Определение № 39111 от 22.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39111 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251110146326 по описа за 2025 година

Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на И. Н. И. срещу П. Д. П. и Е. Д.

П..

Следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба документи. По доказателствените искания, формулирани с отговора на исковата молба, както и по доказателствените искания, формулирани от ищеца с молба от 03. 02. 2026 г., първоинстанционният съд ще се произнесе в първото открито съдебно заседание след като предостави възможност на страните да изразят съответни становища. От съображения за бързина и процесуална икономия на страните все пак следва да бъдат дадени указания да имат готовност да водят поисканите свидетели, съответно на ищеца трябва да бъде указано да има готовност да се яви лично за даването на обяснения.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 20251110146326 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2025 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 25. 11. 2026 г. от 11, 00 часà, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба.

О ТЛ А ГА произнасянията по доказателствените искания, формулирани с отговора на исковата молба, както и по доказателствените искания, формулирани с 1 молбата от 03. 02. 2026 г. във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да се запознаят с тях и да изразят съответни становища най-късно до края на първото открито съдебно заседание. УКАЗВА на страните да имат готовност да водят поисканите свидетели да бъдат разпитани, съответно ищецът да се яви лично в откритото съдебно заседание да даде обяснения, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропуснат да доведат някои от поисканите свидетели без да представят доказателства за наличието на обективни причини, съответно ако ищецът не се яви лично без да представи такива доказателства, то съдът ще остави без уважение доказателствените искания за разпит на съответните свидетели, съответно може да приеме за установени съответните факти и обстоятелства, твърдени от ответниците.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищецът твърди, че на 26. 01. 2024 г. сключил с ответниците договор за покупкопродажба на моторно превозно средство, по силата на който ответниците му прехвърлили собствеността върху лекия автомобил марка и модел ***, рег. номер ***, рама № ***, двигател № ***. Преди сключването на договора ищецът бил огледал автомобила и не открил забележими недостатъци. При сключването на договора ищецът заплатил на ответниците покупна цена в размер на 17 000 лева, а наред с това сторил и разходи (такси) за сделката в размер на 400 лева. На 17. 02. 2025 г. обаче, докато управлявал автомобила и намалявал скоростта преди пешеходна пътека по "Адрес" в град В., ищецът чул силен шум от счупване и повреда в задната част на автомобила. Оказало се, че поради значителна корозия по купето се били откъснали крепежните елементи на задния десен носач заедно с част от каросерията.

Корозиралите части от купето били значителни, но около и върху тях била нанесена боя, поради което преди инцидента при обикновен преглед на автомобила те били скрити и мъчно установими. Ползуването на автомобила в подобно състояние обаче било изключително опасно и невъзможно. Ищецът уведомил ответниците както писмено, така и по телефона за откритите недостатъци, като ги поканил на съвместен оглед. Ответниците обаче не се съгласили и дори изпратили на ищеца писмен отговор от 22. 02. 2025 г., с който се противопоставили на поканата на ищеца, изразили мнение, че ако наистина имало такъв недостатък на автомобила, то той щял да бъде явен и следвало да бъде открит от ищеца при огледа преди продажбата, както и че уведомили ищеца преди продажбата, че били извършени поправки от долната страна на купето/шасито, боядисване с черна боя и наличие на неголеми петна от ръжда.

Ищецът прави извод, че ответниците били знаели за скритите недостатъци на продадения автомобил, но разчитали те да не бъдат забелязани от ищеца при обикновения оглед преди продажбата му. Евентуално според ищеца дори и ответниците да не са знаели за тези недостатъци, те отново следвало да понесат отговорност. Ищецът твърди, че стойността на средствата, необходими за отстраняването на недостатъците по автомобила, възлизала на 2 000 лева. Твърди освен това, че пазарната цена на такъв автомобил в изправно и годно за ползуване състояние възлизала на 17 500 лева, съответно таксите и разноските за придобИ.ето на такъв автомобил възлизали на 500 лева. При сключването на договора текстът бил изготвен от нотариуса или негови служители непосредствено преди сделката и без знанието и съгласието на ищеца била вписана в него като продажна цена застрахователната стойност на автомобила, а не действително уговорената. Твърди 2 освен това, че пазарният наем на такъв изправен и технически годен автомобил за периода 17. 02. 2025 г. – 25. 04. 2025 г. е в размер на 800 лева. Иска от съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно паричната сума в размер на 2 000 лева, представляваща стойността на паричните средства за отстраняването на скритите недостатъци по лекия автомобил марка и модел ***, рег. номер ***, рама № ***, двигател № ***, ведно със законовата лихва от 28. 04. 2025 г. до окончателното изплащане. Кумулативно иска ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във формата на пропуснати ползи за периода 17. 02. 2025 г. – 25. 04. 2025 г., ведно със законовата лихва от 28. 04. 2025 г. до окончателното изплащане. Тъй като ответниците били съпрузи, то претендира всички парични суми солидарно. Евентуално претендира присъждането на половината от всяка претендирана сума разделно от всеки един от ответниците. Претендира разноски.

