Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 486 от 09.06.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 617/2025
Вид
Решение № 486
Подписан
09.06.2026
В сила
09.07.2026
Състав
Валентина Жекова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. гр. Хасково, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640100617 по описа за 2025 година

Предявен е от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Христо Г.

Данов“ № 37 против А. А. Д., ЕГН **********, от ***************, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а от ЗЕ, ищцовото дружество продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ, в сила от 27.06.2008г. и публикувани на сайта на дружеството, без да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на потребителите. По силата на чл. 7, т. 1 ОУ дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в с.В., обл. Хасково, с ИТН 15776712 и с открит клиентски номер за ответницата 1010606693. Сочи, че този обект първоначално се е водил на името на стария клиент - Г. В. Г. и по тази причина ищецът завел срещу него иск за неплатени задължения, но същият е пуснал жалба, че на 25.03.2021г. е продал имота на ответницата и е представил копие от нотариален акт за покупко-продажба на същия. Твърди се от ищеца, че е изпратил две писма до новия собственик, с което е уведомен за извършената смяна на клиентските данни и за налични задължения с покана за плащане.

Поддържа се, че по силата на чл.11, т.1 от ОУ, бидейки собственик на имота, 1 ответницата се е задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в ОУ. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си ищцовото дружество е доставило до обекта на ответницата за периода от 19.10.2022г. до 18.04.2024г. електроенергия на обща стойност 222,11 лв, която не е заплатена до момента от нея и в тази връзка за забавата си ответницата дължи и законна лихва за забава в размер на 45,74 лева за периода от 31.12.2022г. до 12.09.2024г., начислена за период от датата на падежа на всяка издадена фактура до датата на образуване на производството. Изложено е, че за процесните вземания, на 13.09.2024г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС Хасково, по което е образувано ч. гр. д. № 2472/2024 г. по описа на съда и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и в тази връзка дружеството подава настоящата искова молба в срока по чл. 415 ГПК. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответицата, че дължи на ищеца сумата от 222,11 лв. – главница, представляваща стойността на доставена и консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 19.10.2022г. до 18.04.2024г., и сумата от 45,74 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2022г. до 12.09.2024г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 13.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, присъдени със заповед №1174 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2024г. по ч.гр.д.№ 2472/2024г. по описа на Районен съд-Хасково. Направено е искане за присъждане на сторените в заповедното и в настоящото призводство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответницата, в който се оспорва основателността на предявените установителни искове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано Ч.гр.д.№ 2472/2024г. по описа на Районен-съд Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата за сумите от 222.11 лева - главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 19.10.2022г. до 18.04.2024г., и 45.74 лева – лихва за забава за периода от 31.12.2022г. до 12.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2024г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 75 лева, за които суми е издадена и Заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1174 от 16.09.2024г.

Като доказателства по делото са представени издадените фактури за дължими суми към ищцовото дружество.

Представен е и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 173, том I, рег. № 2908, дело № 158/2021г. на Нотариус ***********, по силата на който ответницата А. А. Д. е придобила собствеността върху следния недвижим имот: Едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м., построена по силата на отстъпено право на строеж в общински поземлен имот, съгласно Заповед № 1115/15.12.1985г., находящ се в с.В., ЕКАТТЕ 11644, Община Димитровград, съставляващ урегулиран поземлен имот VI, пл. № 10, в квартал 36 по ПУП на с.В., одобрен със Заповед № 670/1982г., с площ за имота от 892.87 кв.м. по оцифрения кадастрален и регулационен план, с трайно предназначение на имота: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на имота: УПИ V 9, УПИ VIII 212, общински терен и улица, ведно със съответното право на строеж върху имота.

По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът възпирема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че за процесния период от 19.10.2022г. до 18.04.2024г. има доставена ел. енергия /895 квтч./ до процесния обект с ИТН 1576712. СТИ с № 150067841 в ИТН 1576712 е отчитан от отчетник с оптично око, като показанията се записват в терминал и оттам в СДО на „ЕРЮГ“ ЕАД за остойностяване. Вещото лице посочва, че са отчетени общо за процесния период от 19.10.2022г. до 18.04.2024г. от СТИ 150067841 по двете тарифи, остойностени като еднотарифни, 895 квтч. Отчетените количества ел. енергия от СТИ 150067841 в ИТН 1576712 съвпадат с фактурираните. Поставеният електромер е преминал изискуеми проверки, съгласно Закона за измерванията и има необходимия знак за премината последна метрологична проверка М 20.

Спазена е Заповед № А-616 на ДАМТН от 11.09.2018г. На вещото лице бе поставена допълнителна задача, по която дава заключение, че количеството потребена електроенергия за процесния обект с ИТН 1576712 за процесния период от 19.10.2022г. до 18.04.2024г. по дневна и нощна тарифа отделно е: дневна тарифа – 716 квтч.; - нощна тарифа – 179 квтч.; общо – 895 квтч., като стойността на отчетената електроенергия за същия период и за същия обект, ако се приложат съответните цени и по двете тарифи, е, както следва: - дневна тарифа – 177.72 лева с ДДС; нощна тарифа – 25.53 лева с ДДС; - общо – 203.25 лева с ДДС.

