Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 30.03.2023, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 64/2023
Вид
Решение № 51
Подписан
30.03.2023
В сила
30.03.2023
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 46, ал. 2, изр. 1 · Закон за нормативните актове
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 69, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 140 · Кодекс на труда
  • чл. 143 · Кодекс на труда
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. В., 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело №

20231300500064 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ГД „ПБЗН” – МВР със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “П.” №*, против Решение №130 от 05.12.2022г. постановено по гр.д.№290/2022г. по описа на РС-Б..

С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Б. К. Н. с ЕГ********** от гр. Б., обл. В., ул.“П.Г.Д.“ №* сумата от 59 9,54 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187 ЗМВР и 138.18 лв. - мораторни лихви на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1 6.08.2022 г. до окончателното и изплащане. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв., а на РС - Б. сумата от 50.00 лева - държавна такса, сумата от 90.00 лева - разноски за вещо лице и по 5лв.- държ. такса в случай на служебно издаване на изп. лист в полза на съда и в полза на ищеца.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон.

Поддържа се, че страните по делото са в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР, който закон е специален и в него няма препращаща норма към КТ и издадените към него подзаконови нормативни актове. Не е налице празнота в нормативната уредба в ЗМВР и РС-Б. неправилно е приел, че субсидиарно следва да се приложат ЗДСл, КТ и чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, съгласно който продължителността на нощния труд е 7 часа, според който е предвидено нощните часове да се превръщат с коефициент1.143 в дневни, като навежда доводи в тази насока.

Излага се още, че разликата в допустимата продължителност на нощния труд между служителите в МВР – 8ч. и работниците по трудово правоотношение – 7ч, предвидена с 1 разпоредбите на ЗМВР и съответно КТ, не е несъответствие в законодателството.

Продължителността на нощния труд от 8ч за служители на МВР е съобразена с характера на дейността им, поради което в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове са предвидени различни права (привилегии) за служителите на МВР в отклонение от КТ, които да служат за компенсация, поради което не е налице положен от ищеца извънреден труд

Поддържа се, че поради това РС-Б. неправилно е приел, че за процесния период на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено в НСОРЗ, която не може да намери приложение в настоящия случай. Поради недължимост на сумата по главния иск, неоснователен е и акцесорния иск за лихви. След като е приел обратното ВРС е постановил незаконосъобразно решение, за което се иска да бъде отменено изцяло, като се приеме, че предявените искове са неоснователни.

Поддържа се, че решението на БРС е неправилно и в частта за присъдените на ищеца разноски. Размерът от 700 лв. присъдено адвокатско възнаграждение е прекомерно от предвиденото в Наредба№ 1/2004 г. МРАБ, в редакцията преди изменението й с ДВ бр. 88 от 4 ноември 2022 г., когато е осъществена правната помощ.

Неправилно било допуснатото предварително изпълнение в частта за присъденото възнаграждение за работа, с оглед на Разпореждане от 26.02.2020 г. за образуване на тълк. д. № 1/2020 г., ОСГК НА ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове. Иска присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за двете инстанции. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Б.

К. Н. с ЕГ********** от гр. Б., обл. В., ул.“П.Г.Д.“ №* чрез адв.-пълномощник В. М. от АКП., с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се навеждат подробни доводи в насока законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение. Иска се от съда да потвърди решението на РС-Б. и да присъди разноски за въззивното производство. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

ОС-В., след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с чл.187 от ЗМВР, вр. с чл. 150, във вр. чл. 140 КТ и чл.86 от ЗЗД. Ищецът, след направеното изменение на размера на иска и оттегляне на иска за част от периода, претендира за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.08.2019г. до 10.07.2020г., получен в резултата на преизчисляване на положен нощен труд при превръщане на нощните часове в дневни съобразно определен коефициент, общо в размер на 599.54 лева и обезщетение за забава в размер на 13 8.18 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който се поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани по размер, тъй като ищеца работи по служебно правоотношение, същият не е положил извънреден труд и не е работил извън установеното работно време, а осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици. Оспорил е приложимостта на разпоредбите на КТ, ЗДС и НСОРЗ по отношение на служителите на МВР, като развил доводи в насока, че не е налице празнота в ЗМВР. Статутът на служителите по служебно правоотношение, включително и на ищеца се урежда единствено в ЗМВР, където е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както е регламентирано и заплащането им.

Между страните по делото не е спорно, че: страните се намират в служебно правоотношение по силата на което ищецът заема при ответника ГД „ПБЗН”-МВР длъжността “командир на екип ” в РС ПБЗН-Б.; за исковия период от 16.08.2019г. до 10.07.2020г. ищецът е работил на сменен режим със смени от 24 часа по график, респективно е полагал и нощен труд, при сумарно отчитане на отработеното време.

От заключението на приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период ищецът е полагал труд при ответника на длъжност “командир на екип” в РС 2

ПБЗН-Б. и работил на сменен режим –с продължителност 24 часа, включващи и нощен труд от 22 ч. до 6 ч., и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период. Съгласно експертизата за исковия период ищецът е отработил 488 часа нощен труд, за които ищецът му е заплатил добавка от 0.25лв. за всеки отработен час.

Съгласно поставената задача, вещото лице е изчислило паричната стойност на получения като извънреден труд - 69.784 часа чрез преобразуване на отработените часове нощен труд в дневен труд с коефициент 1.143 за исковия период от 16.08.2019г. до 10.07.2020г., която възлиза на сумата от 599,54лв. Обезщетението за забава на плащането на така изчислената главница по периоди на възникване е в размер на 138.18 лева.

Съдът кредитира приетата по делото експертиза, като законосъобразна и обоснована.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и по същество не се оспорва от страните нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция .

За да уважи предявените искове РС-Б. е приел, че съобразно чл. 31, и чл.34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

БРС е приел, че в последващите приети наредби по чл. 187, ал.9 ЗМВР, изброени от съда, включително и действащите за процесния период нормативни актове, издадени от министъра на МВР: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г. г., в сила от 2.08.2016 г.), Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., не съдържат правна уредба, аналогична на отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., поради което е налице празнота в специалния закон - ЗМВР и подзаконовите актове, уреждащи статута ни ищеца, и следва да се приложат субсидиарно разпоредбите на ЗДСл, КТ и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143.

БРС е обосновал субсидиарното прилагане на НСОРЗ с недопускането на различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, неравностойното им третиране и недопускане на дискриминация.

При така установената фактическа обстановка ОС-В. приема за установено от правна страна следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на 3 мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа обстановка въззивната жалба се явява основателна, поради следните съображения:

Съдът след като съобрази редакцията на ЗМВР към исковия период приема, че предявените искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 6 от ЗМВР - за заплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и по чл.86 от ЗЗД.