Ответниците оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че на 08. 09. 2023 г. са закупили процесния автомобил от третите неучастващи лица П. К.

О. и Н. М. И. О., като към този момент автомобилът бил регистриран и с валиден периодичен годишен технически преглед. След това ответниците ползували автомобила почти ежедневно, обслужвали го редовно, своевременно отстранявали известните им технически недостатъци и той преминавал съответни периодични технически прегледи. Включително към 26. 01. 2024 г. автомобилът бил с валиден периодичен технически преглед. При смяна на задни амортисьори ответникът П. П. забелязал нанесено черно покрити отдолу на автомобила, за което предположил, че било антикорозионно. Работникът в автосервиза обаче не забелязал наличие на значителна корозия и не съобщил за така на ответника, поради което той не бил подозирал, а и нямало как да знае, че корозията по купето би могла да е толкова значителна, колкото твърдял ищецът. През 2024 г. ответниците решили да продадат процесния автомобил и да си купят друг по-малък и по-икономичен. Предвид установеното при смяната на аамортисьорите ответникът П. П. предупредил ищеца, който проявил интерес да закупи процесния автомобил, че било възможно да има корозия (ръжда), като го посъветвал да направи преглед в избран от него (ищеца) автосервиз. Ищецът обаче отказал да бъде извършен такъв преглед в избран от самия него автосервиз и купил процесния автомобил. Признават, че на 19. 02. 2025 г. са получили приложената към исковата молба покана от ищеца в 5-дневен срок да се явят „на място в гр. В.“, но поканата не съдържала информация нито кога била настъпила твърдяната повреда, нито кое било мястото в град В., където да се явят, за да се запознаят със състоянието на автомобила. Поради тези причини ответниците изпратили на ищеца съответен отговор на поканата. Правят възражение по чл. 193, ал.

2 ЗЗД, като изтъкват, че описаният в исковата молба недостатък могъл да бъде забелязан при оглед в автосервиз, ала ищецът отказал да го направи и по този начин се бил съгласил с качествата и недостатъците на вещта към датата на продажбата.

Намират, че за период от близо четири месеца от 26. 10. 2024 г. до 19. 02. 2025 г. ищецът е могъл и е бил длъжен съгласно чл. 194 ЗЗД да прегледа вещта, но не го е сторил. Дори и да се приемело, че недостатъкът е скрит, ищецът не бил уведомил незабавно ответниците за него. Освен това ответниците оспорват твърдяната от ищеца повреда да е била настъпила вследствие на значителна корозия по купето на автомобила. Поради липсата на незабавно уведомяване считата правата на купувача по чл. 194 ЗЗД за преклудирани. На следващо място ответниците поддържат, че тригодишният срок по чл. 197, ал. 2 ЗЗД бил неприложим, тъй като ответниците не били премълчали съзнателно недостатъка. При това положение според тях се прилагал 3 шестмесечния срок по чл. 197 ЗЗД, който бил изтекъл. Оспорват също така и искът за присъждането на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 800 лева за периода 17.

02. 2025 г. – 25. 05. 2025 г. Правят евентуално възражение по чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Искат от съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Ищецът предявява четири обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни иска. Първите два са с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 195, ал. 1, предл. второ, алт. втора ЗЗД, а вторите два са с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 79, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 82 във връзка с чл. 195, ал. 2 ЗЗД. Ответниците правят възражение за изтекла шестмесечна погасителна давност с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 197, ал. 1, изр. първо ЗЗД, както и евентуално възражение с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ 83, ал. 2 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и главно доказване валидното сключване на договора за покупко-продажба на лекия автомобил марка и модел ***, рег. номер ***, рама № ***, двигател № *** на 26. 01.

2024 г., че е прегледал вещта незабавно след предаването й, твърдените скрити недостатъци на вещта, изразяващи се в съществена корозия на шасито на автомобила, точният момент на проявяването на тези скрити недостатъци, както и че незабавно след този точен момент е уведомил ответниците за скритите недостатъци или че ответниците са знаели за тях, че стойността на средствата, необходими за отстраняването на вредите възлиза на 2 000 лева, както и че средният пазарен наем на автомобила при негова техническа изправност за периода 17. 02. 2025 г. – 25. 05. 2025 г. възлиза на 800 лева, че ищецът е щял с голяма степен на вероятност да сключи съответен договор за наем, както и наличието на пряка причинна връзка между скритите недостатъци и невъзможността на ищеца да сключи съответен договор за наем на процесния автомобил.

УКАЗВА на ответниците, че е в тяхна тежест да установят при условията на пълно и главно доказване, че са уведомили ищеца за следи от корозия и са му предложили да прегледа процесния автомобил в автосервиз при сключването на договора за покупко-продажба.

О ТД Е Л Я като безспорно и следователно ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са предали на ищеца лекия автомобил марка и модел ***, рег. номер ***, рама № ***, двигател № *** на 26. 01. 2024 г.

УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са от значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становища и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на съответните сделки и уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд.

4

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6ead231-2b5b-4af3-9a2f-f040bb68125b