Решение № 581 от 29.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Пловдив, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000590 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260164 от 27.06.2022 г.,постановено по т.д.№55/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XI-ти състав,е осъден Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. А., обл. П., ул.

„Б.“ №**, ет.*, ап.*, да заплати на „М.-Х.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. А. 4230, обл. П., ул. „И.А.В.“ №***, бл.*, секция **, представлявано от управителя Д.А., сумата 769 677,96 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени от Т. Т. в резултат на дейността му като управител на „М.-Х.“ ООД, а именно подписване на договор за изработка от 24.04.2019 год. и на споразумение с нотариална заверка на подписите от 29.08.2019 год., чрез които е създал задължение за „М.Х.“ ООД към трето лице, впоследствие придобито чрез договори за цесия от самия Т. Т. и управляваното от него дружество „О.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху присъдената сума, начиная от датата на подаването на исковата молба – 22.01.2020 година до окончателното плащане, както и сумата 47 920,43 лева разноски по делото.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Т. Т.,чрез пълномощника му адв. А. П..В жалбата е изразено становището на жалбоподателя,че решението е неправилно поради нарушение на 1 материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон,както и поради необоснованост.Излага конкретни мотиви в тази насока.Поддържа довода,че решението е неправилно,тъй като Окръжен съд-П. се е произнесъл по един преюдициален спор,без да се съобрази с мотивите на решение №14 от 24.06.2021 г. на Апелативен съд-П. по гр.д.

№111/2020 г. и определение №60823 от 24.11.2021 г.,постановено по гр.д.№3995/2021 г. на ВКС,III г.о.Посочва,че настоящото първоинстанционно дело е било спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК поради наличие на обективна зависимост между него и гр.д.

№111/2020 г. на Апелативен съд-П.,спорът по което се явява преюдициален и съдът следвало да се съобрази с мотивите,изложени с горните два съдебни акта.И като не е сторил това,първоинстанционният съд допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалния такъв.Посочва,че и в двата съдебни акта съставите са решили спора,разглеждайки го като съвкупност от действия между страните,като са стигнали до извода,че те са сключили доброволно споразумение и по този начин са решили всички спорове помежду си извънсъдебно.

На второ място,жалбоподателят излага довода,че решението на ОС-П. е неправилно и необосновано,тъй като съставът е от една страна е изложил всички фактически и правни действия на страните,а в мотивите си по същество е взел впредвид и обсъдил само договора за изработка и липсва какъвто и да е анализ и комплексна преценка на всички обстоятелства,от които произтича спора между страните.Излага становището си,че не споделя извода на първоинстанционния съд,че съдружниците в ищцовото дружество са подписали всички споразумения и договори в хипотеза „в която не са могли да формират свободно воля,а са били принудени да търсят изход“.Отново се позовава на решението на Апелативен съд-П. от 24.06.2021 г.,където било прието,че „М.-Х.“ООД,в лицето на останалите двама съдружника и управители-Д.А. и М. Т.,е показало „пълно съгласие с така установения дълг,приемане на задълженията по договора за изработка,както и последващото развитие на облигационното правоотношение“.

Според жалбоподателя,ако се приемат за правилни горните изводи на първоинстанционния съд,с които е изразил несъгласие,то това би означавало,че под натиск Д.А. и М. Т. са приели подарък от Т. Т. под формата на притежаваните от него 342 дружествени дяла,на обща номинална стойност 444 600 лв.,обстоятелсто,което по никакъв начин не било коментирано от съда.

И на база така поддържаните аргументи,жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло решение №260164 от 27.06.2022 г.,постановено по т.д.№55/2020 г. на ОС-П. като неправилно.Претендира направените разноски за настоящата инстанция по отношение на заплатена държавна такса.

В законния срок от въззиваемия „М.-Х.“ООД-гр.А.,с ЕИК ********* е подаден писмен отговор на въззивната жалба.В този отговор,подаден чрез пълномощника на дружеството адв. А. К.,е изложено становището,че жалбата е допустима,но неоснователна.Развити са аргументи за неоснователност на оплакването на жалбоподателя,че при постановяване на обжалваното решение съдът се е произнесъл по 2 един преюдициален спор,без да се съобразява с мотивите на влязлото в сила решение по гр.д.№111/2020 г. на АС-П..Абсолютно лишено от основание,според въззиваемия,е и твърдението на жалбоподателя,че в мотивите си по същество съдът е взел предвид само договора за изработка,както и че липсва комплексна оценка на всички обстоятелства,от които произтича спорът между страните.Счита,че е налице задълбочен анализ на цялата верига от последователни незаконосъобразни действия на жалбоподателя като управител на „М.-Х.“ООД,довела до причиняване на признатите от съда вреди за дружествотоищец.Намира още,че този анализ не противоречи на извода на съда по гр.д.№111/2020 г.,че сделката за прехвърляне на недвижимия имот е валидна.Освен това смята,че ответникътжалбоподател се опитва да обвърже заключението на съда с прехвърлянето на дружествените дялове от Т. Т. на М. Т. и Д.А.,а това според въззиваемия е абсолютно несериозен опит от страна на ответника „да избегне последствията на настоящото дело“.И на база всички развити в отговора аргументи,въззиваемият моли да се отхвърли процесната въззивна жалба и да се потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.Моли да бъде осъден жалбоподателя да му заплати разноските по производството пред настоящата съдебна инстанция.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,а наред с това при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-че съдът се е произнесъл по иска,с който е сезиран и който е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

