Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16549 от 04.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21309/2022
Вид
Решение № 16549
Подписан
04.09.2024
Състав
ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16549 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110121309 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. ... К. срещу Д. М. К., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 41 ЗС, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 9932,50 лв., представляваща дължима от ответника част от направени от ищцата необходими разходи за ремонт на покрив на жилищна сграда, в която страните притежават самостоятелни обекти, и за почистване на дворното място след ремонта, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в ..., а ответникът е собственик на втория етаж от същата сграда. Поддържа, че покривът на сградата се нуждаел от неотложен ремонт поради цялостно компрометиране на покривната конструкция. Посочва, че в периода м. юли 2021г. – м. август 2021г. ремонтът бил извършен по нейно възлагане от ... съгласно договор от 16.07.2021г., като общата стойност на ремонтните дейности е в размер от 15200 лв., а съгласно анекс към договора били извършени допълнителни СМР на стойност 2071 лв., които суми заплатила на изпълнителя. Твърди, че е направила също и разходи за почистване на дворното място, изнасяне и транспорт на строителните отпадъци след приключване на ремонта в размер от 2592 лв., които заплатила на ....

Навежда, че с покана от 1.02.2022г. е отправила искане до ответника да й заплати половината от общата сума от 19863 лв. съразмерно на дела му в общите части на 1 сградата, но и до момента плащане от него не е извършено. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената искова защита, както и прави искане да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител адв. С. С. е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищцата, че ремонтните дейности са били наложителни с оглед състоянието на имота. Моли за отхвърляне на иска и претендира за присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Предмет на исковата претенция е вземане за сума, представляваща припадаща се на ответника част от средства за извършен от ищцата необходим ремонт на общи части в сграда, притежавана в режим на етажна собственост. С оглед твърденията на ищцата, че самостоятелните обекти в сградата са двата жилищни етажа от нея, съгласно чл. 3 ЗУЕС отношенията между страните, за които се твърди да притежават всеки по един етаж, във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата се уреждат от правилата на ЗС. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Разпоредбата на чл. 41 ЗС предвижда, че всеки собственик дължи съразмерно с дела си в общите части необходимите разноски за поддържането или за възстановяването им, като за извършването им не е необходимо решение на общото събрание на етажната собственост. Като вид тежести по смисъла на чл.

30, ал. 3 ЗС разноските, необходими за запазване на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на припадащата се на участието им в съсобствеността част от разноските на съсобственика, който ги е извършил, независимо кой от тях си служи с вещта, тъй като са направени за запазването й и ползват всички.

Достатъчно е да се установи, че тези разноски са били действително извършени поради нуждата да се запази вещта, без значение дали са довели и до увеличаване на нейната стойност.

Следователно основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на следните правопораждащи спорното право факти: 1/ притежавано от всяка от страните право на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост; 2/ извършени от ищцата разходи за ремонт на покрива на сградата, необходим за запазването й в годно за ползване състояние, в сочения размер. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на тези факти е в доказателствена тежест на ищцата.

Видно от приети като доказателства Договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от 7.09.1958г. и Протокол от проведено на 20.02.1987г. заседание по гр.д.№ 3/1987г. на Коларовски окръжен съд, 5-ти състав, в полза на . и . е била учредена суперфиция за построяване на процесната двуетажна жилищна сграда, като възникналата 2 между тях съсобственост върху изградената постройка е била прекратена със съдебна спогодба за доброволна делба, в която като съделители са участвали също . и ., за които няма данни на какво основание са придобили права в имуществената общност. В общ дял . и . са получили първи етаж от сградата, заедно с ½ идеална част от общите части и ½ идеална част от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, в дял на . е бил поставен втори етаж от сградата, заедно с ½ идеална част от общите части и ½ идеална част от правото на строеж, а на . е определено следващо се парично уравнение.

От представено удостоверение за наследници изх.№ 11216/06/10/21Г/П от 1.04.2022г., издадено от Столична община, р-н „Надежда“, се установява, че . е починал на 21.04.1993г., оставяйки за наследници по закон . (син), . (син) и . (съпруга от втори брак без общи на двамата от брака деца), като всеки от тях е получил по 1/3 част от наследственото имущество, включващо и ½ идеална част от първи етаж на процесната сграда и ¼ идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН), или по 1/6 идеална част от етажа и по 1/12 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж. . е починал на 30.11.2000г., като общо притежаваните от него към датата на откриване на наследството 4/6 идеални части от първия етаж на сградата и 1/3 идеална част от общите й части и от правото на строеж са преминали на основание наследствено правоприемство в патримониума на наследниците му по закон – ищцата С. А.

К. (съпруга, бракът с която няма данни кога е сключен с оглед преценка наличие на СИО) и .

(син) и всеки от тях е придобил по 1/3 идеална част от етажа и по 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж.

