Определение № 219 от 19.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20235001000338 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. 3476/16.03.2023 г. от Ж. М. М. ЕГН ********** и М. Х. М. ЕГН **********, и двамата с адрес: **** – чрез процесуалния им представител адв. Ф. Г., със съдебен адрес: **** против акт, наречен решение, но имащ характер на определение - №39/06.02.2023г., постановено по т.д. №186/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният иск от Ж. М. М., ЕГН ********** и М. Х. М., ЕГН **********, с адрес: **** за признаване за установено, че не дължат на „П.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** на основание Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 331-077 от 17.04.2013 г., сключен с „М.Ю.“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 43 468.12 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 7504.63 евро - възнаградителна лихва от 17.07.2017 г. до 04.02.2020 г., сумата 475.53 евро - наказателна лихва за забава от 15.11.2017 г. до 04.02.2020 г., сумата 434.68 евро - законна лихва от 05.02.2020 г. до 12.03.2020г. г., сумата 289.08 евро - законна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., сумата 156.97 евро - законна лихва от 14.05.2020 г. до 26.05.2020г., както и сумата 2046.93 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.06.2020 г., въз основа на заповед за изпълнение № 694/01.06.2020 г., по реда на чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на РС С.З., по който е образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Р. М., рег.№ ***, с район на действие Окръжен съд С.З. и е прекратено производството по делото. Претендира се неговата отмяна.

1

Постъпил е писмен отговор по частната жалба от въззиваемата страна „П.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** – чрез пълномощника и юрисконсулт П. Х., с който се изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С обжалвания акт, наречен решение, но имащ характер на определение - №39/06.02.2023г., постановено по т.д. №186/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., е оставен без разглеждане като недопустим предявеният иск от Ж. М. М. и М. Х. М. за признаване за установено, че не дължат на „П.И.Б.“ ЕАД вземания, произтичащи от сключен договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 331-077 от 17.04.2013 г., сключен с „М.Ю.“ ЕАД, а именто: сумата от 43 468.12 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 7504.63 евро - възнаградителна лихва от 17.07.2017 г. до 04.02.2020 г., сумата 475.53 евро - наказателна лихва за забава от 15.11.2017 г. до 04.02.2020 г., сумата 434.68 евро - законна лихва от 05.02.2020 г. до 12.03.2020г. г., сумата 289.08 евро - законна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., сумата 156.97 евро - законна лихва от 14.05.2020 г. до 26.05.2020г., както и сумата 2046.93 лева - държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.06.2020 г., въз основа на заповед за изпълнение № 694/01.06.2020 г., издадена по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на РС - С.З., предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Р. М., рег.№ ***, с район на действие Окръжен съд С.З. и е прекратено производството по делото.

За да постанови обжалваното определение, Окръжният съд е приел, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като оспорването на вземането – предмет на изпълнение по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Р. М., рег.№ *** се основава на факти – изтекла погасителна давност за периода 16.03.2015 г. - 16.03.2020 г., които са настъпили преди изпълнителната сила на заповедта за изпълнение да се стабилизира окончателно с изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, без такова да бъде подадено.

Това становище се споделя и от настоящата инстанция.

С иск по чл.439 във връзка с чл.124 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство цели да установи, че не дължи изпълнение на сумата, присъдена в производството, по което е издадено изпълнителното основание. С този иск се навеждат факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което именно е издаден изпълнителния лист. Затова в случая основният въпрос е дали погасителната давност, на която се позовават ищците, е настъпила преди или след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист. Тъй като с този иск длъжникът оспорва изпълнението, то предпоставки за допустимостта му се явяват наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и изпълнителен процес. В случай че по делото се установят факти и обстоятелства, осъществени след съдебното установяване на 2 изпълняемото право, те биха довели до неговото отпадане, т.е. ще се опровергае установената със съдебен акт дължимост на вземането.

При оспорване на вземането с иск с правно основание чл.439 длъжникът следва да се позовава на новонастъпили факти, т.е. такива след влизане в сила на заповедта за изпълнение. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК - неподаването на възражение по чл.414 от ГПК и изтичането на срока за това, ще доведе до стабилизиране на заповедта за изпълнение.

Длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, има възможност да се защити чрез подаването на възражение срещу нея или с предявяването на иск по чл. 424 от ГПК, съгласно предвидените условия и в посочените срокове. Ако той пропусне да подаде възражение, заповедта за изпълнение влиза в сила и за длъжника се преклудира възможността да предяви иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и да оспори съществуването на вземането. /Определение № 950 от 28.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 550/2010 г., II т. о., ТК/.

