Решение № 634 от 26.03.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№................ гр. София, 26.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря М. Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Ат. Маджев т.д. № 8500 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:

Образувано е по искова молба с вх.№149034/21.11.2016 г. и молба-уточнение с вх. №155129/01.12.2016 г. на „Ф.0.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Д.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Средец“, пл. „********“ № ********.

Предявен за разглеждане е осъдителен иск при квалификацията на чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД от „Ф.0.” ООД срещу „Д.В.“ ЕАД за заплащане на сума в размер на 32 319,09 лв., представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение по договор за съвместна дейност от 29.04.2015г., ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на предявяване на искова молба в съда – 21.11.2016г. до окончателното изплащане на главния дълг.

В исковата молба ищецът поддържа, че по силата на сключен между страните на 29.04.2015г. договор за съвместна дейност, ответникът му възлага управлението на заведения, находящи се в курортен комплекс „Златни пясъци“, на територията на хотел - „Дабълтрийм Хилтън“. За предоставените услуги по управление на заведенията и магазина ответното дружество се поддържа да е договорено да дължи възнаграждение, което е платимо ежеседмично, авансово всеки понеделник и съставлява сума, в размер на стойността на 50% от перспективната седмична заетост, изчислена съгласно хотелска софтуерна програма „Клок“ и доплащане до ден сряда, за всяка предходна седмица, отново въз основа на изчисления по програма „Клок“ и след предоставяне на фактура. Според ищеца, съгласно посоченият договор, остават неразплатени фактури: а.) Фактура 191/28.08.2015г., за сумата от 6 630,50 лв. б.) Фактура 193/03.09.2015г., за сумата от 2 231,76 лв. в.) Фактура 194/17.09.2015г., за сумата от 18 995 лв. г.) Фактура 198/01.11.2015г., за сумата от 20 142,50 лв. д.) Фактура 199/01.11.2015г., за сумата от 16 582 лв. е.) Фактура 200/01.12.2015г., за сумата от 9 311 лв. ж.) Фактура 201/01.12.2015г., за сумата от 4 892 лв. з.) Фактура 202/01.12.2015г., за сумата от 3 440,50 лв. и.) Фактура 203/01.12.2015г., за сумата от 51 лв. й.) Фактура 199/01.11.2015г., за сумата от 4,50 лв., като общият размер на задълженията на ответника към ищеца по фактурите възлиза на 82 280,76 лв. На следващо място ищецът твърди, че съгласно договора с ответника, са се съгласили печалбата, реализирана от обектите, предмет на съвместната им дейност, да бъде разделена поравно. Приели са, че за печалба ще се приема финансовата разлика между постъпленията в брой или по банков път, реализирани от продажбата на стоки и услуги от заведенията и магазина, и разходите за заплащане и квартира на служители, чието работно място е само и единствено в обектите, посочени в договора, както и разходите за закупуване на оборудване и обзавеждане в тези обекти, всичките заплатени от ищеца. Според ищеца за 2015г. в обектите по договора са реализирани общи постъпления в размер на 214 704,52 лв. без ДДС, които се намалят със сумата от 118 735,26 лв. без ДДС – сторени разходи за закупуване на стоки; със сумата от 20 447,59 лв. – сторени разходи за заплати на лицата, работещи в обектите; със сумата от 3 310,12 лв. – сторени разходи за осигуровки на тези лица. Така ищецът релевира, че се формирал положителен финансов резултат, който подлежи на разпределение между страните по контракта за съвместна дейност в размер на сумата от 72 211,55 лв. без ДДС, или по 36 105,77 лв. без ДДС за „Д.В.“ ЕАД и за ищеца. От посочената сума според ищеца остава за фактуриране от ответника сума в размер на 5 505,77 лв. без ДДС. Отделно ищецът посочва, че дължи на ответника сума в размер на 5 528,96 лв. без ДДС по Фактура №496/01.06.2015г. Така според ищеца след прихващане на вземането си от ответника в размер на 82 280,76 лв. със задълженията си към последния възлизащи в размер на 49 347,44 лв., за което ищецът прави изрично изявление за прихващане до размера на по-малкото задължение с исковата молба, остава неизплатена от ответника на ищеца сума в размер на 32 933,32 лв. и именно тя е предмет на предприетата от него съдебна защита за реално изпълнение на договорно задължение. За да постигне изпълнение на това договорно задължение ищецът изтъква, че е изпращал писма до ответника с покана да му плати, но плащане не е последвало. За посочените парични притезания ищецът поддържа изложенията си да е кредитор и иска от СГС да постанови съдебно решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер от 32 933,32 лв. Същевременно се иска и присъждане на разноските направени във връзка с водене на делото, а така също и законна лихва върху вземането за главница, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга в хипотезата на позитивно осъдително решение.

