Решение № 465 от 24.07.2024, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 424/2024
- Вид
- Решение № 465
- Подписан
- 24.07.2024
- Състав
- Росица Иванова Маркова, Христо Николов Христов, Катя Николова Гердова
Цитирани разпоредби
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 465 гр. Враца, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Ив. Маркова
Членове:
Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Л. Вл. В. като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20241400500424 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 95/11.04.2024 г. по гр. д. № 698/2023 г. по описа на Районен съд – Оряхово е осъден на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Районен съд – Козлодуй, представляван от административния си ръководител Галя Петрешкова Ставарова – Председател на РС Козлодуй да заплати на Д. Г. Б. , с ЕГН **********, от *** сумата от 950,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 941/2022 г. по описа на РС Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 950,00 лева до пълния претендиран размер от 5001,00 лева, като неоснователен. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Районен съд – Козлодуй да заплати на П. Ц. К., сумата от 15,00 лева, представляваща внесена държавна такса за разглеждане на предявения иск. Със същото решение е осъден Районен съд – Козлодуй да заплати на пълномощника на ищеца адв. Г. Г. от САК – *** сумата от 400,00 лева, представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Районен съд – Козлодуй, който обжалва решението в осъдителната част, като неправилно и незаконосъобразно.
Счита за неправилен извода на съда, че е налице неоснователно бездействие на 1 съдията-докладчик по гр. дело № 941/2022 г. по описа на РС Козлодуй и че са липсвали пречки за предприемане на действия по движение и насрочване на делото. Съдът не е отчел, че срока за разглеждане на делото от една година и четири месеца не е неразумен, тъй като посоченото дело се отличавало с правна и фактическа сложност и имало за предмет общо три обективно съединени иска, конституирани били три страни - включително трето лице помагач и ответник по обратния иск против него. Освен това делото се отличавало с изключителен обем на доказателствения материал, което изисквало период от време за запознаване, проучване и изготвяне на доклад по чл. 146 ГПК с разпределяне на доказателствената тежест съобразяване с всички наведени от страните твърдения и направени доказателствени искания. Поради горното, на съдията очевидно било необходимо време за подготовка на делото, което също следвало да се вземе предвид. Изискването за разумен срок означавало, че той не трябва и да е прекалено кратък, за да отговори на нуждите на справедливо правосъдие.
Не било отчетено и обстоятелството, че делото е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание, като от датата на насрочването му на 11.09.2023 г. до датата на постановяване на решението на 20.11.2023г., изминал разумен срок, от което можело да се направи извод, че са взети мерки за своевременното приключване на делото. Следвало да бъде съобразена и общата продължителност на делото от образуването му до постановяване на решението.
Не било отчетено обстоятелството, че освен посоченото дело в периода от 18.07.2022 г. до 26.07.2022 г. на същия докладчик били разпределени 59 броя гр. дела с идентичен предмет и искове, както и че съдията към датата на постъпване на тези дела, имал на доклад за разглеждане общо 28 бр. граждански дела по общия ред и в същия период получавала и разглеждала и наказателни дела. В периода до решаване на делото и били разпределяни при 100 % натовареност и постъпващите в PC Козлодуй, граждански и наказателни дела - общо 403 броя дела. През този период съдията докладчик провел и немалко на брой съдени заседания.
Отделно от това за периода от датата на образуване на делото до 14.02.2023 г. съдията докладчик изпълнявал функциите административен ръководител на PC Козлодуй, което включвало допълнителни административни дейности извън правораздавателната дейност.
От това се налагал извод, че извода на съда, че е налице неоснователно бездействие на съдията-докладчик и че е била налице липсата на пречки за предприемане на действия по движение и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е неправилен.
Понятието разумен срок не било изрично дефинирано, поради което и същото следвало да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. В настоящия случай бил налице този баланс, тъй като предмета, фактическата и правна сложност и обема на делото съобразен с работата на съдията докладчик да правораздава и по други дела, както и допълнителните административни дейности обосновават продължителността му на разглеждане от една година и четири месеца и този срок се явявал подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото.
Неправилен бил извода на съда, че Районен съд Козлодуй не е съд с висока натовареност, защото не отчел сравнителен отчет за движението на делата в съдилищата за 2021, 2022 и 2023 година публикуван на страницата на ВСС. Видно от него PC Козлодуй за 2022 г. е с действителна натовареност по разгледани дела месечно на един съдия - 46.50 дела и по свършени дело от съдия - 36.98. За първото полугодие на 2023 г. е с действителна натовареност по разгледани дела месечно на един съдия - 69.25 дела и по свършени дела от съдия - 56.50. Не било отчетено и обстоятелството, че съда работи от 19.01.2021 г. с незапълнен съдийски щат, което води до значително повишаване на действителната 2 натовареност на работещите съдии в PC Козлодуй. Но дори при пълен щат от пет работещи съдии, PC Козлодуй би бил с натовареност над средната за страната, ако се държи сметка за данните от цитирания по-горе отчет. Не се установявало наличие на причинно следствена връзка между твърдяното процесно забавяне на делото при негово насрочване и претърпени вреди от страна на ищеца, поради което и следвало да се изключи реализирането отговорността на държавата за причинени му неимуществени вреди. Неправилен в тази връзка се явявал извода на първоинстанционния съд за нанесените на ищеца вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата причинени му от нарушаване правото на разглеждане делото му в разумен срок. Съдът не отчел, че характера на делото не е от типа бързо производство налагащо разглеждането му в кратки срокове. Освен това предмета на спора нямал пряко отношение към оставането на ищеца без работа и доходи, а са касаело до евентуално бъдещо получаване на допълнително трудово възнаграждение.