След изтичане на срока за възражение и неподаване на такова, заповедта за изпълнение се стабилизира и се преклудират възраженията по отношение на фактите, съществували до проявлението на изпълнителната и сила, съотв. стабилизирането и.Длъжникът няма право да ги въведе в нов процес.

В случая срещу ищците е издадена Заповед за изпълнение № 694/01.06.2020 г., по реда на чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на РС - С.З.. Въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 01.06.2020г.

Издадената Заповед за изпълнение № 694/01.06.2020 г., по реда на чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д.

№ 1601/2020 г. по описа на РС - С.З., е връчена лично на Ж. М. М. и на М. Х. М. – чрез нея като негова съпруга - на 22.07.2020г.

Не се спори и това е изрично посочено в исковата молба на ищците, че по ч.гр.д.№ 1601/2020 г. по описа на РС - С.З., не е подадено възражение от тях като длъжници по чл.

414 от ГПК. Ето защо с изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение заповедта за изпълнение е вязла в законна сила на 06.08.2020г.

Твърденията в исковата молба за недължимост на сумите – предмет на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист - се основават на изтекла погасителна давност, която, според ищците, е започнала да тече на 16.03.2015г. / и независимо дали е три или пет годишна/ е изтекла преди 27.05.2020г. – когато е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Касае се за факт – изтичане на давностен срок настъпил преди влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Този факт обаче - погасяване на вземането на кредитора „П.И.Б.“ АД по давност е настъпил преди влизане в сила на заповедта за изпълнение и ищците са могли да го посочат чрез възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

След изтичане на срока за възражение, този факт се явява преклудиран и не може да служи като основание за предявяването на иск по 439 от ГПК. Ищците не навеждат твърдения за 3 други факти и обстоятелства, които да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение и които да водят до отпадане на изпълняемото право. Това обаче води до извод за недопустимост на предявените от тях искове, тъй като не се позовават на новоностъпили факти след влизане в сила за заповедта за изпълнение. Искът по чл. 439 ГПК е допустим само при условие, че длъжникът твърди, че са налице нови факти и обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Налага се общият извод, че така подадената въззивна частна жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на правния спор и направеното искане от страна на ответника, на основание чл.78 ал.4 от ГПК, жалбоподателите - ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица, ако са били защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.47 от ЗПП. Съдът, след като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 150 лева за производството по частната жалба.

Съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи понататъшното развитие на делото, т.е. определенията, подлежащи на обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Ето защо настоящият акт следва да се посочи като обжалваем пред ВКС.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна въззивна частна жалба вх.

3476/16.03.2023 г. от Ж. М. М. ЕГН ********** и М. Х. М. ЕГН **********, и двамата с адрес: **** – чрез процесуалния им представител адв. Ф. Г., със съдебен адрес: **** против акт, наречен решение, но имащ характер на определение - №39/06.02.2023г., постановено по т.д. №186/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният иск от Ж. М. М., ЕГН ********** и М. Х. М., ЕГН **********, с адрес: **** за признаване за установено, че не дължат на „П.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** на основание Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 331-077 от 17.04.2013 г., сключен с „М.Ю.“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 43 468.12 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 7504.63 евро - възнаградителна лихва от 17.07.2017 г. до 04.02.2020 г., сумата 475.53 евро - наказателна лихва за забава от 15.11.2017 г. до 04.02.2020 г., сумата 4

434.68 евро - законна лихва от 05.02.2020 г. до 12.03.2020г. г., сумата 289.08 евро - законна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., сумата 156.97 евро - законна лихва от 14.05.2020 г. до 26.05.2020г., както и сумата 2046.93 лева - държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.06.2020 г., въз основа на заповед за изпълнение № 694/01.06.2020 г., по реда на чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на РС С.З., по който е образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Р. М., рег.№ ***, с район на действие Окръжен съд С.З. и е прекратено производството по делото.

ОСЪЖДА Ж. М. М. ЕГН ********** и М. Х. М. ЕГН **********, и двамата с адрес: **** – чрез процесуалния им представител адв. Ф. Г., със съдебен адрес: **** да заплатят на „П.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** сумата 150 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение по частното въззивно производство.