Решение № 271 от 09.06.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Търговище, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Кр. Ал. К. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20253530101603 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.19 ал.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД. Производството е по реда на чл.362 – чл.364 от ГПК.

Ищцата Ц. В. Х., твърди в исковата си молба, че в качеството й на купувач - обещател, от една страна, и С. Н. А., ЕГН **********, б.ж. на гр.Търговище, в качеството му на продавач - обещател, от друга страна, е сключен предварителен договор от 12.02.2025 г.

По силата на този договор, страните са се задължили да се сключи окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Търговище, с площ: 1218 кв.м., стар номер 1053007, категория 5, при съседи: ***, ***: ***, ***,

***, ведно с построената в него стопанска постройка с площ 20 кв.м.

Срокът на сключването на окончателния договор бил обвързан с установяването на собствеността на продавача по съдебен ред, като страните са се съгласили същото да се случи в едномесечен срок от отбелязване /вписване/ на влязлото в сила решение, с което същият е признат за 1 собственик.

Договорът е сключен за продажна цена от 8000.00 лв., от които към датата на сключването му са платени 1000.00 лв., а остатъкът от 7000.00 лв., е следвало да се плати в срока и едновременно с нотариалното прехвърляне на собствеността.

Впоследствие собствеността на имота е била установена с влязло в сила на 26.06.2025г. решение, постановено по гр.д.№ 271/2025 г., на PC Търговище, вписано Вх.№ 52, том II, дв.вх.№ 3030 от 02.07.2025 г. на Служба по вписванията - Търговище.

Собственикът на имота починал на

05.06.2025г.

След като собственикът на имота починал, така уточненото по предварителния договор прехвърляне на имота по нотариален ред станало невъзможно. По повод на смъртта на собственика, с когото ищцата била в дългогодишни добросъседски отношения, като собственичка на имот, съседен на процесния, същата установила контакт с наследниците му. При разговор с тях относно изпълнението на предварителния договор не срещнала готовност и нагласа за нотариалното прехвърляне.

При така проявените обстоятелства и като изправна страна по договора, ищцата има правен интерес, по реда на чл.19, ал. 3 от ЗЗД, да иска предварителния договор да бъде обявен за окончателен. При развилите се отношения, следва по реда на чл.362, ал.1 ГПК, едновременно с решението, с което договорът се обявява за окончателен, да се осъди ищцата да плати на наследниците, съобразно дяловете им в собствеността, остатъка от продажната цена.

Ищцата моли съдът да постанови решение, с което на осн. чл.19 ал.3 от ЗЗД, да обяви за окончателен спрямо нея и ответниците сключения между нея и наследодателя на ответниците предварителен договор от 12.02.2025г., с който наследодателят на ответниците С. Н. А., с ЕГН **********, поч. на 05.06.2025г. продава на Ц. В. Х., с ЕГН **********, собствения си недвижим имот, находящ се в землището на гр.Търговище и представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Търговище, с площ 1218 кв.м., стар номер 1053007, категория 5, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в него стопанска постройка с площ 20 кв.м., за сумата от 8000 лв., при условие на 2 плащане на остатъка от продажна цена, в размер от 7000.00 лв. от ищцата на ответниците, съобразно наследствените им дялове.;

Редовно призована в открито заседание ищцата се яви лично и с упълномощен процесуален представител – адв. В. Д., която поддържа предявения иск и в писмената си защита изложи допълнително аргументи.

Прави възражение за прекомерност на разноските на ответниците за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответниците, редовно уведомени за исковата молба, подадоха в законния едномесечен срок писмен отговор, съгласно който оспорват иска и молят да бъде отхвърлен като неоснователен само за ½ ид.ч. от имота, а за другата ½ ид.ч. признават иска.

Първият ответник- Н. С. Н. е син; а втората ответница – Г. А. Б. и третият ответник – В. Д. Д. са внуци на С. Н. А., поч.2025г., съответно последните двама ответници наследяват по право на заместване починалата им майка – С. С. А.а –дъщеря на общия наследодателя, която е починала през 2013г. преди него.

На 22.03.1966г С. Н. А. и В. С. Х. /преди брака В. С. А.а/ сключват граждански брак. Действително през 1978г. е закупено процесното дворно място от М.И.С.- продавач, но е закупено от С. Н. А. и В. С. Х.- купувачи в режим на съпружеска имуществена общност, по силата на договор, сключен в обикновена писмена форма.

След като го закупуват, двамата построяват сградата в него и заживяват там, като през 1988г. те стават собственици на имота по силата на давностно владение, считано от изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок, от 1988г„ доколкото в исковата молба, по която е образувано гр.д. № 271/2025г. С. Н. А. се е позовал изрично на изтекла придобивна давност, както и третото лице, което ще бъде привлечено - В. С. Х. прави изрично възражение по настоящето производство за изтекла придобивна давност /ТР № 4/17.12.2012г. по т.д. №4/12г. на ОСГК/.

С прекратяване на брака между съпрузите през 2003г., така възникналата съпружеска имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове, с оглед на което В. С. Х. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот.

Следователно процесния предварителен договор за покупко- продажба 3 би могъл да прехвърли в полза на ищцата само притежаваната от починалия С. Н. А. ½ ид.ч. от поземления имот и постройката, като за останалата 1/2 ид.ч. собственост на В. С. Х., вещно- транслативен ефект не би могъл да настъпи./ /В този смисъл е решение № 133/22.11.2016г. по гр.д. № 2057/2016г. на ВКС, II г.о./

Имотът е деклариран в данъчната служба към Община Търговище по партидата и на двамата съсобственика - С. Н. А. и В. С. Х., като последната си заплаща редовно данъчните задължение за този имот по отношение на ½ ид.ч. притежавана от нея, за което се представят и бележки за платен данък от 2018г. до 2024г.

