Акт № 617 от 12.02.2014, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 35

Номер

35

Година

18.02.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.18

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Гражданско I инстанция дело номер

20095100100269 по описа за

2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „О. Т.” Е. гр. С. , представлявано от управителя Е. В. С.- Б. против „П.- 4” О. гр. К. , представлявано от управителите Р. Ю. М. и П. С. Т. , с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК за установяване на вземането на ищеца от ответника, произтичащо от сключен договор за заем от 04.03.2009 г. за сумата в размер на 400000 евро за неизпълнение на договор за заем от 04.03.2009 год., както и договорна лихва от 5% в размер на 20000 евро, считано от 04.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 24331 лева- разноски по делото, от които 16431 лв. за внесена държавна такса и 7900 лв. адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 04.03.2009 г., в гр. К. като заемодател, и ответника по делото, представлявано от пълномощника А. Б. И. от с. Р. , Община- К. , упълномощен от съдружника и представляващ дружеството управител Р. Ю. М. с пълномощно с рег. № 33/12.01.2009 г. на нотариус Е. К. , като заемател, сключили договор за заем с нотариална заверка на подписите на договарящите. По силата на договора и като заемодател ищецът предал реално в собственост на ответника сумата в размер на 400000 евро. Ответникът се задължил да върне предадената в заем сума съгласно чл. 1 и сл. от договора, на осем равни вноски по 50000 евро месечно в срок от 04.04.2009 г. до 04.11.2009 г. Съгласно чл. 2 от договора за заем страните се договорили, че неплащането в срок, на която и да е от вноските прави изискуемо цялото вземане, ведно с разноски, договорени лихви. Договорили се също върху дадената в заем сума в размер на 400000 евро, ответникът да плати лихва в размер на 5 процента в края на периода на издължаването- 04.11.2009 г. като при неплащане в срок, на която и да е от вноските по чл. 1 от договора, лихвата също се дължала- ставала незабавно изискуема. Сумата от 400000 евро реално предали в собственост на ответника- заемател по договора на 04.03.2009 г. в деня на нотариалната заверка подписите на договарящите, за което ответникът подписал РКО на същата дата. Дадената от ищеца в заем сума била осчетоводена в счетоводната му документация- в касовата книга, ведомостите и др. Ищецът разбрал преди предаването на ответника на сумата по заема, че същата му била необходима за финансиране доизграждането и СМР на собствения му обект, представляващ „Жилищна сграда с магазини и подземни етажи" в УПИ XII- 194 в кв. 18 м. "Б. ш." гр. С. , което обстоятелство вписали и в договора. Преди сключване на договора ответникът представил на ищеца протокол от общо събрание на дружеството от 16.01.2009 г., както и доказателства, от които било видно, че дружеството- ответник е собственик на обект „Жилищна сграда с магазини и подземни етажи” в УПИ XII- 194 в кв. 18 м. „Б. ш.” гр. С. . От протокола било видно, че ответникът имал финансови затруднения и нужда от парични средства за купуване на асансьори, за довършване на покрива, за строителство на гаражи, за полагане на вътрешна мазилка, на замазки, за външно ел. захранване, за топло захранване и външна топлоизолация и др. Преди сключване на сделката проверили юридическата легитимацията на ответника, представителството на дружеството, компетентността на общо събрание на ответника и управителите му, представителната власт на упълномощеното лице, обема на представителната му власт и дадените му пълномощия, правното основание за дадените му пълномощия, собствеността на обекта, представляващ „Жилищна сграда с магазини и подземни етажи” в гр. С. . Уверили се, че представляващия пълномощник- съдружник в дружеството, е редовно упълномощен и на 04.03.2009 г. сключили договора за заем и предали реално в собственост на ответника сумата в размер на 400000 евро с цел „финансиране доизграждането и СМР на собствения на заемателя обект, представляващ „Жилищна сграда с магазини и подземни етажи” в УПИ XII- 194 в кв. 18 м. "Б. ш.” гр. С. . Поради значителния размер на дадената в заем сума, непрекъснато следили изграждането на обекта в гр. С. . При извършена справка в имотния регистър установили, че на 06.03.2009 г. ответникът започнал да се разпорежда с имуществото в обекта, за който дали заема. Поради неизпълнение на задължението на ответника в чл. 1 от договора за заем, да плати в срок до 04.04.2009 г. първата вноска по заема в размер на 50000 евро и на основание чл. 2 от договора, депозирали в К. йския районен съд заявление от 08.04.2009 г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание, проведено на 16.04.2009 г. по ч. гр. дело № 430/2009 г. било допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист срещу ответника, с който бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 400000 евро, дължима за неизпълнение на договор за заем от 04.03.2009 г., както и договорна лихва от 5% в размер на 20000 евро, считано от 04.