Решение № 3886 от 14.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3886 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100507268 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба на „К.Р.Б.“ ЕООД – длъжник по изп. д. № 20238510401032 на ЧСИ рег. № 851, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, обективиран в Постановление изх. № 26161/19.04.2023 г.

Жалбоподателят твърди, че поради липса на съдействие от страна на кредитора задължението по изпълнителния лист било заплатено на 19.01.2022 г. чрез пощенски запис. Законът не изисквал взискателят да е получил сумата по пощенския запис. Тя била на негово разположение за изплащане и така той бил поставен в забава, а последващите му действия по образуване на изпълнителното дело представлявали злоупотреба с права с цел натоварване на длъжника с разноски. Въз основа на изложеното жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ.

Взискателят „Б.С.М.“ ЕООД счита жалбата за неоснователна, тъй като изпратената от длъжника чрез пощенски запис сума не била получена от него.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, тъй като представеният от длъжника фискален бон представлявал доказателство за извършено плащане, но не и за получаване на сумата от взискателя, съответно не било налице основание за прекратяване на изпълнителното дело.

Съдът установи от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от 22.03.2023 г. на взискателя „Б.С.М.“ ЕООД, комуто е цедирано вземане по изпълнителен лист от 24.01.2023 г., издаден в полза на Н.И.И., за сумата от 64,11 лв., представляваща разноски по гр. д. № 15242/2021 г. на СРС, 70 състав. С молба от 30.03.2023 г. длъжникът е поискал прекратяване на производството 1 поради извършено преди образуването му погасяване на дълга, като е представил служебен бон за извършен от него на 19.01.2022 г. експресен паричен превод за сумата от 64,11 лв. с получател „Б.С.“ ЕООД. В отговор на молбата взискателят е възразил срещу искането за прекратяване при твърдението, че сумата не е получена и няма доказателства за изпращане на пощенския запис.

Към частната жалба е представено удостоверение от „Български пощи“ ЕАД от 24.04.2023 г., съгласно което посоченият паричен превод не е изплатен.

При тези факти съдът намира жалбата за основателна.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство е погасяване на дълга преди образуване на делото, който факт следва да е удостоверен или със заверена от взискателя разписка, или с квитанция от пощенска станция, съответно с извлечение от банкова сметка.

При установяване на това правило законодателят е използвал два израза – от документите следва „да се вижда“, че сумата е „платена“ или „внесена“.

Тези изрази са алтернативни – когато документът е разписка от взискателя или квитанция от пощенска станция, той следва да удостоверява плащане, а не само изпращане на записа, а когато е писмо от банка, в него е достатъчно да е удостоверено внасянето на сумата. При плащането чрез пощенски запис фактическият състав на погасяването се счита завършен едва с получаване на сумата от бенефициера по записа, тъй като до този момент тя може да бъде върната на вносителя (за разлика от внесената по банкова сметка на кредитора сума). Изложеното е видно и от представеното от взискателя удостоверение от пощенската станция, според което сумата е „на разположение за изплащане на една от двете страни подател или получател“.

Щом взискателят все още не удовлетворен чрез получаване на сумата, не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело. Всички доводи, изложени от жалбоподателя, във връзка с възможната недобросъвестност на взискателя, могат да се разглеждат единствено на плоскостта на отговорността за разноски, но не и при преценка относно наличието на основание за висящност на изпълнителното дело. Ако длъжникът е предложил плащане, а кредиторът не го е приел и вместо това образува изпълнително производство, същият не би имал право на разноски за последното, но безспорно не може да му се отрече правото да предприеме принудителни действия по събиране на дълга (така както не би му се отрекло това право, ако настоящото изпълнително дело бъде прекратено, и все още неудовлетвореният взискател образува ново).

Отделно от това следва да се посочи, че в случая не са налице доказателства кредиторът да е бил надлежно уведомен за направения в негова полза пощенски запис – няма отбелязване за получаване на съобщението нито в представената от жалбоподателя разписка, нито в удостоверението, издадено от „Български пощи“ ЕАД (в него е посочено единствено, че по принцип поканите за пощенски парични преводи се доставят по реда на непрепоръчаните кореспондентски пратки), а същевременно този факт не е признат от взискателя в подаденото от него пред съдебния изпълнител възражение.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „К.Р.Б.“ ЕООД – длъжник по изп. д. № 20238510401032 на ЧСИ рег. № 851, срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, обективиран в Постановление изх. № 26161/19.04.2023 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3