Решение № 3103 от 25.04.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, ……….2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „В“ въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА И.

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА

ЧОЛЕВА

В. КОСТАДИНОВ при секретаря ВАЛЕНТИНА И., като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 11 750 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 5069948 от 10.05.2017 г. на ответниците И.И.А. и Н.Р.А. срещу Решение № 92776 от 13.04.2017 г. по гр.д. № 25385/2016 г. на СРС, I ГО, 25 състав, с което е уважен предявеният от ицщите В.А.Т., А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. срещу ответниците И.И.А. и Н.Р.А. положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, за признаване за установено, че В.А.Т. при 1/9 ид.ч., А.Д.К. при 1/36 ид.ч., З.И.Т. при 1/27 ид.ч.,

Н.И.Г. при 1/27 ид.ч., Р.Б.К. при 1/36 ид.ч., Р.Т.М. при 1/27 ид.ч., и Н.Т.И. при 1/27 ид.ч. са собственици от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-50 от 02.11.2011 г. на изп.деректор на АГКК, с адрес на поземленият имот: гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********, с площ от 297.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, номер на имота по предходен план: 123, кв.53, при съседи: ***, ***, ***, ***.

С Решение № 92776 от 13.04.2017 г. по гр.д. № 25385/2016 г. на СРС, I ГО, 25 състав е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК издаденият нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 13.02.2015 г. - № 28, том I, рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по описа на нотариус с рег. № 425 от РНКРБ.

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците И.И.А. и Н.Р.А. са осъдени да заплатят на ищците В.А.Т., А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. сумата от 1834.00 лева за сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба на ответниците И.И.А. и Н.Р.А. и в провелото се пред СГС открито съдебно заседание са релевирани съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в разрез със събраните по делото доказателства и приложимият материален закон. Инвокира се, че липсва демонстративно ползване на процесният имот от ищците. С оглед разпитите на свидетелите, съдът следвало да приеме, че двамата ответници И.И.А. и Н.Р.А. са ползвали имота съвсем необезпокоявано в период по – дълъг от 10 години. За тези факти самите свидетели свидетелстват, доколкото и самият нотариус е установил с констативният нотариален акт същите въз основа на проведен от него разпит.

Заявява се, че ответниците И.И.А. и Н.Р.А. не са грамотни хора и не биха могли да реализират демонстрирането на поведение, съобразно прецизността на буквата на закона, което се вменява от първоинстанционният съд. Липсват доказателства, които се явяват в основата за отмяната на издаденият констативен нотариален акт.

Предявява се искане за отмяната на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявеният иск. Не се заявяват доказателствени искания и не се претендират разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от страна на ищците В.А.Т., А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. не е постъпил отговор по депозираната въззивна жалба, като в съдебно заседание процесуалният представител на ищците заявява доводи за неоснователност на същата. Предявява се искане за потвърждаване на постановеното решение на СРС като правилно и законосъобразно, и като кореспондиращо на трайната съдебна практика на ВКС по чл.290 от ГПК по идентични случаи.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища практика на

ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС, I

ГО,

25 състав е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.

Относно правилността на атакуваното първиинстанционно решение, въззивният съд установява следното:

С искова молба от 12.05.2016 г. и уточнение към нея от 07.07.2016 г. ищците В.А.Т., А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. са предявили срещу ответниците И.И.А. и Н.Р.А. положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС, за признаване за установено, че В.А.Т. при 1/9 ид.ч., А.Д.К. при 1/36 ид.ч.,

