Решение № 159 от 29.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Бургас , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Недялка П. Пенева

Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100500589 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивните жалби на М. И. Д. от *** (вх.№ 263084/26.01.2021 г. на БРС) и на ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“ ЕИК 203066057 (вх.№ 265594/10.02.2021 г.), против решение № 260061 от 12.01.2021 г. по гр.д.555/2020 г. по описа на Бургаски районен съд.

Въззивницата-ищец М. И. Д. в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря М.С.Д., обжалва решението на БРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на въззивницата, в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря М.С.Д., за осъждане на ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“ ЕИК 203066057, да заплати на М.С.Д., чрез нейната майка и законен представител М. И. Д., разликата над присъдения размер от 600 лв до претендирания размер от 1250 лв, част от 5 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищцата болки и страдания от причинени травми по тялото и счупване на носа, довело до необходимост от оперативна интервенция за репозиция на носните костици и аспирация на хематом на септума в резултат на настъпило ПТП на 02.02.2019 г., на пътен участък в гр.Бургас, по пътя кв.Долно Езерово-гр.Бургас, в участъка на ул.“Одрин“ между „Кроношпан“ ЕООД и кръстовище с ул.“Проф.Якимов“, виновно причинено от водача на МПС “Ситроен“ с рег.№ ******** - М.

И. Д., застрахована по риска „Гражданска отговорност” при ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до датата на окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че неправилно съдът е намалил претендираното обезщетение поради съпричиняване от майката, тъй като самото дете, което е ищец по делото, не е допринесло по никакъв начин за настъпване на вредите, нито би могло да бъде субект на свое виновно поведение, предвид възрастта си и особеностите на случая. Сочи се, че съдът правилно е отчел виновното поведение на водачката на МПС 1

(обуславящо отговорността на ответното дружество по застраховката „Гражданска отговорност“), но неправилно е приел съпричиняване, тъй като самото дете не е допринесло за резултата. Твърди се, че ако е имало съпричиняване на резултата, то то не е от страна на детето, а от страна на третите лица по делото - ОБЩИНА БУРГАС, „ТЕХНОЕКСПОРТСТРОЙ” ЕАД и „ГБС-ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО” АД, което е установено от експертизите както по наказателното дело, така и по настоящото дело, изразяващо се в липса на сигнализиране, осветление и неспазване на правилата при извършване на ремонт на пътния участък. Сочи се, че това съпричиняване от страна на третите лица, не би следвало да се отрази на размера на обезщетението за претърпените от детето М. вреди. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се уважава в пълния предявен размер. Претендират се разноски за двете инстанции. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивникът-ответник ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“ ЕИК 203066057 обжалва решението на БРС В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на М.С. Д., чрез нейната майка М.И. Д., сумата от 600 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от причинени в резултат на ПТП настъпило на 02.02.2019 г. в гр.Бургас, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до датата на окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 168 лв - съдебни разноски, съразмерни на уважената част от иска. Оспорва се като необоснован изводът на съда, че водачът на процесния автомобил и законен представител ищцата „има съответна вина“ за настъпване на произшествието. Сочи се, че от заключението по комплексната медико-съдебно автотехническа експертиза и от свидетелските показания на св.Т., такъв извод не следва. Твърди се, че напротив – от експертизата се установява, че поради недостатъчната сигнализация водачът на МПС не е могла да се ориентира и е навлязла в ремонтирания участък, т.е.поради външни обективни причини, независещи от нея, тя е била поставена в невъзможност да осъществи адекватна преценка на пътните условия. Излагат се твърдения, че водачката се е движела с разрешена за пътния участък скорост и е управлявала автомобила в съответствие с поставената временна сигнализация на движението. След като поведението на водачката на МПС е било правомерно, според ответника, не би следвало да се ангажира неговата отговорност като застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, а следва да отговарят Община Бургас и лицата, на които тя е възложила ремонтните дейности. На следващо място се твърди, че неправилно е определен процентът на съпричиняване, тъй като, ако ищцата е била с поставен предпазен колан, тя не би получила тези увреждания. В този смисъл се твърди, че съпричиняването би следвало да е поне 90%. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и вместо това постановяване на решение, с което искът се отхвърля изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции.

В законовия срок против въззивната жалба на ищцата е подаден писмен отговор от ответника по делото ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се твърдения, че по делото е установено съпричиняване на резултата от страна на пострадалата, поради непоставен обезопасителен колан на детето. Сочи се, че обезщетението на пострадалото лице за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината не е елемент на фактическия състав по чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че тази разпоредба намира приложение и когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за резултата. Цитира се съдебна практика в този смисъл – Решение № 198 от 03.02.2017 г. по т.д.3252/2015 г., ТК, ІІ ТО на ВКС.

Против въззивната жалба на ответника, в срока по чл.263 ГПК е подаден писмен отговор от ищцата. Жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Оспорва се 2 твърдението на ответника в жалбата му, че процесното ПТП е настъпило в резултат само от обективни причини, а не и от виновно поведение на водачката на МПС, за вредите от което отговаря нейният застраховател. Сочи се, че въпросът за вината е правен и не се определя от вещите лица по делото. Отново се излагат съображения, че доколкото пострадалото лице е дете, не може да се приеме довод за съпричиняване от него. На последно място се твърди, че претендираното от ищцата обезщетение е в минимални размери.

