Определение № 1915 от 29.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1915 гр. София, 29.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя А. Касационно гражданско дело № 20228002103723 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Б. Х. Д., чрез адв. Б. М. срещу решение № 232/22.06.2022 г. по в.гр.дело № 211/2022 г. на Окръжен съд София, с което е потвърдено решение по гр.дело № 416/2019 г. на Районен съд Етрополе, с което е отхвърлен предявения иск от жалбоподателката срещу Н. М. И. от гр. Етрополе за определяне местоживеенето на детето М. Н. И. да бъде при Б. Х. Д. в гр.Б., ул.””, № ,ет., на ищцата да се предостави упражняването на родителските права върху детето, да се определи режим на лични контакти на бащата с детето всяка седмица от събота в 10 часа до неделя 17.30 часа, както и по взаимно съгласие на двамата родители по празниците, за осъждане на ответника да заплаща издръжка на детето, чрез майката като законен представител в размер на 127.50 лв. месечно, считано от влизане на решението в законна сила.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което се уважи предявения иск от жалбоподателката.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Когато детето е в по1 голяма психологическа и емоционална връзка с майка си, тъжи за нея, тя е с по-добрия родителски капацитет, самото дете асоциира понятието дом с дома на майката. Детето е близко до десетата си година, когато трябва да бъде изслушвано от съда и същевременно то заявява, че иска да живее при своята майка и очаква това да се случи с нетърпение. Като същевременно бащата е с доказана липса на родителски капацитет. Живее с друг човек, като по никакъв начин не е проследено отношението на детето с този човек. Достатъчно ли е детето да е отличник, за да бъдат присъдени родителските права на родителя, при който е живяло детето, докато е било отличник, най-добър художник и четец? 2. Налага ли се едно дете, изпитващо негативи от депривацията по отношение на майката, да бъде предоставено за отглеждане на бащата, като бащата е без родителски капацитет, детето не е щастливо, поради това, че не живее с майка си? 3. Достатъчно ли е за да бъдат предоставени родителските права на единия родител, да е нужно детето да е живяло преди това при този родител и да бъде отличник, макар и нещастно от липсата на майка си и да е отличник, поради добрата подготовка и помощ от страна на майка му? 4.

Когато детето е на девет години и не може да бъде изслушано от съда, но от събраните доказателства може да се направи обоснования извод, че същото желае да живее с майка си, съдът не трябва ли служебно да определи при кой родител желае да живее детето и да съблюдава това желание с цялостния интерес на детето? 5. Въззивният съд трябва ли да прецени всички доказателства по делото, които са от значение за спора в тяхната съвкупност?

6. Въззивният съд трябва ли да изложи подробни аргументи при обсъждането на приетите доказателства по делото, на кои се доверява и на кои не? Кои свидетелски показания възприема и кои не и защо? 7. Когато страните не са посочили доказателства, установяващи моралния облик на лицата от найблизкото си обкръжение, то съдът длъжен ли е да допусне служебно доказателства, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните? 8.

Въззивният съд има ли задължението да прецени най-добрия интерес на детето? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по жалбата Н. М. И., чрез адв.И. А. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.

2

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

От фактическа страна е прието за установено, че с решение № 46/03.12.2018 г. по гр.дело № 522/2018 г. на Районен съд Етрополе е утвърдено постигнатото споразумение, по силата на което родителските права върху детето М. Н. И., роден на 25.02.2014 г. ще се упражняват от бащата Н. М. И., при когото детето ще живее в гр.Е., майката ще заплаща издръжка в размер на 127.50 лв. месечно и е определен режим на лични контакти на майката с детето всяка седмица от петък вечер в 17.30 часа до неделя вечер в 17.30 часа и по време на официалните празници.

От показанията на свидетелката Т. М. директор на детската градина, която посещава детето в гр.Етрополе, разпитана пред първоинстанционния съд е прието за установено, че при постъпването си детето било много стресирано и заеквало, поради което бащата започнал да го води при логопед и състоянието му се подобрило. Според становището на бащата причината била тормоз, упражняван от лицето, с което майката съжителствала.

Посочено е, че според показанията на свидетелката И. – баба по бащина линия детето само споделило за тормоза. Прието е, че свидетелките А. и Б. потвърждават, че майката имала връзка с неподходящ мъж, която прекратила след около два месеца.

Съдът е посочил, че свидетелката Д. – баба по майчина линия потвърдила, че е сезирала РУП и РП Ботевград за лошо отношение на въпросния мъж, но извършила това под натиск, че детето споделяло, че живее при баба си по бащина линия. Прието е, че в обратния смисъл са твърденията на св.М., съседка на бащата. Съдът е съобразил противоречието в показанията на разпитаните свидетели, като е изложил мотиви за тяхната заинтересованост, с изключение показанията на свидетелката Т. М. – директор на детска градина.

От приложения социален доклад на Д”СП” Ботевград приет от първоинстанционния съд е прието за установено, че майката е преподавател по немски език с трудово възнаграждение от 1200 лв., притежава етаж от 3 къща с четири стаи и санитарен възел. Родителите на детето са в лоши отношения и не си сътрудничат за отглеждането и възпитанието на детето.

