Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 561 от 09.11.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 295/2021
Вид
Протокол № 561
Подписан
09.11.2021
В сила
09.11.2021
Състав
Диана Димитрова Митева

Цитирани разпоредби

  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 561 гр. Варна, 04.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900295 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:03 часа се явиха:

В заседание провеждано при закрити врата

Молителят „ТОПЛИВО“ АД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се представлява.

Съдът докладва молба вх. № 21959/01.11.2021 г. и молба вх. № 22334/04.11.2021 г. от молителя, с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.

Ответникът „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АВ“ ООД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адвокат Я.Я., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещото лице Б. Сл. Б., редовно уведомен за съдебно заседание, явява се лично, изготвил заключение.

Адв. Я.: Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното уведомяване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът докладва постъпилата документация, изискана от:

Камара на частните съдебни изпълнители: вх. №№ 14506/20.07.2021 г., 14504/20.07.2021 г., 14503/20.07.2021 г., 14818/23.07.2021 г., 14817/23.07.2021 г., 14816/23.07.2021 г., 14917/26.07.2021 г., 14980/26.07.2021 г., 15425/02.08.2021 г.;

ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ вх. № 14892/26.07.2021 г.;

„Алианц Банк България“ АД вх. № 16193/13.08.2021 г.;

„Централен регистър на особените залози“ към Министерство на правосъдието вх. № 1

16195/13.08.2021 г.;

„Банка ДСК“ вх. № 16363/17.08.2021 г.;

„Ассет Банк“ вх. № 16441/18.08.2021 г.;

„Юробанк България“ АД вх. № 16520/19.08.2021 г.

„Обединена българска банка“ АД вх. № 16617/20.08.2021 г.;

„Централна кооперативна банка“ АД вх. № 16621/20.08.2021 г.;

„ИнвестБанк“ АД вх. № 17439/03.09.2021 г.;

„Централен кредитен регистър“ при БНБ вх. № 19007/27.09.2021 г., която е послужила за предмет на изследване на ССЕ.

Адв. Я.: Не възразявам да се приемат.

Съдът намира, че следва да бъдат приети като относими към предмета на спора постъпилите документи, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото постъпили писма от: Камара на частните съдебни изпълнители: вх. №№ 14506/20.07.2021 г., 14504/20.07.2021 г., 14503/20.07.2021 г., 14818/23.07.2021 г., 14817/23.07.2021 г., 14816/23.07.2021 г., 14917/26.07.2021 г., 14980/26.07.2021 г., 15425/02.08.2021 г.; ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ вх. № 14892/26.07.2021 г.; „Алианц Банк България“ АД вх. № 16193/13.08.2021 г.; „Централен регистър на особените залози“ към Министерство на правосъдието вх. № 16195/13.08.2021 г.; „Банка ДСК“ вх. № 16363/17.08.2021 г.; „Ассет Банк“ вх. № 16441/18.08.2021 г.; „Юробанк България“ АД вх. № 16520/19.08.2021 г.;

„Обединена българска банка“ АД вх. № 16617/20.08.2021 г.; „Централна кооперативна банка“ АД вх. № 16621/20.08.2021 г.; „ИнвестБанк“ АД вх. № 17439/03.09.2021 г.;

„Централен кредитен регистър“ при БНБ вх. № 19007/27.09.2021 г., ведно с приложените към тях документи.

Съдът докладва молба вх. № 15871/09.08.2021 г. от ищеца, с възпроизведени на технически носител електронни книжа, представляваща електронна кореспонденция.

Адв. Я.: Не възразявам по представянето, но оспорваме електронния носител. Моля да бъде назначена експертиза, която да установи дали тези имейли, които са възпроизведени на електронния носител, действително са изпращани между изпращача и получателя на електронната поща.

Аз не можах да ги отворя, но тъй като пощите ги отварят моите клиенти, те твърдят, че такива имейли не са постъпвали. От тази гледна точка се налага експертиза, която да установи дали имейлите са постъпили в сървъра на пощата на получателя.

