Решение № 130 от 08.12.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. , 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20221860200179 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „*********“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: Област С., общ. М., с. Б., срещу Наказателно постановление № ******200333 от 20.07.2022 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда-Софийска област” (Д„ИТСО“), с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № ******* от 13 юли 2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда (обн.

ДВ бр.54 от 2015г., изм. и доп. ДВ бр.74 от 2018 г. изм. и доп. ДВ. бр.25 от 26 Март 2021г. ).

В жалбата се сочи, че се обжалва НП само в частта за размера на имуществената санкция от 1 500,00 лева, като в нарушение на материалния закон административнонаказващият орган е наложил на дружеството имуществената санкция на основание чл.416, ал.5 КТ във вр. с чл.414, ал.1 КТ, въпреки че са били налице всички предпоставки да приеме, че извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.415в КТ и е следвало да приложи размерите за имуществена санкция, предвидени в тази разпоредба на закона.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител- адв.А.

И. от САК, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения и НП да бъде изменено, като на дружеството бъде наложена минималната имуществена санкция по чл.415 КТ, тъй като извършеното нарушение представлява маловажен случай, доколкото, видно от самото НП, така и от преписката към неги, нарушението е било своевременно остранено като е сключен трудов договор с въпросното 1 лице по чл.114а, ал.1 КТ и на същия е заплатено изцяло договореното възнаграждение, внесени са вноските към държавата, като не е ощетено нито самото лице, нито бюджетът на държавата. Адв. И. претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда- Софийска област“, чрез процесуалния си представител- ст.юрк. И. И., оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с пълния размер на наложената имуществена санкция. Доводът за това, който ст.юрк. И. излага е, че лицата са работили повече от седмица преди проверката, като нарушението не е отстранено със сключване на еднодневния договор от датата на проверката, а необходимите плащания са направени само за един ден, а нарушението всъщност е имало по-продължителен характер.

Счита, че договорите са били сключени само и единствено с цел избягване на административнонаказателна отговорност. Счита, че последиците от този вид нарушение е невъзможно да се отстранят, освен за вбъдеще, тъй като до момента на проверката лицата са били без трудови договори и са носили всички произтичащи от това рискове, свързани с недекларирания труд. Претендира юрисконсултско възнаграждение и моли съда, в случай че намали размера на санкцията, да не присъжда разноски на насрещната страна.

РП-Елин Пелин, ТО- Пирдоп не изразява становище по жалбата и не изпраща представител в съдебното заседание.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка от служителите на Д „ИТСО“ по спазване на трудовото законодателство на „*********“ ЕООД, ЕИК ********** на 09.06.2022г., в обект на контрол: Розов масив в местността „***********“ в землището на с. Б., общ. М., стопанисван от „*********“ ЕООД, ЕИК: ********** и на 16.06.2022 г. за приключване на проверката по документи в сградата на Д „ИТСО“ със седалище гр. С., бул.Витоша №6, е установено, че „*********“ ЕООД, ЕИК: **********, регистриран земеделски производител съгласно регистрационна карта от 25.03.2015 г., заверена на 15.04.2022 г., в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е сключил с лицето С.Р.Я., ЕГН: **********, преди постъпването му на работа на 09.06.2022 г., трудов договор по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда, подписан от двете страни в два екземпляра - по един за всяка страна. Лицето е заварено да бере розов цвят на горецитирания обект на 09.06.2022 г. около 08,40 часа, като в попълнена и подписана декларация Янков декларира, че работи за „*********“ ЕООД като берач на рози с работно време в периода от 07,00 часа до 11,00 часа, трудово възнаграждение по 1.20 лв. на килограм, и няма сключен трудов договор. На 16.06.2022 г. при проверката по документи в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. С. от страна на работодателя е представен трудов договор №23-1528527 от дата 09.06.2022 г. на основание чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда, сключен със заварения работник.

Горната фактическа обстановка съвпада

2 изцяло с установената от административнонаказващия орган и описана в АУАН и НП.

За горепосочената фактическа обстановка са събрани редица писмени доказателства /Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ******2003 33 от 16.06.2022г.; протокол от извършена проверка № ********** от 16.06.2022г.; идентификационна карта; декларация от Ю.М.

