Определение № 214 от 05.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000738 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от “Е.”ООД с ЕИК ***,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. В. Д.,в която е поискано на основание чл.248,ал.1 от ГПК да бъде изменено решение №103/14.03.2024 г.,постановено по настоящото дело,в частта,с която дружеството-молител е осъдено да заплати на “Л.”ООД с ЕИК *** сумата от 2258,86 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция,както и сумата от 6 409,21 лв. съдебни разноски за производството пред въззивната инстанция,като бъдат намалени същите разноски и за двете инстанции.

В молбата се поддържа,че съдът неправилно е определил размера на присъдените суми за адвокатско възнаграждение.В тази връзка се сочи,че дружеството-молител в срок е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и че присъдените суми за такова възнаграждение се явяват прекомерно завишени,както с оглед Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,така и с оглед фактическата и правна сложност на делото.Дружеството-молител счита,че съдът не е съобразил фактическата и правна сложност наделото с оглед неговия предмет,както и с оглед предприетите от пълномощника на “Л.”ООД процесуални действия и реално положения от него квалифициран труд.Позовава се и на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. По дело С-438/22 по преюдициално запитване,отправено от Софийски районен съд.

В законния срок от насрещната страна-“Л.”ООД с ЕИК ***,чрез пълномощника на дружеството адв. Г. К.,е подаден отговор на горната 1 молба,в който е изразено становището,че същата е неоснователна и са изложени подробни съображения за обосноваване на това становище.

По така постъпилата молба,като съобрази обстоятелствата и доказателствата по делото въз връзка с нея,както и доводите на страните,съдът приема следното:

Молбата е неоснователна.Както съдът е посочил в мотивите на решението си от 14.03.2024 г.,допълнително присъдените в полза на “Л.”ООД разноски от 2258,86 лв. като адвокатско възнаграждение за първата инстанция,са определени съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция,водещ до извода за основателността на предявения от посоченото дружество насрещен иск,като няма понастоящем причини въззивният съд да ревизира това свое становище.

На следващо място,относно присъденото в полза на “Л.”ООД адвокатско възнаграждение като разноски за въззивната инстанция,съдът в решението си от 14.03.2024 г. Е разгледал заявеното от насрещната страна-“Е.”ООД възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване на същото възнаграждение поради неговата прекомерност и е приел същото възражение за неоснователно.Понастоящем няма причина съдът да ревизира и това си становище,изразено в посоченото съдебно решение.Не е основателно и поддържаното в молбата по чл.248 от ГПК твърдение,че присъдената сума за адвокатско възнаграждение е прекомерно завишена с оглед фактическата и правна сложност на делото.В тази връзка съдът счита,че в случая делото е със значителна фактическа и правна сложност,а не обратното и от тази гледна точка не може да се приеме,че платеното от “Л.”ООД адвокатско възнаграждение се явява прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

Предвид горните съображения молбата по чл.248 от ГПК,подадена от “Е.”ООД ще се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата по чл.248,ал.1 от ГПК,подадена от “Е.”ООД с ЕИК *** чрез пълномощника на дружеството адв. В. Д.,в която е поискано на основание чл.248,ал.1 от ГПК да бъде изменено решение №103/14.03.2024 г.,постановено по настоящото дело,в частта,с която дружеството-молител е осъдено да заплати на “Л.”ООД с ЕИК *** сумата от 2258,86 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция,както и сумата от 6 409,21 лв. съдебни разноски за производството пред въззивната инстанция,като бъдат намалени същите разноски и за двете инстанции.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3