Решение № 87 от 21.10.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Бургас, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20252000600201 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на изрично упълномощения защитник на осъдения А. Т. А. са релевирани основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в това число нарушено право на защита на подсъдимия. Защитникът посочва като съществени процесуални нарушения неспазването на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК в дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствените материали, вследствие на което не е разкрита обективната истина по реда и със средствата, предвидени в закона и решението на съда не е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Характеризира като съществено процесуално нарушение изготвянето на обвинителния акт в 1 несъответствие с изискванията на чл.246 от НПК, като не конкретизира и не аргументира недостатъците в прокурорския акт. Оспорва годността на тестовата касета от техническото средство като веществено доказателство, тъй като не е събрана чрез допустимите по НПК способи и не е приложена по делото така, че да се избегне каквато и да е опасност от повреда или изменение. Отбелязва, че по делото не е бил съставен и протокол за оглед на тестовата касета като веществено доказателство, поради което не е събрана по надлежния ред информацията относно показанията на теста след извършената проверка на подсъдимия, както неправилно е назован осъденият. Оспорва и самата процедура по извършване на проверка на осъдения. Твърди, че констатирането на наркотични вещества в организма на осъдения е било извършено преди да започне самото разследване, като това действие е извършено от полицейски служители и не е измежду процесуалноследствените действия, които законодателят е предвидил в чл.212, ал.2 от НПК. Приема, че това действие е извънпроцесуално и установените с него факти нямат доказателствена стойност, защото използваното доказателствено средство не е събрано или изготвено при условията и по реда на НПК.

Изразява позиция, че Наредбата за установяване на употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози има за цел да регламентира работата на полицейските органи и болничните заведения във връзка с извършване на административно нарушение по ЗДП, но не и установяване и доказване извършването на престъпление. Излага пространни съображения, с които аргументира нарушения, допуснати в процедурата по тестване на осъдения с техническото средство. Като подчертава, че осъденият никога не е употребявал марихуана, поради което и резултатът от изследването с техническо средство следва да се счита за неправилен и осъденият да бъде признат за невинен. Упреква съдилищата в невземането на всички мерки за разкриването на обективната истина, в частност на какво се дължи резултата на техническото средство и дали същият се дължи на приеманите от осъдения хранителни добавки. Отбелязва, че в процедурата за изследване на осъдения за употреба на наркотични вещества, на същия не е била дадена възможност да даде проба на урина за анализ, след като е заявил, че не може да даде кръвна такава. В тази връзка изтъква, че впоследствие са представени два резултата от тест на урина, в които няма наличие на наркотични вещества, а по указания на Дрегер, дадени от самия производител, наркотичното вещество канабис се 2 задържа в урината повече от 45 дни, което в случая е доказателство, че осъденият А. не е употребявал наркотични вещества. По-нататък твърди, че положителният резултат за употреба на наркотични вещества в случая може да се дължи на неизправност на конкретния уред към момента на проверката, въпреки срока му на изправност, като това обстоятелство е следвало да се изясни чрез назначаването и изготвянето на техническа експертиза. Критикува отказа на съда да приеме като писмени доказателства два превода на Указания за работа с Дрегер Драг 5000 и смята този доказателствен отказ за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, защото е довел до неизясняване на обективната истина относно основния факт по чл.102, т.1 от НПК. Отрича наличието на субективния елемент от престъпния състав на вмененото деяние, като твърди, че в случая не е изследван процесът на усвояване на CBD маслото от организма на осъдения, който е приемал хранителни добавки. Акцентира на надлежно събрани доказателствени материали, каквито са обясненията на подсъдимия, показания на разпитани свидетели, множество документи като писмени доказателства, които установяват, че осъденият А. е приемал медикаменти. Същевременно упреква съда, че е допуснал процесуално нарушение, отказвайки да назначи химическа експертиза, която да установи дали при употреба на тези медикаменти може да се получи положителен резултат при тест с „Дрегер 5000“. Позовава се на заключението на назначената във въззивното производство фармакологична експертиза, според което след употреба на един от медикаментите, съдържащ канабидиол и при превишаване на предписаните дози, което се е случвало не един път при осъдения А., апаратът би отчел положителен резултат, без лицето да е използвало канабис. Отново отбелязва, че осъденият е приемал хранителната добавка CBD масло, чиято основна съставка е канабидиолът, но доколкото последният не е наркотик, не е канабис и не е забранено вещество, прави извод, че от обективната страна не е осъществен съставът на чл.343б, ал.3 от НК. Критикува въззивния съд, който се е доверил на оспореното и съдържащо противоречиви изводи заключение на фармакологичната експертиза, което се основава изцяло на характеристиките на марихуана /канабис/ и не отчита, че осъденият е употребил CBD масло – легално вещество, което не се класифицира като наркотик, не предизвиква психоактивен или упойващ ефект, продава се свободно в аптеки, онлайн магазини и е включено в списъка на „новите храни“ 3 към Министерството на земеделието и храните.