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 24331 лв. разноски по делото. Въз основа на представените заповед № 446/16.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.04.2009 г., било образувано изпълнително дело № 1665/2009 г. по описа на ЧСИ М. Б., с район на действие СГС, вписан в Камарата на ЧСИ, с рег. № 838, срещу ответника по настоящото дело. С определение № 357/04.06.2009 г., постановено по в. ч. гр. д. № 161/2009 г. по описа на К. йския окръжен съд, било прието възражението по чл. 423 от ГПК на ответника против заповед № 446/16.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като съдът е върнал ч. гр. д. № 430/2009 г. на първоинстанционния съд за изпълнение разпоредбите на чл. 415 ал. 1 от ГПК и произнасяне по искането на основание чл. 420 ал. 2 от ГПК. И понастоящем дължимите от страна на ответника суми съобразно изпълнителен лист от 16.04.2009 г. и заповед № 446/16.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.04.2009 г., издадени въз основа на договор за заем от 04.03.2009 г. не били изплатени. Поради това ищецът имал правен интерес да предяви на основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК иск за установяване на вземането си от ответника, произтичащо от договор за заем от 04.03.2009 г. Моли да бъде постановено решение, с което се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 400000 евро за неизпълнение на договор за заем от 04.03.2009 г., договорна лихва от 5% в размер на 20000 евро, считано от 04.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 24331 лв. разноски по делото, съгласно изпълнителен лист от 16.04.2009 г. и заповед № 446/16.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.04.2009 г., издадени по ч. гр. д. № 430/2009 г. по описа на от К. йския районен съд. Претендира разноски. В писмена защита адвокатът- пълномощник излага подробни съображения. Поддържа, че договорът бил сключен в изискуемата от закона форма и съдържал всички необходими реквизити. Страните по него изразили свободно волята си да го сключат. Бил сключен от редовно и надлежно упълномощен представител на дружеството- ответник. В пълномощното се съдържало волеизявление на управителя на дружеството, което давало възможност на А. Б. И. да сключи договор за заем на парични средства. Това обстоятелство било установено в хода на делото от показанията на св. А. И. и св. Ф. А.. От протоколите на Общите събрания на дружеството от 14.09.2008 г. и 16.01.2009 г. било видно, че ответникът изпитвал остра нужда от финансови средства. Поддържа се също, че сумата, предмет на договора за заем, реално била предадена на ответното дружество. Това се установявало от договора за заем, от представените и приети като доказателство по делото РКО във валута от 04.03.2009 г. на „О. Т." Е. гр. С. ; аналитична оборотна ведомост за всички аналитични сметки на „О. Т." Е. гр. С. - за периода от 01.03.2009 г.- 23.03.2009 г.; нотариално заверена декларация на А. Б. И., показанията на разпитаните свидетели А. Б. И. и Ф. А.. Движението на паричната сума била счетоводно отразено в счетоводните документи на ищцовото дружество, а от заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза се установявало, че счетоводството на ищеца било редовно водено. Твърди се също, че счетоводните записвания на дружеството- ответник, не били доказателство за получаването или не на определена парична сума. Че това получаване не било отразено в счетоводните книги на ответника, не му позволявало да черпи права от това свое неправомерно поведение. Неоснователни били възраженията на ответника, че сключения договор бил симулативен, сключен без представителна власт и без сумата да била реално предадена в собственост на ответника. В хода на процеса в съдебно заседание на 18.01.2009 г. били събрани доказателства за осъществена отчетна сделка между упълномощителя и пълномощника. Записите в счетоводството били частен документ, който изхождал от ответника и не можел да служи като доказателство за удостоверяване на благоприятни за него факти.

