Решение № 14596 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14596 гр. *******, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110105148 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК.

Ищецът твърди, че сключил договор за потребителски кредит № *******/07.06.2024г. с „*******“ ЕАД при следните условия: предоставена заемна сума от 2000 лева, и дължимо възнаграждение, което не било включено във формирането на ГПР, включено в размер на погасителните вноски. Изтъква, че всички задължения по договора за заем следвало да се считат за погасени, тъй като чистата стойност по кредита е изцяло заплатена. Въз основа на сключен договор за цесия между „*******“ ЕАД и „***********“ ЕАД ответникът в качеството на цесионер придобил вземанията по процесния договор за заем срещу ищеца. Ищецът сочи, че е надлежно уведомен за сключения договор за цесия. Посочва, че ответникът му изпраща покани за заплащане на сума в размер от 542.99 евро, от общо дължими 1 086.42 евро. Така заявеното от ответника наличие на вземания срещу ищеца, както и предприемането на извънсъдебни действия по събиране на вземанията, обуславяло възникване на правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск. Ищецът претендира да бъде установено в отношенията му с ответника „***********“ АД, че не дължи сумата от 1 086.42 евро, представляваща дължими суми по договор за потребителски кредит № *******/07.06.2024г. поради пълно изплащане на главницата по договора. Претендира за сторените съдебни разноски в производство.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който признава предявения иск като основателен. Излага обстойни доводи за недължимост на претендираните съдебни разноски от ищеца поради наличие на процесуалните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. Претендира разноски.

В проведеното на 16.07.2026 г. открито съдебно заседание ищецът моли съда да постанови решение по чл. 237 ГПК, съобразно признанието на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 237 ГПК във връзка с признанието на иска от ответника, намира 1 следното:

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание на иска съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.

В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните – признание на иска от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на делото. В Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на ЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на процесуалните разноски, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. Отнесено към настоящия случай следва да се приеме, че тъй като ищецът има качеството на потребител, а спорът между страните е във връзка със задължения по потребителски договор, освобождаването на ответника от отговорността за разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК би създало съществена пречка за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. Осъществявайки правото си потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството пред съда.

Ето защо следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което и следва да отговаря за направените от ищеца разноски. Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 44.99 евро, които следва да й бъдат присъдени. Отделно от това, ********* е сторил разноски и за адвокатско възнаграждение в размер на 260.00 евро, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 24.02.2026 г. Своевременно релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Съдът счита, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, с което се приема, че при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на 2 адвокатските възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството. В случая делото не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства, като е проведено едно единствено открито съдебно заседание, което е и процесуалният минимум по действащия ГПК, в което процесуалния представител на ищцата се е явил, докато представител на ответника не се яви. Ето защо, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и не следва да бъде допълнително редуциран.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. П. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, кв. **********, вх. В, ет. 2, ап. 48 срещу „***********“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр. *******, бул. „*********“ № 25, офис сграда ********* ет. 2, офис 4 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и по реда на чл. 237 ГПК, че С. П. М. не дължи на „***********“ ЕАД с ЕИК: ********* с у м а т а в размер от 1 086.42 евро, представляваща дължима сума за възнаграждение за поръчителство по договор за потребителски кредит № *******/07.06.2024г., вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия от 01.02.2022 г. на „***********“ ЕАД.

ОСЪЖДА ***********“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр. *******, бул. „*********“ № 25, офис сграда ********* ет. 2, офис 4, да заплати на С. П. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, кв. **********, вх. В, ет. 2, ап. 48, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер от 304.99 евро – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3