3

Искът,по който първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното решение,е на разпоредбата на чл.145 от ТЗ и е предявен от „М.-Х.“ООД-гр.А.,с ЕИК ********* срещу Т. Т., ЕГН **********,като е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на дружеството-ищец сумата от 769 677,96 лв., представляваща имуществени вреди, причинени от Т. в резултат на дейността му като управител на ищцовото дружество, а именно подписване на договор за изработка от 24.04.2019 год. и на споразумение с нотариална заверка на подписите от 29.08.2019 год., чрез които е създал привидно задължение за „М.Х.“ ООД към трето лице, впоследствие придобито от самия Т. Т., ведно със законната лихва, начиная датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Твърденията,на които е основан процесния иск,са следните:

Твърди се,че дружеството-ищец е създадено през 2005 г. и се занимава с внос,продажба и следпродажбено обслужване на хидравлични машини,а от 2008 г. съдружници в него са били Д.А.,бащата на неговата съпруга-М. Т. и нейния брат-Т. Т.,като от 2015 г. управители на дружеството са станали и тримата съдружници и са представлявали дружеството заедно и поотделно.

Твърди се,че на 29.08.2019 г. е било подписано споразумение между Т. Т. като управител на дружеството-ищец,от една страна,и А.Т.Ф. като управител на „Т.Я.М.С.В.Т.Л.Ш.“ – дружество със седалище в Т.. Съгласно чл.1,ал.1 от споразумението,страните констатирали,че между тях е сключен договор за изработка от 24.04.2019 г.,по силата на който „М.-Х.“ООД се е задължило да изработи в срок до 15.07.2019 г. 25 броя хидравлични чукове „МТБ 285“ на цена 55 000 лв. без ДДС за всеки един или общо 1 650 000 лв. с ДДС.Съгласно чл.2 от споразумението,страните констатирали,че към датата на подписването му „М.-Х.“ООД дължи на „Т.Я.М.С.В.Т.Л.Ш.“ неустойка в размер на 742 500 лв.,а с чл.5 от споразумението страните се споразумели наустойката да бъде намалена до сумата от 700 000 лв. и съгласно чл.7-ми „М.-Х.“ООД се задължило да заплати последната сума в срок до 7 дни от подписване на споразумението.

На следващо място се твърди,че за сключеното споразумение и за договора от 24.04.2019 г. не бил уведомен никой в „М.-Х.“ООД и никой освен Т. Т. не е знаел за тях.За договора не бил уведомен и С.М.-оперативен ръководител на дружеството-ищец,за да започне да го изпълнява,ако изобщо това е възможно.Твърди се,че дружеството-ищец не разполага и никога не е разполагало с необходимата техника да изработи описаните в договора хидравлични чукове и ответникът прекрасно знаел това.Наред с това „М.“ била запазена търговска марка на И.М.С.В.Т. А.Ш.-търговско дружество,регистрирано в Република Т. и „М.-Х.“ООД няма право да произвежда хидравлични чукове с такова име.

Освен горното,в исковата молба е изложено твърдението,че въз основа на подписаното споразумение „Т.Я.М.С.В.Т.Л.Ш.“ се снабдило с изпълнителен лист и започнало изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ Х.С.,рег.№***,район на действие ОС-П.,като поканата за доброволно изпълнение била получена от ответника на 21.09.2019 г.Междувременно обаче кредиторът не поискал запор на банковите сметки на дружеството-ищец,както се правело обикновено в такъв случай и ако е било поискано 4 налагането на запор останалите съдружници и управители в дружеството са можели да разберат за изпълнителното дело и съответно да възразят.Запор на банковите сметки на дружеството бил поискан едва на 24.10.2019 г. след изтичане на срока за доброволно изпълнение,в който „М.-Х.“ООД е можело да възрази срещу издадената заповед за изпълнение.Към този момент в сметките на дружеството имало 483 171,97 лв. и от тях 482 894,92 лв. били преведени по сметката на ЧСИ Х.С. по образуваното от него изпълнително дело,посочено по-горе.Запорът бил наложен до сумата от 748 607,53 лв.,представляваща цялото задължение по изпълнителното дело с включени лихви и разноски.

Твърди се,че в края на октомври 2019 г. оперативният ръководител на дейността на дружеството-ищец-С.М. се обадил на Д.А. и му казал,че банковите сметки на дружеството са запорирани от ЧСИ по горното изпълнително дело.с посочения кредитор /взискател/ по него,след което А. направил справка по изпълнителното дело и установил,че то е заведено въз основа на изпълнителен лист,издаден на 16.09.2019 г. по ч.гр.д.№1896/2019 г. по описа на РС-А. на основание заповед по чл.417 ГПК и въз основа на извънсъдебно изпълнително основание-нотариално заверено споразумение от 29.08.2019 г.,подписано между ответника Т. Т. като управител на „М.-Х.“ООД и А.Т.Ф. като управител на „Т.Я.М.С.В.Т.Л.Ш.“.Твърди се още,че ответникът и посоченият управител на чуждестранното дружество са близки приятели.