Решение № 124 от 28.04.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Радомир, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730101061 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на потребител на такава, за обект, находящ се в гр. П., ул. „Кл. Г.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., на стойност 282,08 лева.

Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляря на партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди, действали през процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответницата била абонат на топлопреносното дружество по силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответницата не изпълнила задължението си да заплати доставената услуга.

Твърди, че на 25.09.2023 г. подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №./2023 г. на ПРС, изпратено по подсъдност на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС ч. гр. д.

№./2023 г. в полза на заявителя била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ./10.10.2023 г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 282,08 лева за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П. ул.

„Кл. Г.”, бл. ., вх. „.“, ап.., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 46,65 лева, начислена за периода от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù изплащане. В законоустановения едномесечен срок по чл.

414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 282,08 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Кл. Г.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 46,65 лева, начислена за периода от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.09.2023 г. до окончателното ù изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

В съдебно представител. заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, се явява лично и изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Т. - П.“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 25.09.2023 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата А. В. Й. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Кл. Г.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № ./2023 г. на ПРС, изпратено по подсъдност на РС – Р., вследствие на което в РдРС е образувано ч. гр. д. № ./2023 г. В рамките на образуваното ч. гр. д. № ./2023 г. по описа на РС – Р. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №./10.10.2023 г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т. - П.“ АД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., ул. „Кл. Г.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., е открита партида на името на А. В. Й., с абонатен номер ..

По делото е представен и договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 08.12.1980 г., по силата на който ответницата Н.Т. Г.е закупила процесния 2 недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Кл. Го.”, бл. ., вх. „.“, ап. ..

От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № ./24.03.2016 г., издадено от Община П., се установява, че Н. Т.Г. е починала на 01.03.2016 г. и е оставила за наследник ответницата А. В. Й..

Със заявление от 26.07.2016 г. ответницата е поискала от „Т. – П.“ АД да бъде открита на нейно име партида за плащане на топлинна енергия за битови нужди за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „Кл. Г.”, бл. ., вх. „.“, ап...

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно техническа експертиза се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., възлиза на 282,08 лева.

Вещото лице е констатирало, че в имота на ответницата в жилищни помещения кухня, стая и хол няма свързани към сградната отоплителна инсталация отоплителни тела, тъй като същите са демонтирани. Според вещото лице в банята има работещо отоплително тяло, тип „щранг – лира“, свързано към сградната инсталация и проектирано да отдава топлоенергия непрекъснато по време на отоплителния период, без да има техническа възможност за регулиране на топлоотдаването. За процесния период от време в жилището на ответницата не е отчетен разход на топла вода. Задължението на ответницата за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. се формира единствено от сумата, дължима за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителното тяло, тип „щранг – лира“. От заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки, за последно през 2022 г. Посочено е, че за процесния период „Топлофикация - Перник“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи на абонатната станция, като технологичните разходи са изчислявани от „Т. - П.“ АД съгласно т. 4.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-./12.03.2020 г. Вещото лице е посочило, че за процесния период няма подадени възражения от ответницата срещу изравнителната сметка. За периода от 10.03.2015 г. до 30.04.2022 г. дяловото разпределение на топлинната енергия в СЕС се е извършвало от ФДР „Директ“ ЕООД.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени 3 съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че същата е клиент на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.

./09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

Установява се от приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 08.12.1980 г., удостоверение за наследници с изх. № ./24.03.2016 г., издадено от Община Перник, както и заявление за откриване на партида, че ответницата притежава качеството „клиент“ на ТЕ, като собственик на процесния топлоснабден имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от което следва, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.

По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Ответницата не твърди да е упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на „Т. - П.” АД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответницата.

От заключението по допуснатата СТЕ, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на задължението за ползвана топлинна енергия за процесния период и за процесния топлоснабден имот, възлиза на 282,08 лева.

Наред с това, въз основа на заключението на СТЕ съдът приема за установено, че за процесния период в собствения на ответницата топлоснабден имот е използвана топлинна енергия за топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), като в имота има отоплително тяло, тип „щранг лира“, което отдава непрекъснато топлинна енергия по време на отоплителния период. Осъщественото от ФДР дялово разпределение на потребената от ответницата топлинна енергия за процесния период е извършено правилно и ищцовото дружество правилно е начислило дължимите въз основа на тях суми. ФДР осъществява дейността по измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното 4 разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост по договор с етажните собственици. За целия процесен период е било извършено отчитане на ползваната в имота топлоенергия, след което е извършвано изравняване на начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки отчетен период. При определяне на дължимите суми ищецът се е съобразил с действащите през процесния период цени, като от дължимите суми за абонатната станция са приспаднати технологичните разходи в същата.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от специално лицензирани лица. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение, като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. Неизпълнението на това им задължение обаче не може да доведе до отпадане на отговорността за заплащане на потребената топлинна енергия. По делото не са приобщени доказателства за писмено съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за сключване на писмен договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ, нито писмен договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ по реда на чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ, но такива са представени на вещото лице, изготвило СТЕ.