Във всеки конкретен случай трябвало да се отчете какво е значението на разглеждания въпрос за жалбоподателя. Чл. 6 ЕКЗПЧ изисквал от националните власти да покажат "специална" или "особена" прилежност и добросъвестност, когато се касае за спорове, засягащи съществени права и интереси на жалбоподателя, вкл. като действат с максимална бързина, а процесния случай не попадал в съответните хипотези, установени в практиката и изброени в жалбата.
Делото на ищеца било образувано наред с още около 200 дела с идентичен предмет и същото искане, като към датата на предявяване на иска по ЗОДОВ по нито едно не било постановено влязло в законна сила решение. Неясно на фона на горепосочения брой дела и при положение, че по процесното дело са предприети процесуални действия по размяна на книжа в какво се изразявала тревогата, безпокойството, стреса и най-вече неувереността на ищеца в съда и Държавата.
Съдът неправилно дал вяра и кредитирал показанията на свидетеля на ищеца по делото за понесените от него неимуществени вреди, като не съобразил нормата на чл.172 ГПК във връзка с обстоятелствата, че свидетеля е колега на ищеца и има висящо идентично дело по ЗОДОВ в PC Оряхово, поради което се явява пряко заинтересован от делото.
Неправилен бил извода на съда, че притесненията на ищеца за развитието на делото и от евентуален неблагоприятен изход са довели до това той да претърпи вреди, като бъде накърнено чувството му за справедливост. Цитираната в тази връзка практика на ЕСПЧ и на ВКС била неотносима към процесния случай, тъй като ищеца сам инициирал процеса пред PC Козлодуй допускайки, че може да има неблагоприятен изход за него, което изключва отговорността на Държавата за евентуални негови субективни преживявания, който той би могъл да има от самото завеждане на исковата молба и не са в пряка и причинна връзка с продължителността на производството. Цитираните вреди в първоинстанционното решение причинени на ищеца са обичайните такива, които всяка една страна преживява във всеки един процес от неговото образуване до приключването му. Жалбоподателя иска отмяна на обжалваното решение в осъдителната част и отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.
С отговора въззиваемата страна иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски за един адвокат в размер 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Излага, че предметът на спора не включва установяване на вина на съдията, разглеждал 3 делото. Настоящото дело не било свързано с дисциплинарно, наказателно или гражданско производство срещу съдията-докладчик и нейните действия или бездействия по делото, както и обстоятелствата, при които е работила и ползвала отпуск, не можели да обусловят решаването на спора. Предметът на спора касаел обективната вина на Районен съд Козлодуй, който като представител на държавата не направил необходимото, за да може производството да приключи в разумен срок, като съответно и искът не бил насочен към съдията-докладчик, а към районния съд. Производствата по чл. 26, ал. 1 от ЗОДОВ касаели т. нар. „обективна вина", при която отговорност носи съответната държавна институция, а не конкретния служител/магистрат. Счита информацията за отпуск на съдията, включително по болест, натовареност на съда и съдията и законовите съдебни ваканции за неотносими факти към предмета на доказване. Ответникът - Районен съд - Козлодуй, следвало да докаже, че взел всички мерки за законосъобразно приключване на делото. Това не било сторено.
Напротив, именно ответникът предоставил обилни доказателства в подкрепа на твърдението, че отлично знаел за забавянията, които са отразени в различни деловодни системи и са констатирани при годишната инвентаризация през 2023 г., но не предприел никакви действия за преодоляване на неразглеждане на делото в разумен срок. Такива действия били достъпни - контрол върху работата на съдията относно спазване на сроковете, искане за командироване на съдии от други съдилища, възлагане на работата по делото на други съдии и от същия съд и т.н., но не били предприети от ответника. В този смисъл била и съдебната практика на ЕСПЧ. Сочи практика в подкрепа на доводите си.
Единствено относима към правния спор била фактическата и правна сложност на делото, която обаче не обуславяла периода от подаване на исковата молба до приключване на процедурата по чл. 131 и сл. от ГПК от поне четири месеца. Всички материали по всички 59 дела, възложени на същия съдия, били абсолютно идентични по своето съдържание, което напълно обезсмисляло те да бъдат анализирани и четени 59 пъти и съответно периодът за работа по тях да се увеличава 59 пъти. По всички такива дела останалите съдии в PC Козлодуй и ОС - Враца успели да се запознаят с всички материали по всяко от делата и да формират своето становище и решение в значително по-кратък срок - под половин година, което само по себе си представлявало индикатор за нормалната продължителност за разглеждане на този вид дела. Ответникът не оспорил в рамките на съдебното дирене годността и валидността на свидетелските показания на свидетеля, който представил пред съда последователни, пълни, логично свързани и житейски обосновани данни за негативните изживявания на ищеца и връзката им с воденото от последния гражданско дело в PC - Козлодуй.