С решение по гр.д. № 271/2025г. С. Н. А. е признат за собственик на процесния имот по силата на давностно владение, като това решение няма конститутивно действие, а само оповестително. При наличие на позоваване /констативен нотариален акт, установителен иск за собственост, възражение за придобивна давност/, правните последици - придобиване на вещното право се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок /в настоящия случай от 1988г./, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Съдебното решение, с което С. А. е признат за собственик има само позоваваща функция, като правото на собственост възниква ех lege със задна дата, към момента на изтичане на 10- годишния давностен срок и има действие по отношение и на двамата съпрузи, съответно и по отношение на третото лице- В. С. Х./из мотивите на Според ТР № 4/17.12.2012г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГК/.

Предвид горните съображение, ответниците не са собственици на 1/2 ид.ч. от процесния имот, следователно по отношение на тази 1/2 ид.ч. не следва да бъде обявяван предварителния договор за окончателен. За останалите ½ ид.ч. от процесния имот ответниците П. И. – ЗА ½ ИД.ЧАСТ ОТ ИМОТА, ако ищцата желае договорът да бъде обявен за окончателен само за тази 1/2 ид.ч., като при това положение, ищцата следва да бъде осъдена да им заплати сумата по продажната цена, съответстваща на дела им.

Редовно призовани, в открито заседание от ответниците се яви лично само втората – Г. А. Б., като и тримата ответниците са представляват от пълномощника им – адв. А. С., която поддържа писмения отоговор.

4

Трето лице-помагач на ответниците, конституирано след привличането му от ответниците, подади писмен отговор на исковата молба, съгласно който също оспорва иска за ½ ид.ч. от имота, считайки че е нейна собственост.

Изложени са следните съображения: Процесният предварителен договор, сключен между С. Н. А., в качеството си на продавач- обещател и Ц.

В. Х.- в качеството и на купувач- обещател по отношение на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.

Търговище, с площ 1218кв.м. стар номер: 1053007, категория 5, при съседи:

***; ***, ***, ***, ***, ведно с построената в него стопанска постройка с площ 20 кв.м. не може да породи вещно- транслативен ефект по отношение на 1/2ид.ч. от имота, тъй като тази 1/2ид.ч. не е собственост на С. Н. А. и същият не е можел да се разпорежда с чужди права, тази ½ ид.ч. от имота е нейна собственост т.е. на бившата му съпруга.

На 22.03.1966г. С. Н. А. и В. С. Х. /преди развода с имена - В. С. А.а/ сключили граждански брак. Действително през 1978г. е закупено процесното дворно място от М.И.С.- продавач, но е закупено от С. Н. А. и от съпругата му - В. С. Х. - като купувачи в режим на съпружеска имуществена общност, по силата на договор, сключен в обикновена писмена форма. След като го закупили, двамата построили сградата в него и заживяли там, като през 1988г. станали собственици на имота по силата на давностно владение, считано от изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок, от 1988г„ доколкото в исковата молба, по която е образувано гр.д. № 271/2025г. на PC Търговище С. Н. А. - нейният бивш съпруг се е позовал изрично на изтекла придобивна давност, като и В. С. Х. –третото лице – помагач на ответниците в настоящото производство изрично прави възражение и по настоящето производство за изтекла придобивка давност /ТР № 4/17.12.2012г. по т.д.

№4/12г. на ОСГК/. С прекратяване на брака между съпрузите през 2003г. в нейна полза и в полза на бившия и съпруг, така възникналата съпружеска имуществена общност, след прекратяване на брака им, се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове. с оглед на което В. С. Х. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот./.

Следователно процесният предварителен договор за покупко-продажба 5 би могъл да прехвърли в полза на ищцата само притежаваната от починалия С. Н. А. ½ ид.ч. от поземления имот и постройката, като за останалата ½ ид.ч. собственост на В. С. Х., вещно- транслативен ефект не би могъл да настъпи./ В този смисъл е решение № 133/22.11.2016г. по гр.д. М 2057/2016г. на ВКС, II г.о./

Имотът е деклариран в данъчната служба към Община Търговище по партидата и на двамата съсобственика - С. Н. А. и по нейната партида- на В.

С. Х., като тя си заплаща редовно данъчните задължение за този имот по отношение на притежаваната от нея ½ ид.ч., за което прилага и бележки за платен данък от 2018г. до 2024г.

С решение по гр.д. № 271/2025г. С. Н. А. е признат за собственик на процесния имот по силата на давностно владение, като това решение няма конститутивно действие, а само оповестително. При наличие на позоваване /констативен нотариален акт, установителен иск за собственост, възражение за придобивна давност/, правните последици - придобиване на вещното право се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок /в настоящия случай от 1988г./, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Съдебното решение, с което С. А. е признат за собственик има само позоваваща функция, като правото на собственост възниква ех lege със задна дата, към момента на изтичане на 10- годишния давностен срок и има действие по отношение и на двамата съпрузи, съответно и по отношение на третото лице - В. С. Х./из мотивите на Според ТР № 4/17.12.2012г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГК/.

Предвид горните съображение, тя-третото лице-помагач на ответниците е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, следователно по отношение на тази 1/2 ид.ч. не следва да бъде обявяван предварителния договор за окончателен.

Моли да се отхвърли иска на ищцата по отношение на ½ ид.ч. от имота, която е собственост на третото лице-помагач на ответниците.