Разпореждане № 4337 от 10.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4337 гр. Благоевград, 10.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210101687 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр.С1, чрез пълномощник срещу длъжника Ю. С. Д., ЕГН **********, с адрес с. Г, за следните суми: - 204, 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ - главница по Договор за паричен заем № 918116/24.04.2023г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и Ю. С. Д., което вземане по този договор в последствие е било прехвърлено от „Креди Йес“ ООД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по силата на сключен договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2024 година, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 27.06.2026г. до окончателното изплащане на вземането; - 10, 36 евро /десет евро и тридесет и шест евроцента/ - договорна лихва за периода от 24.04.2023 г. до 12.01.2024 г. Претендират се и сторените по делото разноски.

Съдът с Разпореждане № 3979/29.06.20266 година е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности. По делото е депозирана молба от 09.07.2026 година, в която заявителят уточнява, че длъжникът не е извършвал плащания по процесния договор.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо 1 лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК. За съответствие на искането със закона предвид, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, следва да се прецени спазването на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПКр./ при сключването му.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според чл. 22 от ЗПКр., когато не се спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл.

10, ал. 1 от ЗПК разписва договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по-малък от 12 в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр. договорът се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите /ГПР/по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според настоящия съдебен състав договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на 2 посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

С подаденото заявление е представен Договор за паричен заем № 918116/24.04.2023 година, сключен между „Креди Йес“ ООД и Цветелин Руменжов Петков, видно от който е, че „Креди Йес“ ООД е предоставил на кредитополучателя сумата от 400, 00 лв., при следните параметри: годишен процент разходи 49,082%; брой вноски - 12, с начален срок на 01.05.2023 година и краен срок на договора 17.07.2023 година, месечен лихвен процент – 3,340 %, обезпечение - да /посочено в чл. 6 от договора/, обща сума за плащане 420,27 лева. В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор от заемателя: 1.Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2.

Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4.

Ценна книга издадена в поза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 131,73 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към настоящия договор за заем.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл. 33а; 10.годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от 3 всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдът намира, че в ГПР не са посочени всички разходите, които е трябвало да бъдат взети в предвид, с което се нарушава изискванията на правото на ЕС в този смисъл - Решение от 20 септември 2018 г. по дело C448/17. Следва да се добави, че непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.

Всъщност в подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.

Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

На следващо място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на обезпечение от страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение от длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в 4 договора за заем е недействителна като противоречаща на законови разпоредби. При достигане до този правен извод, съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС. Видно от представените по делото доказателства, вземането за неустойка е включено като задължение в погасителния план и се погасява на равни месечни вноски, наред с главницата и възнаградителната лихва.

Следователно се налага извод, че така уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния процент на разходите. При включване на уговореното от процесния договор допълнително възнаграждение за кредитора в годишния процент на разходите, същият със сигурност би надминал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В тази връзка следва да бъдат съобразени приетите към момента на сключването на процесния договор изменения в ЗПК, обнародвани в ДВ, бр. 35/22.04.2014 г., като с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е установен максимален размер на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.