Решение № 1587 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100100341 по описа за 2025 година

Ищецът С. А. У. поддържа в исковата молба, че на 12.08.2008г. е сключил с ответника „Юробанк България“ договор за покупка на недвижим имот №HL 39353 с уговорката банката да предостави кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на 57 000 евро. Счита, че изрично посочени в исковата молба клаузи са нищожни, т.к. са неравноправни. На 01.02.2016г. страните сключили договор за рефинансиране на жилищен ипотечен кредит, чрез който банката предоставила на ищеца кредит в размер на 26 400 лв. за рефинансиране на задълженията по договора от 2008г. в размер на 14 332,37 шв. франка. През 2019г. ищецът е погасил предсрочно задълженията си по кредита.

Поддържа, че първоначалният договор от 2008г. е съдържал редица нищожни поради неравноправност клаузи, свързани с прехвърлянето върху потребителя на валутния риск и моли съда да прогласи тази нищожност. Счита, че сключеният през 2016г. договор за рефинансиране също е нищожен, като сключен при прилагане на нищожните клаузи на първоначалния договор и моли съда да прогласи тази нищожност. Евентуално, моли съда да прогласи нищожността само на отделни клаузи от рефинансиращия договор и приложение I към него /уточнителна молба от 10.12.2024г. на л. 58 от делото на СРС/ Счита, че поради гореизложеното, действителният размер на непогасената главница по договора за кредит от 2008г. към датата на рефинансиране е бил в размер по-малък от посочения в договора за рефинансиране, при което е надплатил сумата от 8 739,87 лв., явяваща се разликата между стойността на главницата по рефинансирания кредит, изчислена по курса на шв. франк към датата на рефинансирането спрямо датата на първоначалното усвояване. Моли ответникът да бъде осъден да му върне недължимо заплатената сума в посочения размер.

1

Претендира сторените по делото разноски.

В срока за това ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на исковете. Оспорва фактите, на които ищецът основава твърденията си за нищожност на процесните клаузи от договора за кредит за покупка на недвижим имот. Оспорва да е налице нищожност на договора за рефинансиране и излага подробна обосновка на становището си. Навежда възражение за погасяване по давност на вземането, предявено с осъдителния иск. Евентуално, навежда възражение за прихващане с вземане на банката в индикативен размер на 3 100 лв. /окончателният размер ще бъде изчислен от ССчЕ/, формирано като незаплатената от ищеца възнаградителна лихва по договора за рефинансиране за периода 20.03.2016г.- 20.03.2019г., поради отпаднали с обратна сила преференциални лихвени условия, която банката претендира като обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по чл.79, ал.1, предл. второ от ЗЗД, евентуално като недължимо платено на отпаднало основание поради неоснователно обогатяване на ищеца под формата на спестен разход за лихва.

С молба от 29.05.2025г. ищецът взема становище по направените с отговора на исковата молба възражения, като счита същите за неоснователни.

Предявени са обективно съединени искове, както следва: за прогласяване нищожността на чл.2, ал.3/съобразно допуснато уточнение в о.с.з. на 20.2.2026г./, чл.6, ал.2, чл.12, чл. 22 и чл.24, ал.1 и 2 от от Договора от 2008г.; за прогласяване нищожността на договора от 2016г. и Приложение №I към него, а при условията на евентуалност – за прогласяване за нищожни на отделни клаузи от договора – чл.1, ал.1 и чл.2, ал.3 и от Приложението – чл.чл.1, ал.3 и чл.4; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 739,87 лв. – платена от ищеца без основание сума, явяваща се разликата между стойността на главницата по рефинансирания кредит, изчислена по курса на шв. франк към датата на рефинансирането спрямо датата на първоначалното усвояване.

Наведено е възражение от ответника за прихващане със сумата от 3 100 лв. незаплатената от ищеца възнаградителна лихва по договора за рефинансиране за периода 20.03.2016г.- 20.03.2019г., поради отпаднали с обратна сила преференциални лихвени условия.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 12.8.2008г. е сключен договор за покупка на недвижим имот №HL 39353 , между С. У. и А. У., в качеството им на кредотополучатели и ответната банка, като кредитор, като съгласно чл.1 от договора, банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франсове, в размер равностойността в шв.фр. на 57000евро по курс купува за тази валута, към евно, на ответника в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в шв.фр. на 23350 евро по курс купува на шв.фр. към евро на ответника в деня на усвояване на кредита за покупка на посочен имот – апартамент 6, в груб строеж, град София, улица ********, който имот се придобива от А. У., както и равностойността в шв.фр- на 33650 евро по курс купува на шв.фр. към евро на ответника в деня на усвояване на кредита за други разплащания. В деня на усвояване на кредита страните подписват приложение 1, неразделна част от договора, в който посочват приложимия курс „купува” и определения 2 съобразно него размер на кредитар. В чл.1,ал-5 е посочено, че курс „купува” се формира от официалния курс „продава”на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува” на шв.фр. към лева на банката. С разпоредбата на чл.2,ал.1 е посочено, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на С. У., след представяне на банката на н.а. за догооврна ипотека върху имота, удостоверение за тежести, н.а. за продажба на имота, искане за усвояване на суми, молба за превалутиране. С разпоредбата на чл.2,ал3 е предвидено, че усвоеният кредит в шв.фр.по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува” шв.фр. към евро на банката за съответната валута, в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя, като с подписването на договора, той дава съгласие и оправомощава банката за служебно извършване на действията.