Според социалния доклад на Д”СП” Етрополе бащата има добри битови условия, детето се отглежда и възпитава подходящо, в добро здраве е, задоволяват се образователните му нужди.

От въззизивната инстанция са приети актуални социални доклади.

Според изготвения социален доклад на Д”СП” Етрополе детето е единствено на двамата родители, които се разделили седем месеца след раждането му, след което то било изцяло отглеждано от майката до споразумението от 2018 г. Бащата живеел на семейни начала с М. Т. и бащата се грижел за детето с нейна помощ. Отглеждало се в сигурна среда и подходящи битови условия.

Детето било в отлично физическо и психическо състояние. Бащата бил на постоянен трудов договор дневна смяна в РК”Елаците Мед” ЕООД Етрополе с трудово възнаграждение 3400 лв. и Т. работела в същото предприятие като минен геолог. Такева проявявала обич и привързаност към детето, а бабата и дядото живеели в близост. Класната му ръководителка споделила положителните си впечатления от развитието на детето.

Съдът е посочил, че от приетия актуален социален доклад на Д”СП” Ботевград не се установяват нови обстоятелства, освен, че ремонтът на жилището на ищцата е завършен и има обзаведени кухня, трапезария и спалня с кът за детето.

От съдебно психиатричната и психологическа експертиза, изслушана от въззивния съд е прието за установено, че и двамата родители имат достатъчен капацитет в емоционално, интелектуално и социално отношение.

Детето е весело и жизнерадостно, заявява, че обича да живее „и на двете места”, намира за добри и майка си, и приятелката на баща си, с която си играел. Посочено е, че резултатът от проведения тест показва, че приема къщата в Ботевград като свой дом. Детето е лоялно към отглеждащия го родител, но тъжи за майка си, с която е живял до 4 г. и 8 месеца, че има дълбока емоционална връзка с нея, докато на бащата се подчинява. Прието е, че според вещите лица бащата не осъзнава голямата роля на майката и се опитва да измести нейната фигура с тази на приятелката си. Отсъствието на майката от живота на детето води до множество емоционални и социални дефицити. Детето има „по-силната и по-здравословна психологическа 4 взаимовръзка” с майката. Прието е, че въпреки това при детето не е настъпил синдром на родителско отчуждаване. Като е взел предвид този извод и установените по делото обстоятелства, че детето фактически живее вече четвърта година при баща си, в добро здраве е, изградило е стереотип на отношения – семейни и социални, представя се отлично в училище, като последното е установено от приложените грамота за успех, грамота за представяне в състезание по математика, „похвала” за най-добър математик, грамота за участие в инициативи за детски рисунки, грамота за най-добър четец, психологопедагогическа характеристика, удостоверение за завършен първи клас е формиран извод, че детето се е адаптирало към промяната успешно и не са настъпили неблагоприятните последици, които експертизата е допуснала по принцип. Прието е, че негативите от депривацията по отношение на майката следва да бъдат предотвратени чрез подходящ режим на лични отношения с майката, който не е предмет на настоящото производство.

Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с крайния резултат от първоинстанционното решение последното е потвърдено.

По правните въпроси:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по първи, втори, трети и четвърти въпроси от изложението. Същите не покриват изискването за правни въпроси по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като представляват доводи по правилността на въззивното решение. Отговорите на въпросите изискват преценка на събраните по делото доказателства и правилността на изводите на съда относно основателността на исковата претенция, което Върховният касационен съд не извършва в производството по чл.288 ГПК, а само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд преценява дали поставения въпрос е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни. Тъй като първите четири въпроса не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по 5 чл.280,ал.1,т.1 ГПК по пети и шести въпроси.

С решение № 60287/09.12.2021 г. по гр.дело № 85/2021 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че въззивният съд, който при действието на ГПК от 2007 г. е съд по съществото на спора формира вътрешното си убеждение въз основа на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втората инстанция. За да вземе решение въззивният съд трябва сам да установи всички релевантни обстоятелства, като обсъди подробно, ясно и задълбочено всички данни по делото, да формира свои фактически и правни изводи, въз основа на които да достигне до крайно заключение и произнасяне по спора.

Съдът е длъжен да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно изложи съображения по тях. Ако не го стори, нарушавайки чл.12 и чл.235,ал.2 ГПК, той засяга принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл.10 ГПК. Обосновката му следва да се основава на формално-валидните умозаключения – изводите и решение в което съдът формира вътрешното си убеждение, без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е необосновано и съставлява нарушение на съществени процесуални правила. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване. Мотивирането на съдебния акт е и гаранция за справедлив съдебен процес. По дела, по които съдът е длъжен да се произнесе с оглед най-добрия интерес на дете, той, при необходимост, изисква от страните и от социалните служби да установяват релевантните за спора обстоятелства, а когато е нужно и сам събира доказателства. Въззивният съд не е обвързан формално от оплакванията и доводите и становищата на страните по делото, когато се произнася по въпрос в интерес на дете.