Решение № 71 от 28.11.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Велики Преслав, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20253610200212 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от М. Б. М., ЕГН ЕГН **********, в с адрес с. ******, чрез адвокат В. Н. - АК – Търговище, срещу НП № 26-016/02.06.2025 г. на Началник Отдел „Рибарство и контрол" -Централен Дунав при ИАРА Русе, с което на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА, му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН лева и е постановено ОТНЕМАНЕ в полза на Държавата на придобития улов, на основание чл.90, ал.1 от ЗРА.

Жалбоподателят лично моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано, тъй като твърди, че не е извършил соченото нарушение, твърди, че издаденото НП страда от съществени нарушение на правилата по издаването му; в нарушение с материалния закон, нарушението не било описано в пълнота, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е подведена отговорността му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с пълномощника си – адв. Н. от АК - Търговище, която изразява становище, че в хода на адмнистративно-наказателното производство пред наказващия орган са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, предпоставящи отмяната на обжалваното наказателно постановление. Намира, че деянието не е извършено, били допуснати съществени процесуални нарушение, като липсва изчерпателно описание на нарушението. Адв. Н. счита, че са налице противоречия в показанията на разпитаните по делото, в качеството на свидетели контролни органи. Моли издаденото НП да бъде отменено, като се присъдят разноски.

Административно-наказващият орган се представлява от юрк. И., който моли 1 жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и съдържат всички изискуеми реквизити, както и че нарушението се доказва категорично от свидетелските показания. Сочи, доколкото е налице улов, деянието е съставомерно, като е наложена глоба към минимума.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №РД 09-406 от 14.04.2025 г. министърът на Земеделието и храните определя срока на забраната регламентирана в разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА за извършването на риболов в периода на размножаване на рибата, като в т. 4 забранява извършването на риболов на пролетно лятно размножаващи се риби от 15.04.2025 до 31.05.2025 г. вкл. в рибностопански обекти намиращи се до 500м. надморска височина. Заповедта е поставена на официалната страница на Министерство на земеделието. Същата е приложена и приобщена по делото като писмено доказателство.

На 22.04.2025г., в 3:30 часа, след извършено наблюдение с уред за нощно виждане с номер 5605, на яз. Тича, в землището на с. Ловец, е установено, че жалбоподателят е извършвал риболов във водите на яз. Тича, на място с GSP координати N 43° 03' 13" и Е 26° 42' 39"., с мрежен риболовен уред - хрилна мрежа (2 броя) с рамери- дължина 120 метра, с размер на окото 80 мм, поставена във водата в работно положение. По време на наблюдението, жалбоподателят е предприел действия по изваждането на мрежата, поставена във водата, придърпвайки въже от брега на язовира. Риболовът се е извършвал през периода на забраната за улова на пролетно-лятно разможаващи се риби, съгласно т. I. т. 4, първо тире Заповед РД-09-406 от 14.04.2025г. на министъра на земеделието и храните и б. „Б", т. 5 във връзка с б. „Г", т. 18 от Приложение №1 към чл. 32, ал. 1 на ЗРА. Действията са констатирани от служители при ИАРА, а именно св. Б. Б., св. С. С., св. П.К.. Впоследствие е съставен АУАН за извършеното по см. на чл.32, ал.1 от ЗРА нарушение.

По-късно с обжалваното наказателно постановление № 26-016/2.06.2025 г. началникът на отдел Рибарство и контрол – Централен Дунав към при ИАРА Русе, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА, налага на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН лева и постановява ОТНЕМАНЕ в полза на Държавата на уловената риба..

В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на актосъставителя Б. Б., и свидетелите св. С. С., св. П.К., чиито показания съдът приема с доверие като логични, последователни и взаимно допълващи се. И тримата възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления, относно 2 релевантните за делото факти, като единодушно и категорично твърдят, че по време на забрана за риболов съгласно заповед на МЗ, а именно на 22.04.2025 година, около 3:30 часа, на язовир Тича, в землището на с. Ловец, жалбоподателят е извършвал риболов. Показанията им са напълно безпротиворечиви, въпреки противно заявеното в тази насока от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, и досежно твърденията им, че нарушителят е извършил действия(преки очевидци на случилото се са св. С. и св. К.) по изваждане на поставена във водата мрежа. Конкретно, св. К., който е разполагал и използвал уред за нощно виждане, заявява, че е възприел непосредствено как жалбоподателят е започнал да дърпа въже, на което е била вързана мрежата за улов.