По делото бе назначена и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът също възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице посочва, че счетоводната дейност на „ЕВН България 3

Електроснабдяване“ ЕАД гр.Пловдив е осъществявана текущо в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти, Закона за енергетиката и утвърдени от ръководството на дружеството счетоводна политика и индивидуален сметкоплан. Прилага се двустранна форма на счетоводство, осигурява се синхронизирано, хронологично и систематично /аналитично и синтетично/ отчитане.

Дружеството изготвя и подава справки декларации и дневници по ДДС в съответствие с изискванията на 3ДДС. Прилагат се международните стандарти за финансови отчети и указания, дадени в одиторски доклади.

Издадените от ищеца фактури за консумирана от ответницата ел.енергия са осчетоводии към датата на издаване на същите, по дебита на сметка 411 Клиенти. Кредитът е по счетоводна сметка 701 Приходи от продажба на продукция и Кредит на счетоводна сметка 453 Разчети за данък върху добавената стойност, подсметка 453002 Начислен данък за продажби.

Обезщетението за забава за периода от 31.12.2022г. до 12.09.2024г. възлиза на 45,87 лв. Съгласно Решение № Ц-19 от 01.07.2022 г. на КЕВР, считано от 01.07.2022г. до 30.06.2023г. включително са утвърдени цени без ДДС, по които „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството му на краен снабдител, продава електрическа енергия на битови и небитови клиенти. В този период попадат следните фактури: - ф-ра № 1280334268/30.11.2022г. с отчетен период 19.10.2022г. - 18.11.2022 г.; - ф-ра № 1282407979/31.12.2022г. с отчетен период 19.11.2022 г. - 18.12.2022 г.; - ф-ра № 1283623220/31.01.2023г. с отчетен период 19.12.2022 г. - 18.01.2023 г.; - ф-ра № 1285269344/28.02.2023г. с отчетен период 19.01.2023г. - 18.02.2023г. Съгласно Решение № Ц-14 от 30.06.2023г. на КЕВР, считано 01.07.2023г. до 30.06.2024г. включително са утвърдени цени без ДДС, по които „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството му на краен снабдител продава електрическа енергия на битови и небитови клиенти. В този период попадат следните фактури: - ф-ра № 1307287687/31.03.2024г. с отчетен период 19.02.2024г. - 18.03.2024г.; - ф-ра № 1308524165/30.04.2024г. с отчетен период 19.03.2024г. - 18.04.2024г. В посочените фактури правилно е изчислена дължимата цена за консумираната ел. енергия и мрежови услуги, съгласно горепосочените решения на КЕВР.

Към датата на проверката в счетоводната система на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД - 15.04.2026г., няма извършени плащания по процесните фактури от ответната страна А. А. Д., клиентски номер 1010606693, HTH 1576712, обект на потребление, находящ се на адрес: с.В.

6412, обл. Хасково. Непогасеният остатък по тях възлиза на 222,11 лв., формиран от следните фактури: по ф-ра № 1280334268/30.11.2022г. - 62,28 лв.; по ф-ра

№ 1282407979/31.12.2022 г. - 45,38 лв.; по ф-ра №

1283623220/31.01.2023г. - 58,07 лв.; по ф-ра № 1285269344/28.02.2023г. - 53,82 лв.; по ф-ра № 1307287687/31.03.2024г. -1,28 лв.; по ф-ра № 4

1308524165/30.04.2024г. -1,28 лв. Общият размер на задължението е 267,98 лв. и има следните елементи: 222,11 лв. - главница, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 19.10.2022г. до 18.04.2024г. и 45,87 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.12.2022г. до 12.09.2024г. Търсеното вземане се различава в частта обезщетение за забава - търсена сума 45,74 лв., дължима сума 45,87 лв. С оглед Закона за въвеждане на еврото в Р. България /обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г./, горепосочените суми, превалутирани в евро и преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1,95583 лева/ имат следните стойности: - 113,56 евро - главница, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 19.10.2022г. до 18.04.2024г. и - 23,45 евро - законна лихва за забава за периода от 31.12.2022г. до 12.09.2024г. Общият размер на задължението възлиза на 137,01 евро. Търсеното вземане се различава в частта обезщетението за забава - търсена сума 23,39 евро, дължима сума 23,45 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответницата за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана и неизплатена ел. енергия за визирания в исковата молба период, заедно с лихвата за забава след датата на издаване на съответната фактура. В настоящия случай по несъмнен начин се установи, че ответницата е собственик на недвижимия имот /едноетажна жилищна сграда/, за снабдяването на който с ел. енергия се иска заплащане на процесната сума за периода от 19.10.2022г. до 18.04.2024г. При тези данни по делото съдът намира за установено по категоричен начин, че именно ответницата носи отговорност за заплащане на доставената до собствения й недвижим имот ел. енергия за процесния период. По силата на чл.7, т.1 от Общите условия дружеството ищец е поело задължението да снабдява с електрическа енергия обекта на потребление на ответницата. Същата, от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от Общите условия, се е задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2.