Решение № 365 от 24.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. София, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Ирена Димитрова Ганчева (СГП-София) като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Наказателно дело за възобновяване № 20211000600914 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл. 420, ал.

1, вр. чл. 422, ал.1, т.5 НПК.

Постъпило е искане от а.Б., защитник на Н. С. В., за възобновяване на НОХД № 265/2019 г. на РС-Видин, присъдата по което е потвърдена изцяло с решение № 40 от 29.06.2021 г. по ВНОХД № 221/20 г. на ОС-Видин.

В искането защитата твърди, че бил нарушен закона, били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и било наложено явно несправедливо наказание, поради което решенията на предходните съдебни състави били незаконосъобразни.

Развива се оплакване, че въззивното решение било постановено от незаконен състав, чийто отвод, след като бил поискан от защитата, бил отказан с неглижиране на изложените доводи и с потвърждаване на първоинстанционната присъда. Поради това защитата намира, че е налице предубеденост на въззивният съд, който безпричинно наложил „глоба" за неявяване на защитника, въпреки че последният уведомил с молба съда за 1 своята ангажираност във ВКС.

На второ място се сочи, че неправилно бил приложен материалния закон, защото подсъдимият В. бил предаден на съд с обвинителен акт, в чиято обстоятелствена част не били описани действията, с които да е установил фактическа власт над намерената процесна ракия, а в диспизитива на същия била посочена квалификация по чл. 234, ал.1, пр. 2 от НК.

На следващо място, била нарушена и разпоредбата на чл. 107, ал.3 от НК, тъй като първоинстанционният съд не бил установил правилно фактическите положения по делото и бил извел неправилни и необосновани правни изводи в резултат на превратното тълкуване на събраните по делото гласни доказателства и елиминирането на онези, които оборвали обвинението. При постановяването на първоинстанционната присъда бил допуснат изключителен дефицит на обективност, на задълбоченост и всестранност при анализа и оценката на събраните доказателства, а въззивният контрол бил осъществен формално, не били анализирани възраженията на защитата, на които било отговорено формално, а на някои дори нямало отговор. Правото на защита при постановяването на първоинстанционната присъда било нарушено тотално, тъй като във въззивното решение нямало произнасяне по това оплакване.

Правопораждащите факти относН. С.тута на държател на процесния алкохол не били налице и това правело деянието несъставомерно. Не били налице убедителни доводи във въззивното решение във връзка с възражението на защитата относно показанията на свидетелите И. и Н., установяващи единствено, че са извършили проверка и изземване. Неоснователно и незаконосъобразно въззивният съд изолирал показанията на свидетелите С.

В., Ж. В., П. К. и обясненията на подсъдимия. В резултата на горното се стигнало до неустановяването на действителния субект на престъплението, ако такова имало извършено въобще.

При така допуснатите изключителни по своята правна същност нарушения като следствие се явявало и налагането на едно явно несправедливо наказание.

Предвид така изложените доводи, в направеното искане защитата моли да бъде възобновено наказателното производство по нохд № 265/19 г. на Районен съд - Видин, като на основание чл. 425, ал.1, т.2 от НПК да бъде 2 отменено постановеното решение на Окръжен съд - Видин по внохд №221/20 г. и да бъде постановено решение, с което осъденият Н.В. да бъде оправдан.

Прави се и алтернативно искане, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК да бъде отменено атакуваното решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да отстрани допуснатите нарушения и изпълни дадените му указания.

В съдебно заседание пред Софийския апелативен съд защитата поддържа жалбата на същите основания. Излага допълнителни съображения, намиращи израз в следното:

При наличието на тези безспорни факти и на противоречие в доказателствата, събрани чрез разпита на горепосочените свидетели, защитата намира, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин и че не са обсъдени възраженията на защитата пред второинстанционния съд. За да е извършено престъпно деяние по чл. 234, ал. 1, т.2 от НК защитата счита, че следва да е установено по безспорен и категоричен начин държането и съхраняването от подсъдимия на процесната ракия. Нямало обаче никакви доказателства В. да е приел процесната ракия и впоследствие да я е държал.

Защитата счита още, че за да е съставомерно деянието по чл.234, ал. 1 НК, следвало процесната ракия да е насочена към пазара, което следвало да се обсъди обстойно от първия и от втория съд, което не било направено. Найсъщественото било, че за да е налице съставомерно деяние, следвало да се установи по безспорен начин от субективН. С.ана знанието на В., че в този гараж, нает от баща му, има изварявана ракия. От друга страна защитата не оспорва заявеното от бащата на подсъдимия, че докарал ракията в гр. Видин от село Габаре, за да имат с какво да черпят той и синът му, когато е необходимо, което според защитата била самата житейската истина - напълно издържана и в унисон със събраните по делото доказателства. Защитата счита още, че следвало от обективна и субективН. С.ана да е доказано, че подсъдимият е държал процесната ракия с цел да навреди на бюджета в размер на 1375 лева. Прави се искане да се определи дали тази стойност от 1375 лева е основание да се търси наказателна отговорност или е основание да се търси административно-наказателна отговорност.

С оглед гореизложените обстоятелства се иска приемане наличието на фактически и правни предпоставки за отмяна на атакуваното решение на ОС3 Видин и постановяване на ново решение, с което осъденият Н.В. да бъде оправдан. Защитата е оттеглила алтернативно направеното искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да отстрани допуснатите нарушения и изпълни дадените му указания.

