Решение № 1007 от 31.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000502669 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 4780/21.07.2025г, постановено по гр.д.№ 12044/2024г по описа на СГС, ГО, I-17 с-в, е признато за установено по предявения от К. М. П., ЕГН ********** срещу Н.

С. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 209 от ЗЗД, че договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 50, том I, рег. № 996, дело № 42 от 08.03.2024 г. на нотариус рег. № *** на НК, е нищожен. Осъден е на основание чл. 34 от ЗЗД, К. М. П., ЕГН **********, да заплати на Н. С. Д., ЕГН **********, сумата от 5 000 евро, с левова равностойност 9 779.15 лева, представляваща продажната цена на имотите по договора за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 50, том I, рег. № 996, дело № 42 от 08.03.2024 г. на нотариус рег. № *** на НК. Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. С. Д., с ЕГН ********** да заплати на К. М. П., ЕГН ********** сумата от 7 498 лева разноски за производството. Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К. М. П., ЕГН ********** да заплати на Н. С. Д. ЕГН ********** сумата от 1 668.17 лева разноски за производството.

Решението е обжалвано от Н. С. Д., чрез адв.В.Г. от САК, в частта му, с която е признато по иск с правно основание чл.26, ал.1 вр. с чл.209 ЗЗД, че договор за покупкопродажба, отразен в НА № 50, том I, рег. № 996, дело № 42 от 8.03.2024г на нотариус с рег.

№ *** на НК, е нищожен, с доводи, че е недопустимо, евентуално-неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск, тъй като в исковата молба е посочено, че се твърди нищожност поради противоречие на закона-чл.152 ЗЗД, каквато правна квалификация съдът е дал в свое определение с рег. № 8690/5.05.2025г, а в решението си се е произнесъл по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, вр. с чл.209 1

ЗЗД, какъвто иск не е бил предявен, не е разпределена доказателствената тежест във връзка с него.

Сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил показанията на свидетеля С. Л., от които се установява, че след като ответникът-въззивник е закупил имотите, започнали проблемите му с ищеца, като ответникът бил заплашван с трето лице, и било искано да върне имотите, че единственият заем от ответника, е молбата на свидетелката към него В.

Ш. да съдейства ответникът да й предостави заем в размер на 20 000лв. Възразява срещу кредитирането на показанията на свидетелката В. Ш. с доводи, че е заинтересована от изхода на делото, тъй като живее на съпружески начала с ищеца и е била съдружник в дружеството, на което кредиторът-трето лице „Маршал Кредит груп“ ООД е отпуснал заем, обезпечен с ипотека от ипотекарния длъжник К. П..

Сочи, че кореспонденцията между В. Ш. и Н. Д. от 27.02.2024г касае други отношения и е неотносима към предмета на делото, а в решението съдът е приел, че същата е от значение.

Поддържа, че необосновано съдът е приел, че проектът на договор за целеви паричен заем, по който заемател е „Ликос кепитъл инженеринг“ ЕООД установява заемно правоотношение между ищеца и ответника, тъй като в същия те не са страни и не са го подписали.

Излага, че по делото не е доказано наличието на предварително съглашение между страните по нотариалната сделка, което да предхожда или съпътства покупко-продажбата, че ако задължението за връщане на заетата сума не бъде изплатено, заемодателят ще стане собственик на имотите, за да се приеме хипотезата на чл.152 ЗЗД, че е съществувало заемно правоотношение.

Сочи още, че предварителният договор от 27.03.2024г не може да установи нищожност на сключения преди него в нотариална форма договор за покупко-продажба, а забраната по чл.152 ЗЗД се отнася само до съглашения, които се сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане. Позовава се на съдебна практика, че от значение за преценката на наличие на съглашение по смисъла на чл.152 ЗЗД е дали съглашението за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона, е постигнато предварително, а не след възникване на вземането, каквото е изричното условие на чл.152 ЗЗД. Претендира да се обезсили като недопустимо решението, евентуално да се отмени като неправилно.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че продажбата има обезпечителен характер и заобикаля чл.152 ЗЗД, тъй като липсва заемно правоотношение между страните, което е задължителна предпоставка за приложението на тази норма. Поддържа, че Н. Д. не е кредитор на К. П., а купувач, който е заплатил цена. Преводът на сумата по сметката на ипотекарния кредитор „Маршал Кредит Груп“ е в изпълнение на договорното задължение за заплащане на продажната цена. Излага доводи, че съдът е приел наличието на заем без доказателства, като са недопустими свидетелските показания на св.Ш. съгл. чл.164, ал.1, т.5 ГПК, тъй като с тях не може да се оборва съдържанието на нотариалния акт, който удостоверява ясно изразената воля за покупко-продажба и получената цена. Съдебната практика изключва възможността чрез свидетелски показания да се доказва, че продажбата е фиктивна. Възразява срещу приетото от съда, че ниската цена и последвалият предварителен договор сочат обезпечителна цел, тъй като пазарната оценка, представена по делото, е изготвена месеци след продажбата и не може да обоснове различна воля на страните към момента на сделката. Дори и да се приеме, че между страните е съществувало заемно правоотношение, изводът за нищожност на договора е също неправилен, тъй като чл.152 ЗЗД забранява предварително удовлетворяване на кредитора чрез уговорка, че при 2 неизпълнение имотът остава за него. Подържа, че продажбата е реална, цената е платена, имотът е прехвърлен и страните не са предвидили автоматично запазване на собствеността при неизпълнение.

