Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1752 от 08.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10042/2025
Вид
Решение № 1752
Подписан
08.05.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Елена Стоилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1752 гр. Варна, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110110042 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. А. Г., ЕГН ********** и Г. Х. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес: град Варна, общ. Варна, *********** срещу И. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** и Х. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Варна, общ. Варна, ***********.

Предявен е иск по чл.128 от СК за определяне на мерки за лични отношения между Е. А. Г., ЕГН ********** и Г. Х. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес: град Варна, общ. Варна, *********** с внучките им **** Х.ва Г. и ******* Х.ва Г., родени на *********** година като определи всеки първи час, в който ще се предават децата **** и *******, както и връщането им, да се случва в Център за обществена подкрепа – *******.

В исковата молба ищците твърдят, че са баба и дядо по бащина линия на децата **** Х.ва Г. и ******* Х.ва Г., родени на *********** година.

Децата **** и ******* били родени в град Варна по време на съвместното съжителство на двамата ответници. Страните заедно с децата живеели във Варна в двуфамилната къща на ищците в кв. *********** и ищците често виждали внучките си **** и ******* и контактувало с тях.

Заявяват, че докато децата са живели в дома им те наравно са участвали в грижите за тях. Твърдят, че били много привързани към децата.

След напускане на жилището на майката и децата през м.08.2025г. тя отказала да контактува с ищците и съответно те не са виждали децата.

Заявяват, че желаят да продължат да имат пълноценна връзка с децата 1 и те да прекарват време с тях. Искали да прекарват празниците заедно.

Твърдят, че ищеца Г. работел и можел да покрива нуждите на децата, когато му гостували.

Ищците имали собствено жилище, в което можели да посрещат децата.

Били здрави и можели адекватно да полагат грижи за внуците си, когато те им гостували.

Заявяват, че в интерес на децата е те да контактуват с баба си и дядо си по бащина линия, като това щяло да повлияе на правилното им развитие, възпитание и щяло да допринесе за изграждане на чувството за принадлежност към семейството им.

Молят за присъждане на сторените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника Х. Г..

В него се заявява, че предявените искове са основателни. Не оспорва твърденията изложени в исковата молба.

Заявява, че ответниците са родители на децата **** Г. и ******* Г..

Родителите на децата били разделени и не контактували по между си.

Твърди, че от 09.07.2025г. той и родителите му не са виждали децата.

Родителите му помагали за отглеждането на децата докато живеели заедно, имало емоционална връзка по между им. Родителите му били загрижени за децата и искали да участват в техния жИ.т.

В интерес на децата било те да поддържат интерес с баба си и дядо си по бащина линия.

Моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответницата И. М..

В него заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Твърди, че между ответниците в настоящото съдебно производство освен настоящото гр.д. са налице още две висящи съд.производство, а именно:

- гр.д.№*******/25г., ВРС, 46 с-в –по ЗЗДН, като ответниците са Х. Г., Е. Г. и Г. Г., като по същото има издадена Заповед за незабавна защита № ***********г., с която и на тримата е определена мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.

- гр.д.№*******/25г., ВРС, 8 с-в – производство по чл.127 от СК, към което е присъединена депозирана от Х. Г. насрещна искова молба, с която същия претендира упражняването на родителски права по отношение на децата **** и *******. По това съдебно производство на основание чл.127, ал.3 от СК са определени привременни мерки с които упражняването на родителските права е предоставено за упражняване на майката, местоживеенето на децата е при същата в гр.*******, определен е РЛО на бащата с децата в защитена среда и/или в присъствието на психолог, като същия е осъден да заплаща и издръжка.

Предвид обстоятелството, че втория ответника Х. Г. и ищците – 2 неговите родители живеят в едно домакинство, а именно еднофамилна къща, находяща в гр.Варна кв.*******, ул.*********** №5 счита, че при евентуално уважаване на ИМ на Х. Г., то депозирания от неговите родители иск по чл.128 от СК щял да бъде без правно основание. От друга страна при уважаване на ИМ депозирана от страна на майката И. и определяне на режим на лични отношения на бащата Х. Г. с децата **** и *******, то същия щял да се осъществява по местоживеене на Х. Г. на адрес идентичен с този на ищците – неговите родители Е. и Г. Г.и, които през този период също ще реализирали правата си като прародители на децата, предвид което депозирания иск целял единствено и само ограничаване на правата на майката, което от една страна също е без правно основание, а от друга е злоупотреба с права.

Заявява, че отношенията между нея и ищците и между нея и другия ответник били силно влошени, поради упражняване на психическо насилие от тях спрямо нея по времето, когато са живели заедно в дома на ищците.

