу П. Д. Р. В ЧАСТТА на претенцията за договорна неустойка по чл. 8 от договора за паричен заем, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство и още едно обезпечение по избор на заемополучателя – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, в размер на 485.55 лв., както и в частта на претенцията за еднократна неустойка за забава за разликата над 10% до заявените 20 % от неплатената главница по договора за заем, начислена „на датата на прехвърляне на вземането“.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2