По отношение на насрещния иск сочи, че не са изложени мотиви защо е уважен частично за 5 000евро , а не до пълния размер на дължимата сума.

Ответната страна К. М. П., чрез адв. Ал.Д. от САК, е оспорил въззивната жалба срещу решението. Възразява срещу доводите, че решението е недопустимо и неправилно.

Подадена е въззивна жалба от К. М. П., чрез адв.Ал.Д. от САК, срещу решението, в частта му, с която е уважен насрещният иск. Сочи, че неправилно съдът е приложил чл.34 ЗЗД, тъй като не е налице дадено без основание, налице е прикрита сделка, която го дерогира и следва да се приложат нейните последици. Подадена е и частна жалба срещу определението, постановено по молба по чл.248 ГПК, с доводи, че е неправилна преценката на първоинстанционния съд за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответната страна-Н. Ст.Д., чрез адв.В.Г., е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Поддържа, че не е допуснато изменение на иска в съдебното заседание на 6.06.2025г, за да се разглежда иск по чл.17 ЗЗД. Сочи още, че за установяване на абсолютна симулация е необходимо обратно писмо или писмени доказателства, изхождащи от другата страна, които да установят, че съгласието на страните по договора за покупко-продажба е привидно, каквито не са били събрани и съдът не се е произнасъл по такъв иск. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба на К. П. срещу решението в частта му, с която е уважен частично предявеният насрещен иск на Н. Д..

По отношение на подадената частна жалба е ангажирал становище, че е неоснователна, с доводи, че определящо за възнаграждението на адвоката е фактическата и правна сложност на делото.

В писмената защита на процесуалния представител на ответната страна по жалбата се поддържа, че чл.152 ЗЗД забранява на страните да уговорят начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, или кредиторът да стане собственик на даденото в обезпечение имущество без публична продан. Проекция на тази забрана е уговорката за обратно изкупуване, забранена с чл.209 ЗЗД и за нарушаването им законът предвижда нищожност, чрез препраща норма на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, несъвместимост на резултата от сделката с правния ред. Със сключването на договора страните са нарушили пряката забрана кредиторът да стане собственик на вещта, дадена като обезпечение на задължението от длъжника.

По отношение на насрещния иск по чл.34 ЗЗД сочи, че отношенията между страните във връзка с нищожността на привидната сделка, както и на акцесорната, прикрита такава – за предоставяне на реално обезпечение по договор за заем, няма да се уредят според разпоредбата на чл.34 ЗЗД, а според последиците от създаденото между тях главно, прикрито заемно правоотношение. Наличието на действително прикрито споразумение, препятства настъпването на последиците на чл.34 ЗЗД. Нищожността на привидната сделка, както и на прикритата, не води до липса на основание на получената от ищеца престация. В привидния договор тя е посочена като „цена“, но в действителните отношения между страните, в прикрития договор, тази престация представлява даване на паричен заем Получаването на престация от ищеца по реален договор не е получаване на нещо без основание, поради което следва да се отхвърли насрещния иск.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищецът К. М. П. е посочил в искова молба, че на 22.07.2021 г. е придобил право на собственост върху апартамент № 9, с идентификатор ***, с площ от 65.31 кв.м., находящ се в ***, като продажната цена била заплатена с отпуснат от „Първа 3 инвестиционна банка“ АД кредит, за обезпечаване на който била вписана законна ипотека.

Кредитът погасил чрез рефинансиране с парични средства, предоставени от „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД по договор за кредитна линия. Учредената в полза на банката ипотека била заличена, а за обезпечаване на паричния заем от „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД К.

М. П. учредил договорна ипотека в полза на заемодателя върху ап. 9, както и върху 13.75/342.30 ид.ч. от паркинга на сградата, представляващи паркомясто № 17 и принадлежащите му 6.10% ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот.

За да не плаща лихви на заемодателя, К. П. се договорил с Н. С. Д. последният да погаси задължението на П. към „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД, а ищецът да му прехвърли собствеността върху апартамента и паркомястото, а когато П. има готовност да върне парите, Д. да му прехвърли обратно имотите. На 08.03.2024 г. страните сключили договор за покупко-продажба, а цената се равнявала на паричната сума, с която Д. трябвало да погаси задълженията на П. към „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД.

Плащане ищецът не получил, а ответникът заплатил сумата на „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД, в резултат на което договорната ипотека била заличена с молба от 11.03.2024 г.

К. П. и Н. Д. уговорили предаване на владението да не се извършва, нито да се изнасят движими вещи от апартамента, а П. и семейството му да продължат да ползват имотите, докато не върнат парите и не направят обратно прехвърляне на собствеността.

Като гаранция за това ответникът предложил да се сключи предварителен договор за обратно изкупуване на имотите срещу цена, равна на подлежащата на връщане сума. На 27.03.2024 г. страните подписали предварителния договор.

В началото на септември 2024 г. К. П. потърсил ответника, за да го уведоми, че е готов да му върне парите и че иска обратно прехвърляне на апартамента и на паркомястото.

Като узнал за това, ответникът се укрил и престанал да отговаря на обажданията на ищеца.

Ищецът е претендирал прогласяване нищожността на договора за покупко- продажба, тъй като с него кредиторът се удовлетворявал по начин, различен от предвидения в закона.