Ответникът по иска „П.- 4” О. гр. К. , ул. „В" № * ЕИК *********, представлявано от управителите Р. Ю. М. и П. С. Т. , чрез адвоката- пълномощник, в отговора по чл. 131 от ГПК и в съдебно заседание оспорва иска изцяло. Претендира разноски. Поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че ищецът не е сключвал договор за паричен заем с ищеца по делото и в дружеството не е постъпвала по банков път или на каса сумата от 400000 евро. За сключения договор за заем ответникът узнал на 18.05.2009 г. при подаване на молба за издаване на удостоверение за тежести от Агенция по вписвания, служба по вписвания гр. С. и направена констатация за вписани възбрани върху обектите от изграждащата се жилищна сграда с магазини и подземни гаражи в гр. С. УПИ XII- 194 в кв. 18 м. „Б. ш.", собственост на дружеството от ЧСИ М. Б., рег. № 838 по изп. дело № 1665/2009 г., образувано по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 430/2009 г. по описа на К. йския районен съд. Твърди също, че лицето А. Б. И.- съдружник в „П.- 4" О. гр. К. към 12.01.2009 г., не е било упълномощавано от дружеството да тегли заем от банкова институция или трето лице. Общото събрание на съдружниците в своите заседания, проведени в периода от 14.09.2008 г. до 29.04.2009 г. вземало решения за допълнителни лични парични вноски от съдружниците и не било обсъждало въпроса и не вземало решения за сключване на договори за паричен заем с трети лица. Твърди, че договора за заем рег. № 430 от 04.03.2009 г. бил симулативен, защото страните по него не са целели и желаели да бъдат обвързани от неговите правни последици. В случая, доколкото чрез симулацията не се прикривала никаква друга сделка, била налице „абсолютна симулация", съгласно трайната съдебна практика на ВКС и договора бил нищожен. Дружеството „заемодател" не е предало и е нямало намерение, чрез пълномощника на „П.- 4" да предаде в собственост на „П.- 4" О. гр. К. сумата от 400000 евро, както и че заемната сума или част от нея, нито по банков път, нито в брой, не била постъпвала в дружеството. Договора за заем, макар и подписан, не бил породил своето действие и не обвързвал ответника за връщане на заемната сума. С оглед на това оспорва редовността на вписванията на воденото счетоводство от страна на ищеца по делото. Упълномощеното от управителя Р. М. лице А. Б. И. било излезнало извън обема на дадените му правомощия за извършване на действия от името и за сметка на дружеството. А. Б. И. не бил упълномощаван да извършва действия по финансирането на обекта. В писмена защита адвокатът- пълномощник на ответника излага допълнителни съображения. Твърди, че установяването на факта на предаването на парите на заемателя било в тежест на ищеца по делото. Дори и да се приемело, че е налице съгласие между страните едната да заеме, а другата да получи в заем пари /ако се приемело, че упълномощеното лице е действало в обема на дадените му пълномощия/, не можело да се приеме, че от събраните по делото доказателства било установено твърдението на ищеца, че сумата от 400000 евро е предадена от заемодателя на заемателя. От заключението на вещото лице Г. Д., прието в с. з. на 01.12.2009 г., се установявало, че ответното дружество няма открита валутна сметка, а по левовата му сметка в „У.К. Б." не била постъпвала левовата равностойност на 400000 евро. Сумата не била постъпвала и по касов път. Заключението на вещото лице било, че счетоводните записвания при ответника били редовно водени. Със счетоводните записвания, ищецът не можел да установи реалното предаване на сумата, предмет на договор за заем на заемателя- ответното дружество. Моли да не се кредитират показанията на свидетелите А. Б. И. и Ф. А. А., за което излага подробни съображения. За доказването на отчетна сделка между упълномощител и упълномощен на стойност над 5000 лева се изисквало наличие на писмен документ. Твърди, че А. Б. И., подписвайки договор за заем на 400000 евро при крайно неизгодни за дружеството условия, излезнал извън обема на дадените му с пълномощното правомощия за извършване на действия от името и за сметка на дружеството и той не бил упълномощаван да извършва действия по финансирането на обекта. Волята на съдружниците била финансирането на обекта да се извършва с допълнителни парични вноски от страна на съдружниците, без дружеството да се задължава към трети лица. Пълномощно рег. № 33 от 12.01.2009 г. на нотариус Е. К. от управителя Р. М., било дадено с цел А. Б. И. да може да изпълни решенията на Общото събрание от 14.09.2008 г. Безспорно било, че пълномощното било дадено по отношение на притежавания от дружеството недвижим имот, представляващ обект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи" в УПИ XII- 194 в кв. 18 м. „Б. ш." гр. С. и упълномощеното лице е имало правомощия да представлява дружеството във връзка със строителството на обекта, но не и с неговото финансиране. Дори и да се приемело, че упълномощеното лице може да сключи договор за заем, получаването на сумата следвало да стане по банков път, директно в банковата сметка на дружеството, тъй като упълномощеното лице не е имало правомощия да извършва фактически действия, а само правни такива.