Прокурорът от САП изразява становище, че следва да бъде оставена без уважение жалбата на защитника на осъдения като неоснователна. Счита, че не са налице основанията за възобновяване на наказателното дело, тъй като съдът бил изложил подробни мотиви и обосноваващи изводи за наличието на извършено престъпление, вземайки предвид събраните в хода на съдебното следствие доказателства, които анализирал както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Намира, че наложеното наказание е справедливо и постановено правилно, като е взета предвид както тежестта на деянието, така и личността на осъдения.

Осъденото лице В. поддържа казаното от защитника и също възразява, че не е имал допир с процесния алкохол.

Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането на а.Б., защитник на осъдения Н. С. В., за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Постановеното решение от 29.06.2021 г. на Окръжен съд - Видин, по ВНОХД № 221/2020 г., не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила.

Разгледано по същество, в контекста аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. на очертаната в него

Въз основа на внесен в Районен съд-Видин обвинителен акт срещу подсъдимия Н. С. В. за престъпление по чл. 234, ал.1, предл. 2 от НК е било образувано НОХД № 265/2019 г. по описа на същия съд.

С Присъда № 269 от 24.09.2020 г., по нохд № 265/2019 г., Видинският районен съд е признал подсъдимия Н. С. В. за ВИНОВЕН в това, че на 13.03.2018 г., в гр. Видин, в частен имот, представляващ гараж, разположен в жилищен блок, находящ се в гр. ***, ул. „***” № **, вх. *, е държал акцизН.

4

С.ки, представляващи 45 бр. кашони, съдържащи общо 329 бр. стъклени бутилки (299 бр. стъклени бутилки с вместимост 0,750 л, 18 бр. стъклени бутилки с вместимост 0,700 л и 12 бр. стъклени бутилки с вместимост 1 л.), с общо количество 248.850 л, всички съдържащи годен за консумация етилов алкохол - домашна ракия, на обща пазарН. С.йност в размер на 2 016.00 (две хиляди и шестнадесет) лева и стойност на неплатения и дължим акциз – 1 375.86 (хиляда триста седемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) лева, без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове и в нарушение на чл. 99, ал. 1, т. 3 от същия закон, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал.1, предл. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е ОСЪДИЛ на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, при първоначален „общ“ режим.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК СЪДЪТ НЕ Е НАЛОЖИЛ кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“, както и лишаване от права по чл.

37, ал. 1, т. 7 от НК.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК СЪДЪТ Е ПОСТАНОВИЛ да бъде изтърпяно наказанието, наложено с присъда № 490 от 03.10.2017 г., по НОХД № 157/2016 г., влязла в законна сила на 18.10.2017 г., по описа на PC - Видин, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален „общ“ режим.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия В. да заплати по сметка на Териториална Дирекция - Дунавска към Агенция „Митници” сумата от 3 900.16 (три хиляди и деветстотин лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща разноски за вещи лица по досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд сумата от 90.00 /деветдесет/ лева, представляваща разноски за вещо лице по съдебното производство.

На основание чл. 234, ал.5, във вр. с чл. 53, ал.1, б.”б” от НК съдът е ОТНЕЛ в полза на Държавата веществените доказателства, а именно: 89.500 л. етилов алкохол, без български акцизен бандерол или документи, обезпечаващи, удостоверяващи или начисляващи плащането на дължимия акциз, намиращи се на съхранение в МБ — Видин към ТМУ — Лом.

С Решение от 29.06.2021 г., по внохд № 221/2020 г. Окръжен съд Видин, е потвърдил изцяло Присъда № 269 от 24.09.2020 г. по Н.О.Х.Д. № 5

265/2019 г.,на Видинския районен съд.

Доводите в жалбата за съществени нарушения на процесуалните правила, макар отнесени най-общо и към оплакване за неспазване на материалния закон, са допустими, но неприемливи.

Оплакването на осъдения за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му по предявеното му обвинение въз основа на недостатъчно и негодни доказателства. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд е нарушил правилата за оценка на доказателствата, като без основание е кредитирал показанията на митническите служители И. И. и К. Н., установяващи единствено, че са извършили проверка и изземване, и неоснователно и незаконосъобразно въззивният съд изолирал показанията на свидетелите С. В., Ж. В., П. К. и обясненията на подсъдимия. В резултата на горното се стигнало до неустановяването на действителния субект на престъплението, ако такова имало извършено въобще.

Въззивният съд, въпреки лаконичността на изложените мотиви, не е допуснал съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху изграждане на вътрешното му убеждение по фактите. Извършената проверка не установи превратно ценени доказателства и пренебрегване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на правно значимите обстоятелства, обхванати от предмета на доказване. В тази връзка настоящият състав не споделя разбирането на защитата за доказателствен дефицит, настъпил поради процесуални нарушения. Лансираната версия е била внимателно проверена както от първостепенния съд, така и от въззивния и правилно е била отклонена поради липса на доказателствена подкрепа.

Трайната фактическа свързаност на подсъдимия с инкриминираното количество алкохол е била установена по несъмнен начин. Двете съдебни инстанции, на които законът възлага установяването на фактите, са изпълнили стриктно процесуалните си задължения по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, при което са достигнали до обосновани изводи. Безспорно е било установено по делото, че на 13.03.2018 г., след получени оперативни данни, че лицето Н. С. В. държи в гараж, ползван от него, находящ се в гр. Видин, ул. „Широка" № 23, етилов алкохол, било решено да бъде отпочнато на основание чл. 212, ал.2 от НПК досъдебно 6 производство по описа на Митница - Лом с извършване в условията на неотложност на процесуално-следствено действие/ПСД/ - претърсване и изземване. На 13.03.2018 г. митнически и полицейски служители пристигнали на посочения адрес, където било извършено ПСД - претърсване и изземване.