З.И.Т. при 1/27 ид.ч., Н.И.Г. при 1/27 ид.ч., Р.Б.К. при 1/36 ид.ч., Р.Т.М. при 1/27 ид.ч., и Н.Т.И. при 1/27 ид.ч. са собственици от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-50 от 02.11.2011 г. на изп.деректор на АГКК, с адрес на поземленият имот: гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********, с площ от 297.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, номер на имота по предходен план: 123, кв.53, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Инвокирани са твърдения, че ищците и ответниците са съсобственици на този имот по наследство, получено от тяхната наследодателка – Р. Т.Я.. Излага се, че през 2015 г. ответникът И.А. без правно основание се е сдобил с нотариален акт № 28/2015 г., издаден въз основа на постановление от 27.01.2015 г. по обстоятелствена проверка, при което е признат за собственик на целият имот. Твърди се, че ищците никога не са преставали да владеят процесният съсобствен имот, че не е отнемано владението от ответника А. или от трето лице. Твърди се, че ищците имат и притежават жилищни постройки в имота, в който живеят, като ответника А. също има такова жилище. Заявява се, че последният не е отнемал владението им върху имота и по никакъв начин не е демонстрирал намерение да свои имота. Инвокира, се че ответникът А., дори и да се е сдобил с нотариален акт № 28/2015 г., то той не е демонстрирал своите собственичеки права спрямо ищците и че е единствен собственик на имота. Твърди се, че случайно при плащане на местен данък за сгради установили, че имотът е деклараран като собствен на ответника А.. Оспорва се ответникът да е придобил имота по давностно владение и такава в негова полза не е изтекла на основание чл.79 от ЗС. Твърди се, че ищците по никакъв повод не са преустановявали владението и ползването на имота, поради което е възникнал правен интерес от предявяването на исковата претенция по чл.124, ал.1 от ГПК, поради което следвало да бъде уважена. Заявяват се доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК двамата ответници И.И.А. и Н. Р. А. заявяват, че са съпрузи и че имат сключен брак през 1980 г., като от брака си имат три деца – ТИ., И. и Н.. Твърди се, че всички заедно са живели на адреса гр.София, кв.“Факултета“, ул. „*********** в продължение на 35 години. Твърди се, че през 2014 г. ответниците отишли в Данъчната служба - Красна поляна гр.София да заплатят данъчните задължения за ползвания имот, като се оказало, че такъв имот не е установен въобще като съществуващ и регистриран. От службата по геодезия и кадастър е била издадена извадка от Кадастралния регистър за недвижимите имоти, според която за собственик на процесният имот е бил записан А. Я.. Заявява се, че след процедура по обстоятелствена проверка и устни събрани доказателства от свидетелитеЕ.А. К., Т.А.М.и О.А. О., на ответниците бил издаден констативен нотариален акт № 28 от 2015 г. на името на ответника И.А., въз основа на който ответниците А. започнали да си заплащат задълженията за данъци. Оспорва се от ответниците А. нотариалният акт от 1933 г. като негодно доказателство, тъй като съдържанието му не е четливо и неясно, и че липсва относимост на доказателството към ползваният от ответниците имот.Твърди се, че ищците не са посещавали на въпросният имот и не е ставало дума за ползване и владеене на същия. Инвокира се, че ищцата Н.Т.И. не е посещавала имота повече от 30 години. Предявява се искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Заявяват се доказателствени искания.

След изложение на фактическите и правни твърдения на страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява следното:

Не се спори от страните и от удостоверение за наследници от 25.04.2016 г. на Столична Община, район Красна поляна се установява, че ищците В.А.Т.,

А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. и ответникът И.И.А. са наследници на общият им наследодател Р. Т.Я., починала на 03.01.1964 г.

Не се спори от страните и от удостоверение за наследници от 25.04.2016 г. на Столична Община, район Красна поляна се установява, че ищците В.А.Т.,

А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. и ответникът И.И.А. не са единствени наследници на общият им наследодател Р. Т.Я., починала на 03.01.1964 г.

Не се спори от страните и от удостоверение за наследници от 25.04.2016 г. на Столична Община, район Красна поляна се установява, че двама от ищците – З.И.Т. и Н.И.Г. са сестри на ответника И.И.А. с наследодател – възходящ И.А. М.ов, син на общия наследодател на страните Р. Т.Я..

Не се спори от страните и от удостоверение за наследници от 25.04.2016 г. на Столична Община, район Красна поляна се установява, че ищците А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. са братовчеди на ответника И.И.А. и всички заедно - племенници на ищцата В.А.Т. като наследници на общия наследодател на страните Р. Т.Я.

Не се спори от страните, че двамата ответници И.И.А. и Н.Р.А. са съпрузи на основание сключен граждански брак през 1980 г.

Не се спори от страните и от удостоверение за идентичност на имена от 03.05.2016 г., издадено от Столична община, район „Красна поляна“, се установява, че общият наследодател на страните Р. Т.Я. е била с имена Р.М.А. М. и че те касаят едно и също лице – Р. Т.Я..

Не се спори от страните и доколкото първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на правно – релевантното обстоятелство на основание чл.146, ал.1, т.3-4 от ГПК, че имотът, за който е предявената искова претенция по чл.124, ал.1 от ГПК е бил в патримониума на общият наследодател на ищците и ответниците – Р. Т.Я..

Според представеният във въззивната инстанция заверен препис от нотариален акт № 115, том II, регистър 337, дело № 319 от 1933 г. се установява, че наследодателят на страните - Р. Т.Я. с предишни имена Р.М.А.ова М. е придобила на основание договор за покупко-продажба собствеността върху имот, обхващащо парцел от пространство (261) кв.м.между новообразуващи съседи: новопостроена улица Н.К.с дворище, наследниците на С.М., с ливада и П.М.с дворище, за улица 50 кв.м. пред лицето на дворището, по дължината на последното 10 метра, а широчина пет метра до средата на улицата, и за обществена махленска нужди 12 кв.м. между общи съседи:

Г. К., Братя Т., новопроектирана улица и В.М.при всичко 323 кв.м. от собствената си ливада, находяща се в землището на гр.София, местността „Лозята“ от общо пространство 11 декара между общи съседи: Г. К., Братя Т. и наследниците на С.М.за цената от 4292.00 лева.

Според констативен нотариален акт за извършена обстоятелствена проверка № 28, том I, рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по описа на нотариус с рег. № 425 от РНКРБ, ответникът И.И.А. е признат на 13.02.2015 г. основание давностно владение за единствен собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-50 от 02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземленият имот: гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********, с площ от 297.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, номер на имота по предходен план: 123, кв.53, при съседи: ***, ***, ***,