В молбата уточнение от 01.12.2016 г. ищецът конкретизира исковата молба, като сочи, че положителният финансов резултат, подлежащ за разпределение, съгласно договора между страните, е в размер на 72 211,55 лв. без ДДС, или сума от 36 105,77 лв. без ДДС /сума в размер на 43 326, 92 лв. с ДДС/ за всеки от тях. Също така сочи, че задължението на ищеца към ответника по Фактура №496/01.06.2015г. е в размер на 5 528, 96 лв. без ДДС или 6 634,75 лв. с ДДС, като се формира общо задължение на ищеца към ответника в размер на 49 961,67 лв., а при изчисляването на посочената в исковата молба сума в размер на 49 347,77 лв. е допусната техническа грешка. Поради тази причина, след изявлението за прихващане от страна на ищеца от общата дължима сума от ответника, в размер на 82 280,76 лв., със сумата от 49 961,67 лв., която е насрещно дължима от ищеца на ответника, то последния остава задължен спрямо ищеца за парично вземане в размер на 32 319,09 лв. за която да се смята предявен иска.

Ответната страна – „Д.Б.“ ЕАД се е възползвала от правото си по реда на чл. 367 ГПК на отговор по насочените спрямо нея искови претенции. Твърди се, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение, тъй като в посочените в нея десет фактури не се посочва какво точно и за какъв период е фактурирано. Възразява изцяло против предявените за разглеждане искови претенции, оспорва ги по основание и размер, като се изтъква, че ищецът не е изпълнил надлежно задълженията си по процесния договор. Не се оспорват твърденията на ищеца, доуточнени с допълнителната му молба, че дължи на ответника сумата възлизаща на стойност от 49 961,67 лв., но се твърди, че ищецът, на основание чл.11 от процесния договор, дължи и сумата от 32 800 лв. без ДДС или 39 360 лв. с ДДС. Оспорва се размерът на посочения в исковата молба положителен финансов резултат. Споменава се, че реализираните общи постъпления за 2015г. от обектите не са коригирани с действително извършените разходи за обектите, а оттам и подлежащите на приспадане разходи са различни. В условията на евентуалност, при основателност на иска на ищеца в размер на 32 319,09 лв., се противопоставя възражение за прихващане със сума в размер на 82 686,92 лв. с вкл. ДДС, която ответникът твърди, че ищецът му дължи на основание същия договор. Отправя се претенция за присъждане на направените от ответника по повод защитата му разноски в настоящото производство.

В предоставения на ищеца срок по смисъла на чл. 372 ГПК, същия е упражнил правото си да подаде допълнителна искова молба с вх. №13300/02.02.2017г. С нея се поддържат и доразвиват твърденията и съображенията, изложени в исковата молба, оспорва ответниковото възражение за нередовност на исковата молба, сочи се, че всяка от посочените фактури е за обслужване на гости „ALLINCLUSIVE“ е с посочен времеви период, придружаващите фактурите документи са двустранно подписвани протоколи от софтуерна хотелска програма „Клок“ и проформа фактури.

Навежда се неоснователност на възраженията на ответника за недължимост на претенцията на ищеца, оспорват се твърденията на ответника за размера на печалба от обектите, както и неоснователност на направените изявления за прихващане.

Ответната страна, в предоставения и срок по смисъла на чл. 373 от ГПК, представя отговор по допълнителната искова молба. Поддържа и доразвива съображенията, изложени в отговора на исковата молба, възразява се изцяло против предявените за разглеждане допълнителни искови твърдения и доводи, като се оспорват изцяло. Говори се за неверност в ползвания начин на изчисляване на дължимите на ответника от ищеца, по силата на договора, възнаграждения.