Чл.3,ал.1 за усвоения кредит, се дължи годишна лихва в разер на сбора на БЛП на банката, за жилищни кредити в шв.фр., валиден за съответен период + надбавка от 1,7 пункта, към момента на сключването, БЛП възлиза на 5 %.

Д разпоредбата на чл.6,ал.2 е предвидено, че погасяването се извършва във валутата, в която кредитът е усвоен и разрешен – шв.фр., като е предвидено, че ако по сметката в деня на падежа няма сума във франкове, банката може да погаси освен в шв.фр. и в лева, или евро, след служебно превалутиране, за което кредитополучателят дава съгласие. чл.12 предвижда, че банката се задължава да предостави за ползване разрешения кредит в договорения размер, срок и условия и да осигурява периодично извлечения. чл. 22 – кредитополучателят има право да поиска банката да превалутира кредита в шв.фр. в евро, срещу комисиона, като с подписването на договора, кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал.1, превалутирането се извършва в евро по курс купува на ответника за шв.фр. чл.24, ал.1 и 2 предвиждат декларация на клиента че е запознат, че превалутирането п чл.22 и чл.6,2, може да доведе до повишаване размера на вноските , като приема да носи за своя сметка риска от промените, и повишаването, както и че е съгласен да приеме всички вреди от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирането.

С ал.2 кредитополучателят декларира, че е запознат и разбира икономическия смисъл и правни последици на разпоредбите на чл 6,2 и чл.22-24 от договора, както е че е съгласен с настъпването им.

Представено е приложение 1, молба от ищеца за закупуване на валута, С Договор за банков кредит № HL 47786 от 1.2.2016г. със същите страни, е посочено, че банката е предоставила на клиентите кредит, обезпечен с ипотека от 26400лева, за целите на пълно и предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит №HL 39353, като за връщане на сумата кредитополучателите отговарят солидарно, съгласно чл.2, след изпълнение на всички условия за усвояването по кредита, банката открива заемна сметка на кредитополучателя, за което се подписва приложението, ако са представени н.а. за ипотека, удостоверение за тежести, декларации, ДО, молба за предсрочно погасяване на доггоовра, 3 молба за превалтиране, приложение, искане. Съгласно чл.2, ал.3 от Договора, на датата на откриване на заемната сметка, сумата по чл.1,1, или съответна част от нея, равна на левова равностойност на задълженията в шв.фр. по договора / по обявения от банката обменен курс „безкасов продава” към датата на откриване на сметката/ се усвоява по посочена блокирана разплащателна сметка на С. У. при ответника.

От представените от ответника доказателства е видно, че към сключването на договора, ищецът У. е декларирал, че е юрист, вписан като адвокат, както и същото обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, с определение от о.с.з. – че ищецът, считано с решение на САк от 19.12.2006г. и дата на първоначално вписване 16.2.2007г. е бил вписан като адвокат. От представеното извлечение от ответника е видно, че адрес на кантората е посочен град София, улица ********.

Страните не са формирали спор, че А. У. е майка на ищеца.

Сключените между страните договори са потребителски, като ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите и чл.2, буква „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Възражението на ответника в обратния смисъл е неоснователно. Ищецът като физическо лице, на което е предоставен кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 ДРЗЗП, а банката – ищец се явява търговец по см. на § 13, т. 2 ДРЗЗП. Обстоятелството, че ищецът към датата на сключване на договора, е вписан като адвокат, не води до различен извод. Адресът, посочен като адрес на кантора, не съвпада с адреса на имота, за закупуването на който е предназначена част от сумата, ето защо, не може да се направи извод, че ищецът е взел кредита за упражняване на професионалната си дейност. Обратно, в договора от 2008г. е посочено, че имотът се закупува за майката на ищеца –съдлъжник по договора. Обстоятелството, че ищецът е адвокат, следва да се вземе предвид с оглед мерилото „среден потребител”, като ищецът да се приеме, че притежава специални знания по отношение средния потребител.

Ищецът е основал иска си на недействителност на договорите поради включени в тях неравноправни клаузи за валутата на кредита, определящи основния предмет на договора, след чието премахване счита, че е заплатил на ответника суми, които не му се следват, а на договора от 2016г. – като уреждащ спор, произтичащ от прилагане на неравноправни клаузи, и иска връщане на надплатените по договорите суми. В случая, активната легитимация на ищеца да иска връщане на надплатени въз основа на нищожни договори суми произтича от това, че независимо, че в договора има и друг кредитополучател/съдлъжник, той е лицето, на което са предоставени паричните средствасметката, по която е усвояван кредита е на ищец, и отново от негова сметка са извършвани погашенията. Доводите в противната насока, поддържани от ответника, съдът отхвърля като неоснователни, като същите не касаят допустимостта на производството, защото решението по тълкувателното дело, цитирано в хода по същество, касае различна от сочената хипотеза С решение № 136 от 20.01.2021г. по т. дело № 1467/2019г. на ВКС, ТК, Второ 4 отделение съдебният състав е дал отговор на релевантния за спора правен въпрос в следния смисъл: „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/.”