ДСП Бургас и третите лица по делото - ОБЩИНА БУРГАС,

„ТЕХНОЕКСПОРТСТРОЙ” ЕАД с ЕИК 831632372 и „ГБС-ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО” АД с ЕИК 130131711, не са депозирали отговор на въззивните жалби, на са изпратили представител в съдебно заседание и не са изразили становище по подадените въззивни жалби.

И двете въззивни жалби са подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което са допустими.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на М. И. Д., в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М.С.Д., срещу ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“ ЕИК гр.София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата М.Д., в качеството й на майка и законен представител на малолетната й дъщеря М.Д., обезщетение за неимуществени вреди в размер от 1 250 лв - частичен иск от общата сума в размер на 5 000 лв, претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на иска до пълното изплащане на присъденото обезщетение и разноските по делото. Твърди се, че на 02.02.2019 г. около 18.50 ч. по пътя кв.Долно Езерово - гр.Бургас е настъпило ПТП, по вина на М.Д. като водач на л.а.„Ситроен” модел „С 5“ с peг.№********, при което произшествието са били причинени вреди на дъщерята на водача на МПС – М.Д., возеща се на задната седалка, представляващи травми по тялото и счупване на носа, довело до необходимост от оперативна интервенция за репозиция на носните костици и аспирация на хематом на септума. Твърди се, че причина за ПТП са движение с несъобразена с пътните условия скорост от водача на МПС в район на извършван ремонт на пътното платно, загуба на управлението на автомобила, излизане извън пътното платно, качване върху землен насип. На второ място се твърди, че управляваният от ищцата автомобил е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Предявеният иск е с правно основание чл.429, ал.1, т.1, вр.чл.477, ал.1 и ал.3 от Кодекса за застраховането.

Ответникът ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД е оспорил предявения иск като неоснователен. С писмения отговор в срока по чл.131 от ГПК са оспорени механизмът на настъпване на произшествието, твърдението в исковата молба, че произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил. В случай, че съдът приеме, че вина за ПТП има и водачът на автомобила се твърди, че е налице солидарна отговорност на водача и Община Бургас, като собственик на пътя и възложител на СМР, заедно с дружествата – съдружници във „Вадо“ ДЗЗД, като изпълнител на СМР, които са били длъжни да поставят адекватна сигнализация, в изправно състояние, която своевременно да предупреждава водачите на превозни средства за въведената промяна на организацията на движението в процесния участък. Заявено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила, защото при настъпване на произшествието детето М. не е било с поставен обезопасителен колан, нито е било в обезопасителна система, по смисъла на 3 чл.137б ЗДв.П, което е нарушение на разпоредбите на чл.137а и чл.137в ЗДв.П, в резултат на което при ПТП детето М. е ударило главата си в облегалката на седалката на водача, при което е получила описаните в исковата молба увреждания.

По молба на ответника са конституирани като трети лица-помагачи на ответника по делото: Община Бургас, „Техноекспортстрой” ЕАД и „ГБС-Инфраструктурно строителство” АД, двете дружества - в качеството им на съдружници в гражданско дружество „ВАДО” ДЗЗД, Булстат 176403503.

Третото лице-помагачи Община Бургас, е оспорило предявения иск.

Третите лица-помагачи „Техноекспортстрой” ЕАД и „ГБС-Инфраструктурно строителство” АД, в качеството им на съдружници в гражданско дружество „ВАДО” ДЗЗД, не са изразили становище по иска.

ДСП-Бургас е представила социален доклад.

С обжалваното решение БРС е приел, са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество, тъй като е прието за доказано, че процесното ПТП, съотв.вредите на ищцата М.Д., са настъпили по вина и на нейната майка като водач на МПС, изразяваща се в проявена небрежност при управлението на автомобила – отклоняване на вниманието, занижен контрол върху автомобила и пропуск да се отклони в указаната за движение посока. На второ място съдът е приел, че майката е отговорна за причинените на детето увреждания и поради това, че не е поставила правилно предпазния колан, както и, че не е контролирала непрекъснатото му използване по време на движението, т.е.съдът е приел съпричиняване на вредите в размер на 50%. По изложените съображения, БРС е осъдил ответното дружество ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“ да заплати на М.С. Д., чрез нейната майка и законен предстовител М.Д., сумата от 600 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от причинени травми по тялото и счупване на носа, в резултат на претърпяно на 02.02.2019 г., около 18.50 ч. ПТП, на пътен участък в гр.Бургас, по пътя кв.Долно Езерово - гр.Бургас, в участъка на ул.“Одрин“ между „Кроношпан“ ЕООД и кръстовище с ул.“Проф.Якимов“, виновно причинено от М.Д. като водач на МПС “Ситроен “ с рег.№ ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до датата на окончателното изплащане на задължението.