Решение № 52 от 04.04.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Смолян, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Гечев при участието на секретаря Росица Атанасова като разгледа докладваното от Крум Гечев Административно наказателно дело № 20225440200529 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „***“ - гр. Смолян, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.В.К., депозирана чрез процесуалния представител - адв. В.Р от АК – гр. Смолян против Наказателно постановление № 663616-F66705/21.09.2022г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Излага се, че жалбоподателят е извършил надлежно уведомяване до органите на НАП, като бездействието на последните не следва да води до санкциониране на търговеца. Настоява се за отмяна на атакуваното НП и присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят – ЕТ „***“, редовно призован, се представлява от адв. Р., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Подробни съображения за отмяна на атакуваното 1

НП развива в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Х., която оспорва жалбата и настоява атакуваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за наем от 24.01.2022г., сключен между ЕТ „***“ /като наемател/ и „***“ ЕООД /като наемодател/, се установява, че на жалбоподателя ЕТ „***“ е предоставен за временно ползване търговски обект – бензиностанция, находяща се в с. **, общ.

Смолян, с прилежащи съоръжения – 2 броя цистерни и оборудване на към нея, необходими за функционирането на обекта, срещу наемна сума от 400 лева без ДДС.

На 17.05.2022г., свидетелите И. К. и Л. М. /и двамата служители на НАП/ извършили проверка на търговски обект, представляващ бензиностанция № 7, находящ се в с. **, обл. Смолян, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „**". В хода на проверката, двамата свидетели установили, че в гореописания обект към момента на проверката се използва ЕСФП модел „***" с ЦРУ „*" и ФПр. **с ИН на ФУ: ** ИН на ФП: ***, бензиноколонки WAYNE HELIX х/хх-ххх, с нивомерна система тип FAFNIR VISY - X.

При извършване на проверката, свидетелите К. и М. установили, че търговецът, в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, не е спазил изискванията на чл.

16а, ал. 4, изр. трето от цитираната наредба, като е извършвал продажби на течни горива от дата 01.02.2022г. от обект, в който има смяна на собственост, преди извършване на проверка от НАП и БИМ.

Двамата свидетели констатирали, че от 01.02.2022г. бензиностанцията се стопанисва вече от жалбоподателя, съгласно Договор за наем, т.е. налице са данни за смяна на задълженото лице, което стопанисва обекта. Установено било, че търговецът не е подал в БИМ заявление за първоначална проверка на ЕСФП за обекта, в който има смяна на собственост. Подадено е заявление в БИМ с вх. № 000029-7308/04.02.2022г. за последваща проверка след ремонт на ЕСФП. При проверката е установено, че за периода от 01.02.2022г. до 16.05.2022г. има извършени продажби на течни горива. Видно от изведен периодичен отчет за периода от 01.02.2022г. до 17.05.2022г. /от Z - отчет 1/01.02.2022г. до Z - отчет 127/16.05.2022г./ от ЕСФП, са изведени 127 броя Z 2

- отчети с реализирани обороти в група „В" от ЕСФП в размер на 101921,04 лв. За така установените обстоятелства бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0382812/17.05.2022г.

За констатираното нарушение, свидетелят И. К. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение № F660705/27.05.2022г. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите И.

Попов и Н.С.както и в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 663616-F66705/21.09.2022г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Така възприетата от съда фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните, като съдът я приема за несъмнено и безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите И. К., Л. М. и С.Ф.Д-М., както и от надлежно приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 283 НПК към делото писмени доказателства - Наказателно постановление № 663616F660705/21.09.2022 г.; писмо с вх.№7007/22.12.2022 г. на РС- Смолян;

Протокол за неизрядност от 31.11.2022 г.; Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.;

АУАН № F660705/27.05.2022 г.; пълномощно в полза на В. К.; Възражение от 03.06.2022 г.; Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 29.08.2019 г.; Заявление от 31.01.2022 г., ведно с приложение;Разписка от „**“ от 03.06.2022 г.; Протокол за извършена проверка от №0382812 от 17.05.2022 г., ведно с приложенията към него: Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 17.05.2022 г.; Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение на името на Георги Киров от 17.05.2022 г.; Сервизен протокол №65; Приложение №14 за № 0000000006650055; служебен бон- нивомерна доставка от 31.01.2022 г.; копие на служебен бон[1]документална доставка от 01.02.2022 г.;