Съдът като разгледа наведените от страните доводи и събраните доказателства, намира следното:

Не се спори между страните, а и се установява от представения като писмено доказателство по делото договор за съвместна дейност, сключен на 29.04.2015 г., че ответникът „Д.В.“ ЕАД е възложил на ищеца управлението на заведения и магазин, находящи се в к.к. „Златни пясъци“ на територията на хотел „Д.Б.Х.“ и хотел „Х.С.“ в периода от 30.04.2015 г. до 30.09.2015 г. За предоставените услуги по управление на заведенията и магазина страните са се съгласили на ищеца да бъде заплащано възнаграждение, съобразено с характера и обема на предоставените услуги както следва: 1./ 5 лв. за нощувка на платен възрастен турист на база Ол Инклузив, 2./ 2,50 лв. за нощувка на платено дете на база Ол Инклузив; 3./ 1,00 лв. за нощувка на платен възрастен на база, различна от Ол Инклузив; 4./ 0,50 лв. за нощувка на платено дете на база, различна от Ол Инклузив; и 5./ за нощувка на безплатно дете е посочено, че възнаграждението е 0,00 лв. Страните са уговорили възнаграждението да бъде платимо ежеседмично, като всеки понеделник се извършва авансово плащане в размер на стойността на 50% от перспективната седмична заетост, изчислена съгласно хотелска софтуерна програма „Клок“, а до сряда се извършва доплащане на остатъкът от окончателното възнаграждение, дължимо за предходната седмица, формирано въз основа на изчисления по програма „Клок“ и след предоставяне на фактура. Видно от разпоредбата на чл. 11 от договора страните са се съгласили печалбата, реализирана от обектите, предмет на съвместната дейност, да бъде разделяна поравно между тях, като са уточнили, че на поделяне подлежи финансовата разлика между постъпленията, реализирани от продажбата на стоки и услуги от заведенията и магазина, и разходите за заплащане и квартира на служители, чието работно място е само и единствено в обектите, посочени в договора, както и разходите за закупуване на оборудване и обзавеждане в тези обекти. В чл. 11.2. е предвидена възможността, наред с изрично изброените в предходната точка, на ищеца да бъдат признати и други разходи.

Като писмени доказателства по делото са приети 17 на брой двустранно подписани справки от хотелска програма „Клок“, отнасящи се до предоставените услуги по управление на обектите в хотел „Х.С.“ и „Д.Б.Х.“. В тях се съдържа информация, че в периода от 03.08.2015 г. до 28.09.2015 г. в обектите, предмет на сключения между страните договор за съвместна дейност, са предоставени хотелски услуги на общо 30 157 възрастни, от които 28 410 са отразени като платими, а останалите 1 747 като безплатни. За същия период в справките са отразени 5 613 нощувки на деца, от които 2 133 са отразени като платими, а останалите 3 480 като безплатни.

По делото са представени девет на брой данъчни фактури, издадени от ищеца, установяващи вземанията му за възнаграждение по чл. 9 от договора с „Д.В.“ ЕАД, както следва – фактура № 191/28.08.2015г. за сумата от 18 530,50 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за периода 03.08.2015 г. – 09.08.2015 г., фактура № 193/03.09.2015 г. за сумата от 17 551 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за периода 10.08.2015 г. – 16.08.2015 г., фактура № 194/17.09.2015г. за сумата от 18 995 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за периода 17.08.2015 г. – 23.08.2015 г., фактура № 198/01.11.2015г. за сумата от 20 142,50 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за периода 24.08.2015 г. – 30.08.2015 г., фактура № 199/01.11.2015 г. за сумата от 16 582 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за периода 31.08.2015 г. – 06.09.2015 г., фактура № 200/01.12.2015 г. за сумата от 9 331 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за периода 07.09.2015 г. – 13.09.2015 г., фактура № 201/01.12.2015 г. за сумата от 4 892 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за периода 14.09.2015 г. – 20.09.2015 г., фактура № 202/01.12.2015 г. за сумата от 3 440,50 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за периода 21.09.2015 г. – 27.09.2015 г., фактура № 203/01.12.2015 г. за сумата от 51,00 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за 28.09.2015 г. Фактурите са подписани от представител на всяка от страните по договора, съответно от управителя Янко Милков за ищеца и от Светослав Дацов за „Д.В.“ ЕАД.