По данни от представено удостоверение за наследници от 19.08.2015г. (изх.№ не се чете), издадено от общ. Драгоман, . е починал на 12.12.2007г., оставяйки за единствен наследник по закон ..а (дъщеря), починала на 9.04.2009г. и оставила законни наследници ответника Д. М. К. (съпруг), . К. (син) и . К. (син), всеки от които е придобил по 1/3 идеална част от поставения при делбата в дял на общия наследодател . втори етаж от процесната сграда, и по 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН).

Процесната сграда по представените документи за собственост на наследодателите на страните е с административен адрес в ., за която улица не се спори, че понастоящем е с наименование „.“, като за идентичността на адресите свидетелства и представения по делото .. на нотариус Мария Михова-Рашкова, рег.№ 504 на НК, обективиращ договор за учредяване на ипотека върху първи етаж от сградата в полза на . за обезпечение на предоставен на ищцата банков кредит.

От обсъдените доказателства съдът намира да се установява, че процесната сграда като състояща се от два самостоятелни обекта – първи и втори жилищен етаж, всеки от които принадлежи на различни собственици, е в режим на етажна собственост и през исковия период страните се легитимират като етажни собственици в същата, съответно ищцата като собственик на 1/3 идеална част от първи етаж ведно с 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, а ответникът като собственик на 1/3 3 идеална част от втори етаж ведно с 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж.

По делото е представен Договор за извършване на СМР от 16.07.2021г., по силата на който ищцата е възложила на ... изпълнението на ремонтни дейности на покрива на процесната сграда, при уговорено дължимо възнаграждение в размер от 15200 лв., като с анекс към договора в предмета му са включени и допълнително възложени СМР на стойност 2071 лв. От представени 4 бр. вносни бележки от 19.07.2021г., 28.07.2021г., 4.08.2021г. и 11.08.2021г. се установява, че ищцата е заплатила по банков път по сметка на дружеството изпълнител съобразно договорените условия за плащане възнаграждението на вноски, за всяка от които са издадени фактури, също приобщени към доказателствата, посочени в платежните документи като основание за наредените преводи. Представен е и фискален бон от 17.06.2021г., издаден от ... за платена в брой сума в размер от 2592 лв. с указано основание за плащането извозване на отпадъци.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на допуснатия на ищцата свидетел Цветан Цветков, който посочва, че познава страните и е посещавал процесната сграда, чийто покрив допреди няколко години е бил в окаяно състояние и при дъждове са ставали течове, като лично е виждал вода да се стича по стълбите вътре. Дава сведения, че това наложило ищцата да ангажира майстори, които ремонтирали покрива като подновили старите греди и керемиди, а след приключване на ремонта дворното място било разчистено от строителните отпадъци. При преценка на свидетелските показания съдът приема същите за достоверни, отчитайки, че са дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, възпроизвеждащи непосредствено възприети от свидетеля обстоятелства, ясни, последователни и логични, както и неопровергани от останалия доказателствен материал.

По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано, изготвено от вещото лице след оглед на място и отчитайки кредитираните показания на разпитания свидетел. От експертното заключение се установява, че с оглед давността на строителството на процесната сграда и амортизираната с времето дървена конструкция на покрива, същият е бил в състояние за ремонт, без чието извършване би се стигнало до изгниване на конструкцията и разрушаването й, течове, компрометиращи външната мазилка на фасадата и наводнения във вътрешните помещения.

Съобразно констатациите на вещото лице всички предвидени съгласно сключения на 16.07.2021г. договор и анекса към него ремонтни дейности са били фактически изпълнени и ремонтът на покрива е изцяло завършен като е демонтирана старата му конструкция и са вложени нови материали с високо качество, а по време на огледа не са заварени оставени строителни отпадъци в дворното място.

Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства и кореспондиращите с тях изводи на вещото лице съдът приема за установено, че по възлагане на ищцата и за нейна сметка е бил извършен ремонт на покрива на процесната сграда, като ремонтните дейности са били действително наложителни за запазване на имота в годно за ползването му по предназначение състояние. Приетите констатации обосновават извод, че правопораждащият 4 спорното вземане фактически състав е изпълнен във всичките си елементи, поради което в полза на ищцата е възникнало вземане от ответника за част от направените от нея разходи за ремонт и почистване на строителните отпадъци след ремонта на обща стойност 19863 лв., припадаща се на дела му в общите части на сградата, който се установи да възлиза на 1/6 идеална част, или за сумата от 3310,50 лв.

С оглед изложеното, предявеният иск е частично основателен – за сумата от 3310,50 лв., до който размер следва да се уважи, а в останалата част – за разликата до пълния претендиран размер от 9932,50 лв., искът подлежи на отхвърляне. Като последица от частичното уважаване на иска в полза на ищцата следва да се присъди и законна лихва върху главницата от 3310,50 лв. считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.