Определение № 133 от 02.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Велико Търново, 02.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ

Членове:

Й. Воденичаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20234100500056 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Й. Д. М., М. С. М., „Римски път – 2018“ ЕООД и „Горски кът – 1221“ ЕООД- длъжници по изп. дело № 11/2012г. по описа на ЧСИ В. Г, подадена, чрез процесуалния им представител адв. Св. М. от САК, против постановление от 08.11.2022г. за прекратяване на изпълнителното производство.

В жалбата се излагат оплаквания, че обжалваното постановление от 08.11.2022г. е недопустимо издадено, при липса на предмет, тъй като съдебният изпълнител е следвало да прекрати цялото изпълнително производство още с постановлението си от 17.10.2022г., а не частично както е процедирал тогава и то на посоченото от взискателя основание – чл. 433 ал. 1 т. 7 ГПК по отношение на длъжника М. и по чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК по отношение на останалите длъжници. Поддържа се оплакване, че постановлението от 08.11.2022г. противоречи на волята на взискателя обективирана в молбата му за прекратяване от 02.11.2022г. При тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното постановление за прекратяване на изп. дело № 11/2012 г. на ЧСИ В. Г или алтернативно спиране на настоящото дело до произнасяне на съда по частната жалба на длъжниците срещу постановлението за частично прекратяване от 17.10.2022г., с присъждане на разноски.

Ответната страна по жалбата - взискателите по изпълнителното дело – „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Юробанк България“ АД в срока по чл. 436 ал. 3 ГПК не са подали писмени възражения по нея.

В писмените си мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК ЧСИ счита жалбата за недопустима, тъй като е насочена срещу акт на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на изпълнителното производство, което длъжника няма право да жали. В условията на евентуалност заема становище за неоснователност на жалбата като развива аргументи в тази 1 насока.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнителното производство № 11/2012г. е образувано пред ЧСИ В. Г за принудителното събиране на вземане на „Юробанк България“ АД, в качеството му на правоприемник на „Алфа Банк“ АД, по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 3135/2011г. на ГОРС, като впоследствие е присъединено и друго вземане на същия взискател по изпълнителен титул издаден по т.д. № 103/2013г. на ОС Търговище. С молба от 03.10.2022г. посочения взискател, действащ чрез пълномощника си „Еос Матрикс“ ЕООД, е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 7 ГПК евентуално чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК по отношение на длъжниците срещу които има издаден изпълнителен лист. С постановление от 17.10.2022г. ЧСИ е прекратил принудителното изпълнение на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК само по отношения на вземанията по изпълнителния титул по т.д. № 103/2013г. на ОС Търговище. С друга молба от 02.11.2022г. взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД, действащ в качеството си на носител на вземането по ч.гр.д. № 3135/2011г., което му е прехвърлено чрез цесия от 29.03.2019г., също е поискал прекратяване на изпълнителното производство. С постановление от 08.11.2022г. ЧСИ е прекратил изп. дело № 11/2012г. по отношения на длъжника М. на основание чл. 433 ал. 1 т.

2 ГПК, а по отношение на останалите длъжници – на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Този акт на съдебния изпълнител не е връчван на жалбоподателите.

Предвид на изложеното следва да се приеме, че жалбата от 25.11.2022г. е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК, но същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване от длъжника акт на съдебния изпълнител.

За разлика от ГПК /отм./, който предвиждаше обща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител от страните в изпълнителното производство, действащият ГПК лимитативно изброява кой действия и от кого подлежат на обжалване.

Длъжникът по изпълнението, каквито са жалбоподателите, може да обжалва действията и актовете на съдебния изпълнител, изчерпателно посочени в нормите на чл. 435 ал. 2 и ал. 3, чл. 462, чл. 502 ГПК и чл. 527 ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 435 ал. 2 т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, но за него не е уредена възможност да жали самото прекратяване на изпълнителното дело. За длъжника интерес от такова обжалване очевидно не е налице, тъй като с акта за прекратяване се преустановява възможността срещу него да се провежда принудително изпълнение за удовлетворяване вземането на взискателя. В тази връзка единствено последният има признат от закона интерес да атакува постановеното прекратяване – чл. 433 ал. 1 т. 3 ГПК.

Длъжникът по изпълнението не може да упражнява чужди права /тези на взискателя/ като оспорва прекратяването на изпълнителното производство относно основанието, на което това е сторено или относно това дали то противоречи на изразената от взискателя воля.

Наличието на предходно произнасяне на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение и обжалването на този акт по съдебен ред няма обуславящо 2 значение за изхода на спора по настоящото дело. Това нито лишава от предмет произнасянето на ЧСИ за прекратяване на производството с постановлението от 08.11.2022г., при подадена нарочна за това молба, нито представлява основание за спиране на настоящото дело до произнасяне на съда по предишната жалба.

По изложените съображения подадената от длъжниците по изпълнението жалба срещу постановлението на ЧСИ от 08.11.2022г. за прекратяване на изпълнителното производство следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на делото жалбоподателите нямат право на разноски, а и предвид характера на производството в него ненамират приложение правилата на чл. 78 ГПК. В това производство предмет на проверка е законосъобразността на действията на органа на принудително изпълнение и не се изследва процесуалното поведение на другата страна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й. Д. М., М. С. М., „Римски път – 2018“ ЕООД и „Горски кът – 1221“ ЕООД– длъжници по изп. дело № 11/2012г. по описа на ЧСИ В. Г, подадена чрез процесуалния им представител адв. С. М. от САК, против постановление от 08.11.2022г. на ЧСИ В. Г за прекратяване на изпълнително производство № 11/2012г. по описа на ЧСИ В. Г на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК по отношение на длъжника Й. М. и на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК по отношение на длъжниците М. С. М., „Римски път – 2018“ ЕООД и „Горски кът – 1221“ ЕООД, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 56/2023г. по описа на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3