Решение № 74 от 17.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на едИ.десети февруари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Д. Г. Цончев

КатерИ. В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500056 по описа за 2026 годИ. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от О. - М. Р., чрез адвокат Д. В. от ВАК срещу решение рег. № 394 / 05.12.2025 годИ., постановено по гр.д. № 728/2025 г., на Районен съд - Костинброд (КРС).

С обжалваното решение КРС е ИЗДАЛ заповед на основание чл. 15, ал.

8 ЗЗДН срещу О. - М. Р., родена на .............. г., с адрес С. к. №.., С.- о.-С., У., ........, В. като я ЗАДЪЛЖИЛ на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на Л. И. Д., ЕГН**********, с настоящ адрес село Ш., общИ. Г.; ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал.1 ГПК О. - М. Р. ДА ЗАПЛАТИ НА молителя Л. И. Д., ЕГН **********, действащ чрез неговия баща и законен представител И. И. Д., ЕГН **********, от село Ш., общИ. Г., сума в размер на 720 лева с ДДС, представляваща сторени разноски в настоящото производство за един адвокат; ОСЪДИЛ, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН О. - М. Р. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Костинброд държавна такса в размер на 25, 00 лева.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт в неговата цялост. Излагат се оплаквания и твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като счита, че

1 първоинстанционният съд е установил еднопосочно и кредитирал свидетелските показания и твърденията само на молителя. По подробно изложени съображения счита, че молителят не е доказал при условието на пълно и главно доказване акта на насилие, евентуално описаните действия са несъставомерни, поради което моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Претендира разноски пред КРС и СОС.

В срок е подадено писмено възражение от насрещната страна Л. И.

Д., ЕГН **********, действащ чрез неговия баща и законен представител И.

И. Д., чрез адвокат И. Л. от САК, в което по подробно изложени съображения се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Процесуалният представител на въззиваемите намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и постановено при правилна оценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Не претендира разноски пред въззивния съд.

Съдът, след като обсъди жалбата, отговора, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че въззивника – ответник О. - М. Р. и въззиваемия – Л. И. Д., ЕГН **********, действащ чрез неговия баща и законен представител И. И. Д. живеели на съпружески начала във В. като от съжителството си имат родено едно дете - Л. И. Д., ЕГН **********.

Видно от декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на молителя – настоящ въззиваем, на 07.06.2025 г. в жилище, находящо се във В. в С. к. № .., С.-о.-С., У. , ............., О. - М. Р. е осъществила спрямо малолетния й син Л. И. Д., ЕГН********** акт на домашно насилие, изразяващ се в хващане с ръце косата на детето и извършване на дърпане и скубане.

Ответницата не отрича стореното, но излага защитната теза, че действието било продиктувано и извършено с възпитателна цел и не представлява акт на домашно насилие.

Горното се установява и доказва и от събраните по делото свидетелски показания на Г. Д. - леля на детето и сестра на неговия баща , която е възприела случилото се косвено, чрез видеоклип.

Районният съд е приел, че между родителите на детето са налице изострени, конфликтни отношения, като е счел за доказано по делото наличието на насилие, осъществено на посочената дата от майката спрямо малолетното дете и го е квалифицирал като физическо насилие, с оглед възрастта на молителя - 3 години и е съобразил неговото крехко емоционално и интелектуално развитие към момента на инцидента.

Горното отговаря по факти, време, място и обстановка и на обективираното в представента декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от мобителя, от които се установява извършен акт на домашно насилие спрямо детето, изразяващи се в дърпане и скубане, с което извършителят е създал у него страх, стрес, комплекс и тревога за увреждане.

Ето защо районният съд е приел, че следва да бъде наложена мярка за защита спрямо молителя, като е приел за съразмерна и адекватна най – леката, а именно, тази по чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН – задължаването на извършителя да се въздържа от прояви на домашно насилие, с оглед на гореустановеното укоримо поведение от страна на ответника спрямо молителя.

2

Въззивният съд счита, че районния съд задълбочено и обстойно е облсъдил и преценил установените по делото факти, събраните гласни и писмени доказателства, в контекста и на депозираната декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН. В нея са изложени факти, подобни с тези в молбата, описващи събитията по време, място, обстановка, авторство и проявни форми.

Смисълът на диспозицията на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН не следва да ангажира съда само въз основа на описаното в декларацията да издаде заповед за защита не само, когато няма други доказателства в подкрепа на декларираните факти, но и когато няма установени насрещни такива от противната страна, оборващи декларираните, както в случая.

Мерките за защита по ЗЗДН не са наказание за извършителя, а целта им е превантивна - да го лишат и ограничат във възможността му да повтори насилието над пострадалото лице.

В тази връзка съдът отчита, че въззивника няма право да осъществява спрямо молителя – нейно малолетно дете процесните действия на психически и физически тормоз, чрез извършване на скубане и дърпане с „възпитателната цел“, която защитна теза не отговаря на съвременните демократични и цивилизовани принципи и ценности в световен и национален аспект, като антипод на остарелите и отречени от съвременното право и морал „макаренковски“ методи на обучение и санкциониране, чрез упражняване на травматично физическо въздействие върху телесната неприкосновеност на подрастващите, което би създало у тях освен неблагоприятни болезнени усещания, също и трайни страхови, панически състояния в неукрепналата и крехка детска психика, които не следва да се толерират.

В този смисъл въззивният съд приема, че поради липса на данни за други противоправни действия и на предходни наложени санкции по ЗЗДН, както и с оглед вида, характера и интензитета на конкретно реализирания акт на домашно насилие, районния съд правилно и съразмерно е наложил спрямо извършителя най – леката мярка, по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН - забрана на извършителя да се въздържа от извършване на насилие спрямо пострадалото лице.

Всичко изложено дотук обуславя оставяне без уважение на оплакванията във въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред въззивния съд, в полза на въззивника не се присъждат разноски, но вслучая такива не се възлагат и в негова тежест, с оглед направеното изявление от адвокат Л. – процесуален представител на въззиваемия в о.с.з., проведено на 11.02.2026 годИ., от което е видно, че същата не претендира разноски пред въззивния съд и не представя списък по чл.80 от ГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 394 / 05.12.2025 годИ., постановено по гр.д. № 728/2025 г., на Районен съд - Костинброд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4