Решение № 2580 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2580 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100500385 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Уникредит Булбанк“ АД, срещу решение № 915/19.01.2025г., постановено по гр. д. № 65375/2021г. на СРС, 143 с-в.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, седалище и адрес на управление в град София, пл. „Света Неделя" 7, чрез адв. Д.Х.Е., съдебен адрес: гр. София, ул. ****, срещу Ж. Ю. Д., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. ****, като наследник на Ю.Е.Д., иск за сумата от 532,55 лева, от които 479,38 лева, дължима главница по договора за периода от 16.10.2020 г. до 19.08.2021 г.; 19,29 лева, дължима и незаплатена мораторна лихва по договора за периода от 16.10.2020 до 19.08.2021 г. и 33,88 лева, дължима и незаплатена наказателна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 19.08.2021 г. по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR- 221-00266- 2017 от 20.07.2017 г.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Счита, че пълнолетието на Ж. Д., като факт, настъпил преди приключване на съдебното дирене, е следвало да бъде взет предвид от СРС при постановяване на решението по делото. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени, като основателни и доказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната 1 жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

СРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД. Изложени са твърдения, че между наследодателя на ответника Ю.Е.Д. и ищеца бил сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR- 221- 00266-2017 от 20.07.2017 г. с първоначален срок за ползване и погасяване до 30.06.2019 г. Кредитополучателят преустановил плащане на дължимите по договора вноски за главница и лихва, изпаднал в забава и банката обявила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 20.01.2021 г., за което длъжникът бил надлежно уведомен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че ответникът Ж. Ю. Д. е непълнолетна. Заявила е отказ от наследство, чрез своята майка и законен представител, като молбата е била оставена без уважение, доколкото такъв отказ е недопустим. Приел е въпреки това, че непълнолетните деца стават наследници само, ако приемат наследството и то в предвидената в чл. 61, ал. 2 ЗН форма. Позовал се е на ТР № 1/23.01.2024 г. по т. д. № 1/2021 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което, ако се изрази нежелание за приемане на наследството по опис, за правата на детето наследството остава незаето, като срещу нежеланието на законния представител на малолетно дете или на непълнолетно дете със съгласието на попечителя му да приеме наследството по опис, кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в чл.

59 ЗН фигура на "управител на наследство". Приел е, че след като не се установява ответницата Ж. Ю. Д. да е приела наследството по опис, то същата не е приела пасива на своя наследодател като част от имуществото си и не може да отговаря за същия, поради което е отхвърлил иска.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

2

По основателността на въззивната жалба, съдът намира следното.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата е посочила, че е налице отказ от наследство, извършен след навършване на пълнолетие.

Пред СГС е прието като доказателство съдебно удостоверение изх. № 8000/23.01.2026г. по гр. д. № 1851/2026г., от което се установява, че Ж. Ю. Д. е подала молба за отказ от наследството, оставено от наследодателя й Ю.Е.Д., като този отказ е вписан в особената книга на съда под № 158/23.01.2026г.

Отказът от наследство е изричен формален акт на разпореждане с откритото наследство като съвкупност от имуществени права и задължения, принадлежащи на наследодателя. По своето правно естество то представлява едностранна формална сделка, която е неотменима и поражда конститутивното действие, към което волеизявлението на призованото към наследяване лице е насочено – с вписването на отказа в особената книга по чл. 49 ЗН, в предписаната от правната норма на чл. 52 ЗН форма за действителност – така Решение № 95 от 09.07.2024 г. по т. д. № 1515/2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.

Следователно към датата на приключване на съдебното дирене пред втора инстанция, към която съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид всички новонастъпили и доказани факти по делото при постановяване на крайния съдебен акт, е доказан отказът от наследство, извършен от Ж. Д..

Жалбоподателят не е оспорил така извършения отказ. Ето защо, въззивният съд приема, че така извършеният отказ е произвел действие и ответницата не се легитимира като наследник на Юлиян Димитров и същата не следва да отговаря за задълженията на кредитополучателя. С оглед на изложеното е безпредметно обсъждането на оплакванията във въззивната жалба.

С вписване на валидно направения пред районния съд отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството (в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК).

С оглед на изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени. Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди изцяло.

По разноските:

3

Въззиваемият претендира разноски, но не представя доказателства за такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 915/19.01.2025г., постановено по гр. д. № 65375/2021г. на СРС, 143 с-в.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4