Определение № 158 от 28.03.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. Сливен, 28.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20222200500123 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Елфи Турс“ ЕООД, гр.София чрез адв. Д. Г. от САК против Определение №235 от 31.01.2022г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д. №3924/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено искането на „Елфи Турс“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските чрез намаляване на присъдените в полза на ТР. В. Б. и Т.

ИВ. Б. разноски за адвокатско възнаграждение от 800лв. на 581,68лв.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че присъдените с решението разноски в размер на 1004,36лв. е прекомерно висок, предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на делото. Намира, че размерът е определен неправилно, предвид чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като размерът следва да се определя на база материалния интерес, а не броя на исковете. Самата разпоредба на чл.7, ал.2 от Наредбата изрично посочвала като водещ фактор материалния интерес. Посочва, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, не са правени доказателствени искания, не са призовавани свидетели, като е проведено само едно открито съдебно заседание, не са били необходими писмени бележки. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да намали присъдените в полза на ищеца разноски до минимален размер от 581,68лв.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна, като в законоустановения срок е постъпил отговор на същата.

1

С отговора на частната жалба ТР. В. Б. и Т. ИВ. Б. чрез адв. Д.И. от АК – Сливен оспорва частната жалба като неоснователна. Посочва, че в производството са предявени два обективно кумулативно съединени иска, които са различни по своя характер. Държавна такса е внесена за всеки отделен иск. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно. За първия иск възнаграждението възлиза на 500,13лв., а за втория – на 300лв. По този начин адвокатското възнаграждение в договорения и заплатен размер от 800лв. било в минималния размер по Наредбата. Моли съда да остави без уважение частната жалба. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№3924/2021г. по описа на Сливенски районен съд е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от ТР. В. Б. и Т. ИВ. Б. против „Елфи Турс“ ЕООД, гр.София, с която са предявени при условията на активно субективно и обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на сумата от 3859лв., представляваща внесен авансов депозит по договор за организирано пътуване от 08.02.2020г., с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. чл.25 от ЗМДВИП, ведно със законната лихва при забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 115,77лв. За периода от 15.05.2021г. до 30.08.2021г., с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 800лв.

В проведеното на 08.12.2021г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищците – адв. И. е представил и списък на разноските, включващи платена държавна такса в размер на 204,36лв. и адвокатски хонорар в размер на 800лв.

С отговора на исковата молба, пълномощника на ответното дружество адв. Г. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Призната е основателността на предявените искове и са представени доказателства за заплащането на претендираните суми с дата след подаване на исковата молба.

С Решение №766/16.12.2021г. по гр.д.№3924/2021г. на СлРС са отхвърлени предявените искове, поради извършено на 15.10.2021г. плащане; осъдено е ответното дружество „Елфи Турс“ ЕООД да заплати на ТР. В. Б. и Т. ИВ. Б.мораторна лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2021г. – 15.10.2021г. в размер на 49,31лв. и разноски по делото в общ размер от 1004,36лв.

Във връзка с направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК районният съдия в 2 мотивите на решението е посочил, че възражението е неоснователно, тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за предявените два иска е в минималния размер по НМРАВ.

Решението е връчено на „Елфи Турс“ ЕООД на 04.01.2022г., като на 14.01.2022г. същото е подало молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като присъдените на ищците разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 581,68лв.

По искането е постъпил отговор от насрещната страна със становище за неоснователност, поради спазване на разпоредбите на НМРАВ и определено възнаграждение в минималния размер.

С обжалваното Определение №235 от 31.01.2022г. по гр.д.№3924/2021г., СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че договореното е заплатено от ищците адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а е в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 и чл.5, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението е връчено на „Елфи Турс“ ЕООД на 08.02.2022г. Частната жалба против него е подадена по пощата с пощенско клеймо от 16.02.2022г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въззивният съд споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение относно неоснователността на молбата за изменение на решението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ищците.

На първо място следва изрично да се посочи, че от присъдения общ размер разноски в полза на ищците – 1004,36лв., адвокатското възнаграждение е в размер на 800лв., а сумата от 204,36лв. представлява заплатена държавна такса. Следователно възражението за прекомерност може да се направи само за сумата от 800лв., а не както го е заявил адв. Г. за целия размер на присъдените разноски.

На следващо място, съдът приема, че договорения и заплатен в брой /доказателството е отбелязването в договора за правна защита и съдействие/ адвокатски хонорар от 800лв. е съобразен с всички нормативни изисквания на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Налице са предявени два обективно кумулативно съединени иска, със 3 съответна цена от 3859лв. и 115,77лв.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно.

Районният съд се е съобразил с тази правна норма. Използвания израз в разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата „интерес“ не изключва прилагането на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата. Напротив, тя визира определената цена на иска и не изключва прилагането на отделните хипотези към цената /интереса/ на всеки един от исковете поотделно.

Прилагайки разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 и т.1 от Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималния размер на адвокатския хонорар за двата иска възлиза на сумата от 800,13лв. /500,13лв. за главния иск и 300лв. за акцесорния иск/. Поради това и заплатения адвокатски хонорар в размер от 800лв. е изцяло в минималния размер по НМРАВ и не се явява прекомерен.

С оглед гореизложеното, молбата на ответното дружество „Елфи Турс“ ЕООД по чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради това, въззивният съд намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци. Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед неоснователността на частната жалба, на жалбоподателят не се дължат разноски, като той следва да понесе своите, така, както ги е направил и да заплати на въззиваемата страна направените от нея в производството по обжалване разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 200лв.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Елфи Турс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******* против Определение №235 от 31.01.2022г. по гр.д. № 3924/2021г. на Сл ивенски районен съд, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото Решение №766/16.12.2021г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „ЕЛФИ ТУРС“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******* да заплати на ТР. В. Б. с ЕГН ********** и Т. ИВ. Б. с 4

ЕГН **********, двата от гр. Сливен, ******* сумата от 200лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5