Решение № 188 от 05.12.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Бяла, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20254510100302 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Н. Р. с ЕГН **********, чрез Еднолично адвокатско дружество “ Й.”, БУЛСТАТ:176535088, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев” № 15А, ет. 3, офис 5 вписано в Регистър на адвокатските дружества към Адвокатска колегия - Пловдив под № 2700003940, представлявано от адв. С. Г. Й., с личен №1600088740 от АК - Пловдив,против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет. 5

Моли съда да постанови решение по силата на което,на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит №941275 от 06.10.2023г.

В условията на евентуалност при неуважаване на главните искове, моли на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 21 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 5 от ЗПК да прогласи нищожността на чл. 11 от Договор за потребителски кредит №941275 от 06.10.2023г., поради противоречеие със закона.

В условията на евентуалност при неуважаване на главните искове и евентуалния иск по предходната точка, моли на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 21 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 5 от ЗПК да прогласи нищожността на чл. 11 от Договор за потребителски кредит №941275 от 06.10.2023г., поради заобикаляне на закона.

В условията на евентуалност при неуважаване на главните искове и евентуалните искове по предходните точки, моли на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да прогласи нищожността на чл. 11 от Договор за потребителски кредит №941275 от 06.10.2023г., поради 1 противоречие с добрите нрави.

Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В исковата молба твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 06.10.2023г. с №941275 за сумата от 1600 лева, за срок от 12 месеца, при фиксиран ГЛП от 44.5% и ГПР от 54.43%, като общата сума за погасяване възлизала на 2142.62 лева, платими на 5 месечни вноски по 59.33 лева всяка и 7 месечни вноски по 263.71 лева всяка. Като обезпечение било предвидено предоставяне на поръчител или банкова гаранция.Поддържа,че съобразно разпоредбата на чл. 5 от договора следвало да представи обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора - поръчител, отговарящ на множество условия или банкова гаранция,а при неизпълнение на това условие,съгласно чл.

11 от договора се начислявала неустойка в размер на 2009.38 лева, която била разсрочена по погасителен план, съответно крайнодължимата сума се увеличава пропорционално.Счита договора за кредит за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и в условията на евентуалност твърди нищожност на неустоечната клауза,на основание чл. 21 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М.

- САК, с личен адвокатски номер **********,с който се заема становище за неоснователност на исковите претенции по съображения подробно изложени в отговора. В случай че съдът приеме, че са налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, прави възражение за тяхната прекомерност, като моли да бъдат съобразени промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C-438/22.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за потребителски кредит №941275 от 06.10.2023г. е видно, че на ищцата е предоставена от ответника в заем сума от 1600.00лева, дължима на 12 вноски, от които 5 по 59.33 лв. и 7 по 263.71 лв., при 44.5% лихва; 54.43% ГПР. Договорено е предоставяне на обезпечение в тридневен срок поръчител-физическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция, като и неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 2009.38 лв.

Общия размер на задълженията,включващи главница,лихва и неустойка е 4152.00лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

2

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т . 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 54.43 %, а възнаградителната лихва- 44.5%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Следва да се има предвид, че погасителния план е оформен с включено възнаграждение за неустойка, дължимо на вноски, което сочи, че още към момента на сключване на договор е било известно това оскъпяване, но няма данни този разход де е включен в ГПР. Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.

Доколкото другите искове са предявени в условията на евентуалност, само при отхвърляне на главния иск, при несбъдване на това процесуално условие, то по същите не се дължи произнасяне от съда.

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. С Определение № 425 от 26.06.2025г. ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Бяла сумата в размер на 85.70 лева, представляваща държавна такса за производството по делото,изчислена по правилото на чл.69, ал.1 т.4 ГПК По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА.За присъждане на адвокатското възнаграждение е достатъчно да е представен договор за правна помощ и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна 3 помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл.38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ./ в този смисъл Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г., определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, І г. о. на ВКС,определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС/.В този случай определянето на размера на адвокатското възнаграждение е предоставено на съда при приключване на производството.

С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма задължителен характер за съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение, като условие за това е насрещната страна да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии:фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността на производството.

В конкретиката на казуса по делото е проведено едно съдебно заседание.Производството не е с правна и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото и единствено открито съдебно заседание процесуалните представители на страните не са се явили.При съобразяване предмета на предявения иск и липсата на фактическа и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира,че в полза на ЕАД“Й.“ следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Предвид обстоятелството, че предоставилия правна помощ е регистрирано по ДДС адвокатско дружество, върху определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС и същото да се присъди с него.

Така определеното възнаграждение съдът намира за съразмерно на материалния интерес, фактическата и правна сложност, и качеството на предоставената услуга. Не без значение е и обстоятелството, че делото за участие, в което процесуалния представител на ищцата претендира адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА е едно от множеството еднотипни дела с хомогенна позиция, както на страните по него, така и вече формирана устойчива съдебна практика.

Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6ea3b8e-5df6-4659-8742-2bddc5762455