Ищците я обвинявали, тормозели, обиждали, постепенно и ответникът Х. започнал да се държи с нея по същия начин.

На 23.06.2025г. след като Х. се прибрал от пътуването си с кораб, на който работел, казал на ответницата, че иска да се разделят.

На 30.06.2025г. ответницата казала на Х., че си е намерила квартира в гр.*******, но той се ядосал.

Последвали множество скандали между Х. и ответницата М., обиди, забрани от негова страна, включително да остава насаме с децата. През този период ответника Х. и ищците манипулирали децата и ги настройвали срещу майка им.

Поради това ответницата депозирала молба по ЗЗДН пред ВРС, по която било образувано гр.д.*******/2025г. и издадена на 08.07.2025г. заповед за незабавна защита, но само с мярката по чл.5, т.1 от ЗЗДН.

Ответницата поради страх за жИ.та и здравето си и този на децата си на следващия ден по съвет на адвоката й от гр.******* и лице от фондация в помощ за жени претърпели домашно насилие „F.L.Y” – ******* взела децата си отишла до 04 РУ Варна, където я откарали в Кризисен център.

Твърди, че ищците повлияли негативно на отношенията между ответниците и на възпитанието на децата като пренебрегвали правилата и нормите на поведение, които майката се опитвала да наложи.

Поради гореизложеното моли да бъде отхвърлена исковата претенция.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание страните се явяват като постигат споразумение по предмета на делото, което поддържат и молят съда да одобри.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и изявленията на молителите, съдът приема за установено следното:

Видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № *********** от 19.08.2025 г., Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 3

*********** от 19.08.2025 г. се установява, че И. М. М. и Х. Г. Г. са родители на децата **** Х.ва Г. и ******* Х.ва Г., родени на *********** година. Е. А.

Г. и Г. Х. Г. са баба и дядо по бащина линия на децата **** Х.ва Г. и ******* Х.ва Г., родени на *********** година. Останалите приобщени по делото доказателства, съдът няма да обсъжда предвид постигнатото споразумение между страните.

Между страните е обявено за безспорно, че до 09.07.2025г. - И. М. М., Х. Г. Г. и децата **** Х.ва Г. и ******* Х.ва Г. са живели заедно с Е. А. Г. и Г.

Х. Г. в дома им в град Варна, общ. Варна, ***********, след което децата са напуснали жилището с майка си и живеят с нея в гр.*******.

Постигнатото между страните споразумение по чл. 127, ал.1 от СК, не протИ.речи на закона и добрите нрави, и същевременно урежда в достатъчна пълнота отношенията между прародителите и децата и защитава интереса им.

По гореизложените съображения съдът счита, че следва да утвърди споразумението.

Мотивиран от горното и на основание чл. 234 от ГПК, Варненският районен съд

РЕШИ:

УТВЪРЖДАВА на основание чл.234 ГПК вр. с чл.128 от СК постигнатото споразумение между Е. А. Г., ЕГН ********** и Г. Х. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес: град Варна, общ. Варна, *********** и И. М.

М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** и Х. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Варна, общ. Варна, *********** в следния смисъл:

1. Ищците Е. А. Г., ЕГН **********, и Г. Х. Г., ЕГН **********, ще имат право на лични контакти с двете деца **** Х.ва Г., ЕГН **********, и ******* Х.ва Г., ЕГН **********, за период от 10:00 часа на 1 септември, до 18:00 часа на 6 септември.

2. В случаите, когато бащата Х. Г. Г., ЕГН **********, на децата **** Х.ва Г., ЕГН **********, и ******* Х.ва Г., ЕГН **********, не е в страната, ищците Е. А. Г., ЕГН **********, и Г. Х. Г., ЕГН **********, ще имат право да осъществяват режима на лични отношения на бащата, определен с Решение № ****/******* г. по ГД № *******/2025 г. на РС – Варна, както и ще имат право на личен контакт с децата и по време на осъществяване на контакта между бащата и децата, както е посочено в същото решение, а именно:

- всяка нечетна седмица в годината, в петък след детска градина или училище, а ако е неучебен/неприсъствен ден в петък от 12:00 часа до неделя 18:00 часа, с преспиване;

- за Коледа – всяка нечетна година от 10:00 часа на 23 декември до 13:00 часа на 27 декември, с преспиване;

- за Нова година – всяка четна година от 10:00 часа на 29 декември до 4

13:00 на 02 януари, с преспиване;

- за Великден – всяка нечетна година – от 10:00 часа на разпети петък до 17:00 часа в понеделник;