М.; трудов договор №

**********/09.06.2022г.; регистрационна карта на земеделски производител; платежни нареждания за внесени осигурителни вноски и данъци; справка за дейността на „*********“ ЕООД; пълномощно за Е.Х.; книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа; протокол от проведен телефонен разговор с управител на „*********“ ЕООД; писмени възражениея от „*********“ ЕООД/, като обаче тя не е спорна между страните, а жалбоподателят изрично я е признал, считайки че тя предпоставя налагане на по-лека санкция.

Предвид признаването на фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, свидетелски показания съдът не е събирал.

На основание на признаваните от представителя на санкционираното лице факти н а „*********“ ЕООД, ЕИК ********** бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ******2003 33 от 16.06.2022 г., за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № ******* от 13 юли 2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда (обн. ДВ бр.54 от 2015г., изм. и доп. ДВ бр.74 от 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 26 Март 2021г. ), като на датата на съставянето актът бил подписан от актосъставителя П.Е., от свидетелите при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта- Т.К. и Б.Т., както и от Е.Х.-представител на жалбоподателя, на когото АУАН е връчен.

Въз основа на цитирания АУАН е издадено процесното наказателно постановление (НП) № ******200333 о т 20.07.2022г., от Директора на Д „ИТСО”, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 КТ на „*********“ ЕООД, ЕИК ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № ******* от 13 юли 2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда (обн. ДВ бр.54 от 2015г., изм. и доп. ДВ бр.74 от 2018 г. изм. и доп. ДВ. бр.25 от 26 Март 2021г.).

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът от правна страна достига до следните изводи:

По допустимостта:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице /соченото за нарушител/ против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е връчено на 26.07.2022г., а жалбата е депозирана в Д „ИТСО“ на 08.08.2022г.

По компетентността:

3

Представени са от административнонаказващия орган актове касателно длъжностното качество и правомощията на актосъставителя и издателя на процесното НП.

С оглед длъжностното качество на актосъставителя П.Е., заемаща длъжността „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и във връзка с чл.416, ал.1 КТ, определящ, че нарушения на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. Териториалният обхват на контролна дейност на актосъставителката, като служител на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, е определен със Заповед № 3-0057/14.01.2022г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Обжалваното НП също е издадено от оправомощен за това орган, с оглед нормативния текст на чл.416, ал.5 КТ и Заповед № ********/11.02.2014г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В т.4 от цитираната заповед е определено, че директорите на „Инспекции по труда“ издават наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения, издадени от инспектори. Процесното НП е издадено от инж.Е.И.А.а, която към 09.06.2020г. е заемала длъжността Директор на „Инспекция по труда Софийска област“.

По законосъобразността:

Съдът намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административно наказания. Спазени са изискванията на чл.42 ЗАНН за съставянето на АУАН. Същият е подписан и надлежно връчен. Спазена е и разпоредбата на чл.40 ЗАНН, въвеждаща правила за свидетелите по АУАН. АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН. Охранено е правото на жалбоподателя по чл.44 ЗАНН. Спазени са изискванията на чл.57 и 58 ЗАНН относно издаването на НП. Констатираното административно нарушение е описано словесно точно и ясно . В АУАН и НП са описани в р е м е т о , мястото на нарушението и същността му. Правната квалификация на деянието/нарушението е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с тази на наказателното постановление. Наказателното постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

Относно нарушението, съдът намира, че безспорно е установено извършеното нарушение, което и самият жалбоподател признава. По делото няма спор относно фактите, които са еднозначно установени . Установените по делото факти обуславят извода, че жалбоподателят, в качеството му на работодател , е извършил административното 4 нарушение, за което е наказан, като е нарушил разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № ******* от 13 юли 2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда (обн. ДВ бр.54 от 2015г., изм. и доп. ДВ бр.74 от 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 26 Март 2021г.). Според цитираната разпоредба трудовият договор по чл.2 /трудов договор по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда / се сключва между работник и работодател - регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, като се подписва преди постъпване на работа в два екземпляра - по един за всяка страна. Съгласно чл.114а, ал.1 КТ трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж.

Действително, в качеството си на работодател , жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по цитираните норми на КТ. Установено е, че лицето С.Р.Я. е престирал труд на 09.06.2022г., без да е подписал трудов договор по чл.114а, ал.1 КТ. От разпоредбата е видно, че договорът по чл.114а, ал.1 КТ е вид срочен трудов договор с особеността, че е за един ден и сключването му е допустимо само за извършването на посочения вид работа в хипотезата на правната норма. Като вид трудов договор той не се отличава от другите видове трудови договори по отношение на задължението на работодателя да го сключи с наетия работник.