Решение № 177 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично при закрити врати заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Ц.а като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100901476 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба с правно основание чл.625 вр. с чл.607а от Търговския закон от „Б Е.т.“ ЕООД с ЕИК **** , чрез адвокат И. Ц. за открИ.е на производство по несъстоятелност на търговското дружество, поради настъпила неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения по договор за кредит и публично правни задължения свързани с дейността му и е спрял плащанията.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

От извършената служебна справка по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ се установява, че молителят е търговско дружество регистрирано със седалище и адрес на управление в гр.София. От представените писмени доказателства Договор за заем от 05.02.2023г. и три броя разписки към него; Годишен финансов отчет за 2021 г. на „Б Е.т." ЕООД, ЕИК ****; Справка за задължения към дата 07.07.2023г. издадена от НАП; Талон на полуремарке Шмиц Каргобул СЦБ СЗТ, с per. № ****; Договор за покупко-продажба на полуремарке Шмиц Каргобул СЦБ СЗТ, с per. № ****; Договор за лизинг от 20.11.2017г. за полуремарке Шмиц Каргобул СЦБ СЗТ, с per. № **** Договор за срочен банков кредит № 194921/08.06.2022г., с "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р- н Триадица, бул./ул. ****, правоприемник на Райфайзенбанк (България) ЕАД, ЕИК ****; Рамков договор 32066_13.06.2022_194 за кредитен лимит по кредитна карта за юридическо лице, с "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул./ул. ****, правоприемник на Райфайзенбанк (България) ЕАД, ЕИК ****; Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 24/285/S2023/19.05.2023r., с Уникредит Булбанк АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Възраждане, пл. ****; Рамков договор 0004/07.02.2019 за кредитна карта за бизнес клиенти, с Уникредит Булбанк АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н 1

Възраждане, пл. ****; Опис и оценка на активите и пасивите към момента на подаване на молбата, по чл. 628, ал. 1, т. 2 от ТЗ и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно финансово – икономическа експертиза, по делото се установи, че молителят е заемополучател по договор за заем, сключен със „Строителна програма Б.“ ЕООД, по силата на който е получил реално сумата от общо 29 700 лв., на три вноски, което поражда задължението му да върне заемната сума и уговорената лихва в размер на 9 207 лв.

Задълженията в този размери са отразени и в счетоводството на дружеството. Също така се установява, че молителят има изискуемо и неплатено задължение към „Уникредит Булбанк“ АД по договор за стандартен оборотен кредит от 19.05.2019 г. в размер на 14 600 лв. главница и 158, 39 лв. лихва и договор за кредитна карта за бизнес клиенти от 07.02.2019 в размер на 1612, 61 лв. главница и 8, 70 лв. лихва.

От заключението на вещото лице се установява, че показателите му за обща, бърза и незабавна ликвидност за периода от 2021 – 2022 г. са под референтните стойности.

Коефициентът за абсолютна ликвидност е под границите от 0.3 (0, 0455 за 2020 г., 0, 0250 – за 2021 г. и 0, 1508 за 2022 г.), при които се приема, че дружеството има добра абсолютна ликвидност. Изводът е, че за целият период дружеството не било в състояние да уреди текущите си задължения. За 2021 и 2022 г. всички показатели за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под референтните стойности. Стойностите на общата и бърза ликвидност за 2020 г. са съответно 1, 8182 и 1, 8182 , т.е. в границите на референтните стойности, но към 31.12.2021 г. вече те са под 1, респ. 0, 5 и показват влошаване финансовото състояние и невъзможност на дружеството да посрещне текущите си задължения. От справката за задълженията към 07.07.2023 г. на дружеството от НАП е видно, че дружеството има изискуеми и непогасени публичноправни задължения за данъци, осигурителни вноски ДОО и осигурителни вноски НЗОК и лихви в общ размер на 1730, 04 лв. и задължения предмет на принудително изпълнение в размер на 81 496, 90 лв. По делото се установи, че дружеството има регистрирано МПС, няма други дълготрайни материални и нематериални активи и парични средства. Същото не е в състояние да покрие задълженията си.

При така установеното от фактическа страна, съдът счита молбата за процесуално допустима, като подадена по реда на чл. 625 от ТЗ, до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд и от лице, сред посочените в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 2. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 3. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни задължения от определен вид, каквито са и процесните парични задължения по чл.608, т.1 и т.2 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността, като материалноправната предпоставка за открИ.е на производството по несъстоятелност, представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез 2 наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост.

От доказателствата по делото и изслушаното заключение на съдебно икономическа експертиза по делото се установи, че длъжникът не е платил изискуеми парични задължения към НАП и към други кредитори по договор за заем и за банкови договор за стандартен оборотен кредит и договор за кредитна карта. От заключението на вещото лице е видно, че към 31.12.2021 г. молителят обективно не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите. На следващо място – налице е и презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, тъй като е налице спиране на плащанията на задълженията на длъжника, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Съгласно постановено в решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по ч л . 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че най–ранният момент, към който се доказва неплатежоспособността на длъжника е 31.12.2021 г., когато всички коефициенти на ликвидност са под нормалните за отрасъла стойности и към която дата дружеството вече е било с влошено финансово състояние и зависимост от кредиторите си и имало изискуеми и непогасени задължения от този вид. Длъжникът вече е имал непогасени свои задължения по т.1 към финансови институции и публичноправни задължения по т.2, ал.1 на чл.608. Ето защо съдът приема, че датата, на която двата елемента на неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ. задължения и трайна невъзможност за погасяване) са налице е 31.12.2021 г.

Предвид осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ, молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде 3 уважена.

В съответствие с § 36 от Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (обн., ДВ, бр. 66/01.08.2023 г.), с който са отменени разпоредите на чл. 669 – 672 от ТЗ ("Първо събрание на кредиторите"), и § 99 от ПЗР на ЗИД на ТЗ, то в настоящето производство приложение редакцияна на чл.632 ТЗ с ДВ бр.66/2023 г. и съдържанието на решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да отговаря на приетите изменения. Поради гореизложеното свикване на първо събрание на кредиторите не се дължи с решението за открИ.е на производството по несъстоятелност. Също така съгласно чл. 630, ал. 1, т. 5 който предвижда, че в решението на съда за открИ.е на производството да се указва срокът за предявяване на вземанията, следва да се дадат указания на кредиторите относно сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Б Е.т.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.**** представлявано от управителя П.В.Г. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2021 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „Б Е.т.“

ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.**** представлявано от управителя П.В.Г..

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Б Е.т.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.**** представлявано от управителя П.В.Г..

НАЗНАЧАВА временен синдик на длъжника А.Г.К. вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал.

1 и ал. 2 от ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик А.Г.К. в размер на 1 400 лева месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.

УКАЗВА, че съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност.

УКАЗВА, че съгласно чл. 688, ал. 1 от ТЗ вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред, както и че след изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на открИ.е на производството по 4 несъстоятелност не могат да се предявяват.