Същите изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

По отношение на депозираните от свидетелите К., Х. и Х. показания, съдът счита, че същите не допринасят за изясняване на спорните и релевантни факти, а именно действията по установяването на поставената във водата мрежа за улов и нейното изваждане от страна на жалбоподателя. В някои свои части, същите взаимно и си противоречат, поради което и съдът не намира доказателствена основа, с оглед заявеното от страна на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели, напротив намира, че същите служат единствено за защитна теза. След като прецени същите самостоятелно и след това съотнасяйки ги към останалия доказателствен материал, съдът намери, че те се явяват изцяло изолирани, не намират подкрепа в нито едно доказателство по делото, и съответно в случая играят ролята единствено на защитна теза, чрез която жалбоподателят желае да избегне наказването за извършеното нарушение.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

В административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат изискуеми съгласно закона реквизити. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че липсва описание на нарушението, доколкото в НП са налице изброените в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН реквизити – посочени са датата и мястото на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, и най-вече, че риболовът се извършва в период на забрана за риболов съгласно Заповед № РД -09-406/14.4.2025 г. на МЗ. Конкретния размер на улова в случая не е пряко относимо към нарушението и правната му квалификация, доколкото се касае за нарушение на административна норма, а не за състав на резултатно престъпление, с оглед на което и не се явява задължение за актосъставителя и останалите служители на ИАРА да измерят точно и да опишат улова – те са констатирали наличието на нарушение, въз основа на извършването на риболов, наличието на улов и наличието на поставена във водата мрежа, като са описали същото акта за установяване на административно нарушение.

3

При горната установеност на фактите, настоящият съдебен състав намира, че деецът е осъществил административно нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА и следва да понесе съответната административно-наказателна отговорност.

От приетите за установени факти може да се направи извод, че деецът е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран по чл. 32, ал. 1 от ЗРА. Съгласно норма на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, във водните обекти по чл. 3, ал.

1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. Безспорно е че язовир Тича е рибностопански обект по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗРА, а видно от публикуваната на сайта на МЗ Заповед №РД-09-406/14.04.2025 г. на МЗ е че през периода от 15.04.2025 г. до 31.05.2025 година в посочения обект е забранен уловът на пролетно-лятно размножаващите се риби. Легалното определение на понятието "риболов" е дадено т. 26 на § 1 от ДР на ЗРА, съобразно което риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

Безспорно от анализа на ангажираните по делото гласни доказателства е, че жалбоподателят е извършвал улов, чрез извършване на действия по изваждането на поставената във водата мрежа. Съдът не констатира в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган да са допуснати нарушения, които да са съществени и поради това да предпоставят отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Според настоящия съдебен състав, конкретното нарушение не разкрива пониска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл. 70, ал. 1 ЗРА. Касае за извършване на риболов по време на забрана, установена със заповед на Министъра на земеделието, като нарушението е преустановено единствено поради извършената проверка от служители на ИАРА. Обществената опасност на нарушението е висока предвид защитения със законодателната норма обществен интерес, произтичащ от необходимостта от осигуряване нормалното развитие на рибните ресурси в страната. Деянието е извършено през нощта.

Правилно е издирена приложимата санкционна разпоредба, като наказващият орган е наложил наказание, съответстващо по вид и размер с предвиденото от законодателя, а именно - глоба в минимален размер от 1500, 00 лева, след като е съобразил обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

Самото обстоятелство, че наложеното наказание е в неговия минимум не разкрива белезите на явна несправедливост.

По разноските:

При този изход на спора, въззиваемата страна има право на разноски, но такива не са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени и не следва да се присъждат.

По гореизложените съображения, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН.

4

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Наказателно постановление № 26-016 от 2.6.2025 г. на Началник отдел "Рибарство и контрол-Централен Дунав" към ГД "РК" при ИАРА със седалище гр. Русе, с което на М. Б. М., ЕГН **********, в с адрес с. ******, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500, 00 (хиляда и петстотин) лева за извършено на административно нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му, пред Административен съд, гр.

Шумен.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________ 5