На следващо място открива процесуално нарушение в изготвянето на съдебните актове на двете инстанции при неспазване на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК досежно мотивите към присъдата и съответно на чл.339, ал.2 от НПК досежно мотивите към въззивното решение. Формира извод, че допуснатите от съдилищата процесуални нарушения са довели и до нарушение на материалния закон, като са обосновали незаконосъобразно осъждане на А. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Категорично възразява срещу прилагането на чл.343б, ал.5 от НК, тъй като законодателят не е обезпечил баланса между ограничението на правото на собственост на извършителите на престъпления по чл.343б от НК и защитата на правото на живот и телесна неприкосновеност на гражданите, поради факта, че в случая априори е предвидено императивното отнемане на МПС. Счита, че е налице пречка за прилагане на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК поради противоречието й с чл.2, § 1 и чл.5 от Рамково решение 2005/212/ПВР във вр. с чл.49, § 3 от ХОПЕС. Приема, че следва да се извърши корективно тълкуване на нормата на чл.343б, ал.5 от НК във вр. дс чл.53, ал.1, б. „а“ от НК и да се прецени дали тази ограничителна наказателна мярка е пропорционална на обществената опасност на деянието и дееца. Като заключава, че е нарушен законът и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, мотивира извод за изпълнено основание за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Моли апелативния съд да възобнови наказателното производство, да отмени въззивното решение и първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание по настоящото извънредно производство упълномощеният защитник на осъдения А. Т. А. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения и не добавя допълнителни аргументи в подкрепа на направените възражения. Акцентира на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на осъдения. Не мотивира довод за явна несправедливост на наложените наказания.

Осъденият А. Т. А. се присъедини към пледоарията на своя защитник и поиска да се възобнови производството по делото, като същото се върне за 4 ново разглеждане на Районен съд – Ямбол. Заяви, че е невинен, тъй като не използва наркотици. Приемал лекарство, за да може да спи.

В последната си дума осъденият А. Т. А. заяви, че иска делото да бъде възобновено.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането на осъдения А. Т. А. за възобновяване на наказателното производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се остави без уважение.

Изрази становище, че не са допуснати твърдяните от защитника на осъдения процесуални нарушения, които да са ограничили правата му на защита. Счита, че доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в недостатъци в обвинителния акт, е направен несвоевременно, тъй като е следвало да бъде изчерпан в хода на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Независимо от това, приема, че по същество същият довод е неоснователен, тъй като обвинителният акт не страда от никакви пороци. За неоснователно намира и възражението за допуснати нарушения при тестването на осъдения с „Драг тест“ на инкриминираната дата. Солидаризира се с изразеното становище на първоинстанционния и въззивния съд, според което проверката на осъдения за употреба на наркотични вещества е извършена съобразно правилата на Наредба №1/2017 г. на Министерството на здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието, тъй като използваният уред е бил в срока на сервизната проверка за техническа годност и е бил индивидуализиран чрез съответен номер. Едновременно с това отказът на осъдения да даде кръвна проба след отчетения положителен резултат на техническото средство, е бил надлежно документиран в болничното заведение. Споделя оценката на първата инстанция за негодност на допълнително представените от защитата писмени лабораторни изследвания, установяващи липса на канабис в организма на осъдения, тъй като е изминал дълъг период от време след инкриминираната дата и пробите не са дадени по надлежния ред, предвидения в НПК и цитираната наредба. Категоричен е, че не е нарушено правото на защита на осъдения А., тъй като същият е бил представляван от упълномощен защитник в досъдебното производство, бил е защитаван от двама упълномощени защитници в съдебната фаза, участвал е активно в разпита на свидетелите и на вещото лице – фармацевт в съдебната фаза. Приема, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са спазили разпоредбите на 5 чл.13, чл.14, ч18 и чл.107 от НПК при изграждане на вътрешното си убеждение относно значимите за обвинението фактически положения. Смята за неоснователен отправения от защитата упрек към съдилищата за доказателствена необезпеченост на изводите им за авторството на деянието и за вината на осъдения. Изтъква, че по делото са събрани множество доказателства, в това число последователни и кореспондиращи помежду си показания на свидетели – служители при ОД на МВР – Ямбол, показанията на изправното техническо средство, заключението на съдебно-фармакологичната експертиза, отчасти обясненията на осъдения в качеството му на обвиняем от 02.04.2024 г., установяващи употребата на канабис и наличието на този наркотик в организма на осъденото лице. Намира наложеното при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание от осем месеца лишаване от свобода за справедливо. Отбелязва, че при индивидуализацията на наказанието не следва да се пренебрегват високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и на осъдения, който е извършил престъплението в изпитателния срок на предходно условно осъждане, поради което няма законово основание за смекчаване на отговорността на осъденото лице. По изложените съображения намира искането на защитника на осъдения А. за възобновяване на приключилото наказателно дело за неоснователно и предлага същото да бъде оставено без уважение.