Приложение №14 за № 0000000006650064; 2 бр. служебни боноведокументална доставка от 01.02.2022 г. и нивомерна доставка от 31.01.2022 г.;

Приложение №14 за № 0000000006692049; 2 бр. служебни бонове[1]документална доставка от 15.02.2022 г. и нивомерна доставка от 15.02.2022 г.; Приложение №14 за № 0000000006729306; 2 бр. служебни бонове- документална доставка от 05.03.2022 г. и нивомерна доставка от 05.03.2022 г.; Приложение №14 за № 0000000006729304; 2 бр. служебни бонове- документална доставка от 05.03.2022 г. и нивомерна доставка от 05.03.2022 г.; Приложение №14 за № 0000000006869907; 2 бр. служебни 3 бонове- документална доставка от 06.05.2022 г. и нивомерна доставка от 06.05.2022 г.; Приложение №14 за № 0000000006869901; 2 бр. служебни бонове[1]документална доставка от 06.05.2022 г. и нивомерна доставка от 06.05.2022 г.; Заявление за проверка от 31.01.2022 г., ведно с приложенията към него; Удостоверение №1991/20.11.20 г.; разписка от „**“; дневен отчет; отчет фискална памет; клен; разпечатка от регистър 16.05.2022 г.-13 л.;

Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво; Разяснения; копие на пощенски плик с клеймо 05.12.2022 г.;Определение №140/22.12.2022 г.;

Договор за наем от 24.01.2022 г.; Удостоверение № 1288/17.09.2020 г.;

Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 29.08.2019 г.;

Заявление за проверка №7308/04.02.2022 г.- 2 бр.; Разрешение за ползване №99/22.07.2003 г.;

Потвърждение за регистрация на

ФУ

0

S006632;Свидетелство за регистрация на фискално устройство.

Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз основа на същите.

Правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият състав на Районен съд – гр.Смолян, като инстанция по същество, след извършена проверка за съответствие на атакуваното НП с процесуалните правила, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи /упълномощени със Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП/, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. От описаната в АУАН, а впоследствие и в наказателното постановление фактическа обстановка е видно, че същите съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършването му, съдържа се изчерпателно описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, които са нарушени и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод.

4

Настоящият съдебен състав намира обаче, че атакуваното НП ще следва да бъде отменено, доколкото вмененото на жалбоподателя административно нарушение е несъставомерно от обективна страна. Това е така, доколкото по делото не се установи да е налице твърдяната смяна на собствеността на процесния обект.

За да е налице съставомерност на деянието по посочения състав на административно нарушение по чл. 16а, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е необходимо да има смяна в собствеността на обекта, в каквато посока липсват събрани доказателства – напротив установи се, че с Договор за наем от 24.01.2022г. обектът, представляващ бензиностанция № *, находящ се в с. **, обл. Смолян, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „**" е отдаден под наем на жалбоподателя срещу месечен наем в размер на 400 лв.

Правото на собственост е вид притезателно субективно гражданско право. То е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има непосредствена власт (господство, поведение) по отношение задоволяване на интересите си и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие спрямо нея. Т. е. то е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, ползва и се разпорежда фактически и юридически с определена вещ и да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействие по отношение на нея - владението, ползването и разпореждането са елементи от съдържанието на правото на собственика. От собственика зависи кога, как и дали ще ги упражнява. Той може да е лишен от някои или дори от всички правомощия и въпреки това си остава собственик. Право на владение е правото на собственика да упражнява фактическата власт върху веща, да я държи и да си служи с нея. Правото на ползване е правна възможност на собственика да извлича полезните свойства на вещта, той може да придобива и доходите от своята вещ като плодове, прираст от добитък, а също и граждански плодове. Правото на разпореждане е възможността на собственика да установява всякакви правоотношения по повод на своята вещ, да я ипотекира, залага, да учредява вещни права върху нея, да сключва облигационни договори, да я отдава под наем или в заем.