Съдът обявява на страните, че при възпроизвеждането от технически носител на електронен документ се установява, че същите са идентични по съдържание с разпечатаните на хартия документи, поради което принципно оспорването на съставянето им от 2 посочените в електронните изявления автори, изпращачи на електронни съобщения, представлява оспорване на истинност на документ, което налага проверка със специални знания.

В този смисъл доказателственото искане за назначаване на техническа експертиза, принципно е относимо и допустимо.

Същевременно обаче, към настоящия етап от развитие на производството, в което предмет на изследване е цялостното финансово състояние на предприятието, посочените от ответника електронни документи имат само спомагателно значение и не са решаващи за формиране на извода на съда по предмета на спора. Съответно и доказването на изпращането на електронните изявления от ответната страна, получени от ищеца не е необходимо.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ИЗКЛЮЧВА от доказателствения материал оспорените електронни документи, като доказателства, чието събиране не е наложително, респективно, оставя без уважение искането за допускане на техническа експертиза.

Съдът докладва, че с молба вх. № 21959/01.11.2021 г. и молба вх. № 22334/04.11.2021 г. молителят поставя въпрос към ССЕ.

Изразява се становище по същество. Моли за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност, в случай, че ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер над минималното.

Адв. Я.: Ще посоча едно доказателство, свързано със самата експертиза. Тъй като в експертизата са посочени като задължения и вземанията по обезпечителни заповеди, представям доказателство, че една от обезпечителните заповеди е отменена през месец април, т.е. не е предявен самия иск.

Освен това, имаме и дела по другите от обезпечителните заповеди. По отношение на касовата наличност, предполагам, че е при управителите на дружеството. Не мога да отговоря, не разполагам с информация.

Съдът докладва депозирано с вх. № 21758 от 27.10.2021 година заключение на вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Съдът пристъпи към изслушване заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза, с оглед на което сне самоличността на вещото лице, както следва:

Б. Сл. Б. - 52 год., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК.

Вещо лице Б.: Представил съм писмено заключение, което поддържам. Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

3

На въпроси, поставени с молба вх. № 21959/01.11.2021 г. от ищеца:

Предвид непредставянето на инвентаризационни описи за извършена инвентаризация на активите и за извършена инвентаризация на касовата наличност и предвид основателното съмнение, изразено в заключението, че касовата наличност към 31.07.2021 г. не е налична, вещото лице да посочи какви биха били коефициентите на абсолютна и на бърза ликвидност, ако не взема предвид стойността на касовата наличност.

Вещо лице Б.: В изготвеното от мен заключение, в частта на коефициентите, съм отчитал и касовата наличност, както е обявена само по документи. Ако не се вземе предвид, драстично ще намалеят стойностите. За ликвидността, ако махнем паричните средства, може би ще падне под 0.10.

На въпроси на съда: По втора задача, за спорните фактури, тези които са отразени в предприятията на двете дружества, сте установили липсата на отразяване само в няколко незначителни стойности в периодите и последните няколко поредни фактури, които са в края на м. 12.

Вещо лице Б.: Да, за тях има отразено плащане в брой и не са осчетоводени. По принцип всички останали са признати в счетоводството, отразени са като разходи на предприятието, подавани са в справки декларации.

Единствено, което направи впечатление, табл. 26 на стр. 35, установих, че не всички фактури са отнесени по алалитична партидата на доставчика „Топливо“ и предполагам, че са ги вкарали директно като разход, а не да преминават през партидата на „Топливо“. Това е разлика в аналитичното водене на партидите, защото, по принцип, като се изиска информация за задължение към доставчик, всеки доставчик или клиент си има партида и се осчетоводява общ дълг само към него.

На въпроси на съда: Освен неотразените аналитично задължения към доставчик „Топливо“, а има ли други доставчици, за които има разходи непосочени в аналитични партиди.

Вещо лице Б.: Няма как да установя, поради непълна информация, която получих.