Решение № 2344 от 19.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2344 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110210689 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ТАРО С ТРАНС“ ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр. С, ж.к. „Н, бл., вх. „“, ет. , ап., представлявано от управителя си Р Б чрез упълномощения процесуален представител – адв. К. А. от Адвокатска колегия – гр. Х срещу електронен фиш (ЕФ) № 8504550853 от 29.04.2021 г. на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

В подадената жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му в противоречие с материалноправните норми, при 1 съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона. Оспорен е процесуалният ред за съставяне на ЕФ, като се застъпва становище за недопустимост на издаването на електронен фиш при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. На следващо място фишът не съответствал на формалните изисквания за своята законосъобразност, доколкото не бил издаден по утвърдения от УС на АПИ образец, действащ към датата на извършване на деянието. Последното от своя страна намирало отражение в неспазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, които започвали да текат от датата на заснемането с техническото средство.

Релевирани са възражения още и срещу материалноправната законосъобразност на електронния фиш, която представителят на въззивника по неясни причини асоциира с неналичие на задължителни реквизити от императивно изискуемото му съдържание, сред които посочване на неговия издател, мястото на извършване на нарушението и конкретното изпълнително деяние, чрез което е било осъществено. Оспорени са още функционалната и местната компетентност на органа, съставил атакувания

ЕФ.

Административното обвинение не било доказано по безспорен начин, тъй като не било подкрепено със съответните доказателства. Възразява се също и срещу начислената такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, чийто размер бил определен при несъответствие с изискванията за това. По отношение на използваното за установяване и заснемане на нарушението техническо средство жалбоподателят сочи, че за същото не били представени никакви доказателства за преминати технически проверки, за сертифицирането му и за законосъобразното му въвеждане в експлоатация, което будело съмнение за неговата изправност. Позовава се още и на несъответствие между словесното описание на процесното нарушение и посочената за нарушена правна норма.

От друга страна жалбоподателят имал сключен абонаментен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД, по силата на който последното му предоставяло бордови условия и му подсигурявало заплащането на съответните тол такси директно на Агенция „Пътна инфраструктура“. Нещо повече, за същия ден санкционираното дружество е било заплатило тол такси за процесното превозно средство, което индикирало недоказаност на административното обвинение. В допълнение към всичко гореизложено са наведени доводи за опороченост на развилото се производство вследствие несъобразяване с европейските източници на правото и по-конкретно – 2 произтичащото от практиката на европейските правораздавателни юрисдикции изискване в случай на недекларирана пътна такса, преди предприемане на принудителни мерки, да се предлага на нарушителя възможност за отстраняване на нередовността. На последно място в изложението се застъпва виждане за наличие на хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като от деянието не били произтекли никакви вредни последици и било налице своевременно извършено заплащане на дължимите пътни такси.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се представлява от преупълномощения си защитник – адв. Й. Л.. Последната поддържа молбата за отмяна на атакувания електронен фиш при споделяне на наведените с жалбата доводи. Моли за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лв. с ДДС, за чието изплащане на по-късен етап са представени писмени доказателства ведно със списък с разноски и договор за правна помощ.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява се от юрк. Д, който пледира за оставяне на жалбата без уважение, респективно – за потвърждаване на електронния фиш.

Пред съда заявява, че от събраните доказателства несъмнено се установявало, че към посочените дата и час за процесното превозно средство не били представени данни за заплащане на ТОЛ такса. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и представя писмени бележки, съдържащи становище по същество на спора.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.04.2021 г. в 16:57 часа пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мидлум“ с рег. № , категория МПС N2, с идентификационен номер на превозното средство ( V I N номер) VF642EA000021019, с технически допустима максимална маса 7500 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, се движил по път А-6 (автомагистрала „Европа“) в област София-град, като при пътния участък на км. 50+427 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената 3 пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе МПС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено посредством устройство от тол секция № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на МПС, вследствие на което било установено, че собственик на заснетото превозно средство е дружеството „ТАРО С ТРАНС“ ЕООД с ЕИК със законен представител Р Д Б. Поради това на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш № 8504550853 с който на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1, т.

2 от ЗП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – ЕФ № 8504550853 от 29.04.2021 г.; пълномощни за процесуално представителство, свидетелство за регистрация на МПС част I, договор с предплатен баланс № 641 от 20.02.2022 г. между „Интелигентни трафик системи“ АД и „ТАРО С ТРАНС“ ЕООД, заявка за авансово плащане на пътни такси № 100940/21.02.2020 г., справка за такси по договора, генерирана на 01.08.2022 г., заповед на управителя на „ТАРО С ТРАНС“ ЕООД, договор за правна помощ от 02.09.2022 г., известие за доставяне на препоръчана пратка, справки-извлечения за нарушения от информационната система на TollPass, извадка от електронната система по чл. 10, ал. 1 от ЗП относно декларирани тол данни в деня на установеното нарушение, протокол № 28765/21 на Управителния съвет на АПИ за утвърждаване на образци на ЕФ, Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. и Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на председателя на УС на АПИ за утвърждаване на образци на ЕФ, Сертификат за контрол № 0832/13.01.2020 г. на „ЕЛКИП-КОНТРОЛ“, Протокол за установяване годността на приемане на изграждането, доставката и монтажа на стационарна контролна точка № 1018 от 15.08.2019 г., Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на система за определяне на теглото на преминаващите ППС в движение, 4 справка-извлечение от системата на АПИ за обработка на установени нарушения, писмено уведомление от директора на Областно пътно управление - София във връзка с изпълнението на проект за модернизация на п ъ т I-8, доклад от директора на Областно пътно управление – София във връзка с местоположението на км. 50+427 от път А-6 (автомагистрала „Европа“), разрешение № РСПП-407/26.11.2019 г. на АПИ за специално ползване на пътищата чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя, списък с разноски и счетоводни документи, удостоверяващи изплащането на адвокатски хонорар, както и наличните веществени доказателства – снимков материал, генериран посредством привеждането в действие на техническо устройство № 10182, част от електронната система за събиране на пътни такси.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднозначни, допълващи се и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Единствените фрагменти от доказателствените материали, които подлежат на самостоятелно разглеждане по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 във връзка с чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, са писмените доказателствени средства, представени от спорещите страни и по съществото си представляващи писмени становища, изходящи от инж. Р С – директор на Областно пътно управление – гр. София. Същите касаят спорния въпрос по физическото съществуване на пътен участък, съответстващ на посочения в електронния фиш, като колизията между противоречащите си и насрещни виждания следва да бъде разрешена в полза на представения по делото доклад с изх. № 66-08-237/17.02.2023 г. Становището си за това настоящият съдебен състав мотивира както с актуалността на сведенията, които инж. Сачански е декларирал в обсъждания доклад, така и с целенасочеността и конкретиката на данните, които същият е декларирал по настоящото административнонаказателно производство, а не на последно място и със смисловата подкрепа и обоснованост, с които се ползва приложеното към доклада разрешение за ползване на части от процесното пътно платно за целите на изграждането на стационарна контролна единица на електронна система за събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа.

Възраженията на защитника на жалбоподателя досежно представените 5 по делото с придружително писмо с вх. № 261257/28.11.2022 г. по описа на СРС писмени доказателства съдът намира за напълно несъстоятелни. Същите бяха представени от субекта, към когото беше насочено доказателственото искане, отправено с жалбата, и в този смисъл удовлетворяват последното в пълнота. Доказателствата са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което съдът им дава вяра и ги ползва при изграждане на правните си изводи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при частично споделяне на релевираните в нея възражения.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.